Василис Ксиполиас: България ме изненада със своята зеленина и спокойствие

Василис Ксиполиас е от Атина, Гърция, но живее в България вече 25 години с известно прекъсване. Дипломира се в областта на маркетинга и получава MBA от Университета на Бриджпорт в Съединените щати. До 2013 г. работи в сферата на маркетинговите комуникации, включително управлява собствена компания в чужбина.

В този период добива всеобхватна представа за функционирането на човешкия ум и за това как вярванията, мислите и емоциите оформят начина, по който възприемаме, действаме и преживяваме живота. През 2009 г. преминава през труден период от живота си и, след уникалната възможност да се срещне и да работи с Джон Кабат-Зин, решава да се отдаде на майндфулнес. Обяснява основното си занимание днес като "начин да се свържеш с хората и със самия себе си ".

А как се е свързал с България? – Василис си спомня първото впечатление при пристигането си в нашата страна:

"Онова, което първоначално ми направи впечатление, когато дойдох в България за пръв път и много ме изненада, е колко зелено е тук спрямо Атина. В Атина има прекрасно море, много хубави плажове, но няма много зеленина. Лично мен зеленото ме успокоява и вдъхновява и ми помага да намеря баланс. И принципно, когато хората искат спокойствие е добре да ходят в планината. А по отношение на София като град – тя е много по-спокойно място спрямо Атина. Имам предвид, че София реално е по-добре подредена, организирана и можеш да пътуваш с много различни видове транспорт и да организираш времето си, да имаш възможност да се насладиш на повече неща, които правиш или да се срещаш с хората, които искаш."

Василис е психотерапевт,  лектор в рамките на световно признатата Програма за намаляване на стреса, базирана на вниманието (MBSR), и днес той е автор на специална методология, подкрепяща интегрирането на внимателността в нашия личен, социален и професионален живот като път към изцеление, трансформация и растеж.

"Като дефиниция майндфулнес е съзнателност, която се появява, когато наблюдаваме нещо – то е преживяване, което реално ангажира петте сетива. Чувам, усещам в тялото, дишам, мириша или вкусвам, и след това – какво мисля и какво чувствам. И просто разликата, която добавяме тук е мислите и чувствата, които са обект на наблюдаване за майндфулнес. Наблюдаваме мислите си, без да критикуваме или анализираме – това е майндфулнес. А що се отнася до това дали българите са отворени към подобни практики, смятам, че българите като цяло са много отворени и, бих казал, по определен начин по-духовни, като хора и като култура", обяснява Василис.

"В България се чувствам спокоен, вдъхновен, сигурен" – споделя гъркът и напомня да влагаме цялото си съзнание във всеки един миг "тук и сега" и да се наслаждаваме на хубавите моменти в ежедневието. А любимото му място за медитация и майндфулнес у нас е доста нетипично:  

"Може да ви изненада, но моето любимо място за медитация е паркинга на историческия музей в кв. Бояна на София. Ходя там, паркирам колата и гледам Витоша, когато искам бързо и лесно да презаредя. Мога да кажа, че това е моят ритуал и моето специално място за граундинг тук в София", признава Василис.

След близо четвърт век в България – чувства ли се интегриран?

"Аз се чувствам интегриран, защото се чувствам себе си – казва ни Василис Ксиполиас. – И така трябва да мисли човек. Няма значение откъде е паспортът му. Чувството за интеграция означава да чувствам сам себе си. И да стана най-добрият вариант на себе си. Така се чувствам аз в България. Продължавам да разбирам себе си всеки път, защото в живота се променяме повече пъти без да го разбираме. И искам да стана все по-съзнателен и по-съзнателен.

Има много място за развитие. Това е нещо, което се тренира през целия живот. Сега обаче имаме и artificial intelligence. И трябва вече да мислим отново какво е онова, което ни прави човеци. Искам да съм в този процес на обновяване на нашата роля като хора – какво сме за себе си и какво трябва да за другите."

Василис изповядва смисъла на осъзнатостта, заключен в древната палийска дума "сати", често превеждана като "съзнателност", "да запомниш". Да запомниш, че животът се случва само в настоящия момент — единственият момент, който наистина трябва да изживеем, да научим и обичаме.