Войната по пътищата – защо една катастрофа отново разтърси България

Тежката катастрофа в София, при която загинаха четирима души, отново насочи вниманието към един проблем, който от години съпътства България – високата смъртност по пътищата. Защо въпреки членството в ЕС и многобройните законодателни промени страната продължава да се нарежда сред държавите с най-много жертви на пътя?

За хората извън страната изразът "война по пътищата" може да звучи пресилено. За българите обаче той отдавна е част от обществения речник и описва реалност, в която всяка година стотици хора губят живота си при катастрофи. За 2025 година властите отчетоха 6 655 тежки катастрофи с 456 загинали (данни на Държавната агенция "Безопасност по пътищата от януари т.г. ). И макар черната статистика да бележи лек спад спрямо предходните години, страната остава с най-висока смъртност на пътя сред останалите държави от ЕС – коефициент 71 загинали, при средно за общността 43 загинали на 1 млн. души.

• Расте броят на жертвите на жестока катастрофа в София 

След трагедията с автобус и два леки автомобила от 5 юни премиерът Румен Радев свика среща с институциите, отговорни за пътната безопасност, при която декларира: "Никаква милост за нарушителите, които застрашават живота на гражданите!". Радев призова Министерството на вътрешните работи да предприеме "драконовски мерки" срещу незаконните гонки, дрифтовете и агресивното шофиране.

Според него причините за високия пътен травматизъм са комплексни – от състоянието на пътищата и подготовката на водачите до контрола, възпитанието и дисциплината на пътя.

Разследването на катастрофата продължава, по неофициална информация водачите, причинили катастрофата са свързани с група, придобила публична известност като "Калашниците". Любопитен социален детайл  – докато общественият образ на групата е свързан с криминални прояви и демонстративен начин на живот, някои местни жители ги описват по различен начин.

"Група приятели, които помагат на много хора. Единият държи автомивка, другият работи паваж, другият работи гипсокартон" – разказва пред репортер на БНР жител на квартала. Според него членовете на групата са подпомагали бедни семейства и са участвали в благотворителни инициативи.

Товапротиворечие между общественото възприятие и подкрепата, която подобни фигури могат да получат в собствената си среда изважда на преден план няколко линии на действителността в съвременна България – бедността, социалното неравенство, демонстративното богатство и усещането за безнаказаност.

Случаят обаче поставя и друг важен въпрос – защо хора, за които местните общности и институциите изглежда отдавна знаят, продължават да бъдат възприемани като заплаха за обществото.

В интервю за БНР председателят на Съюза на преподавателите по авто-мото подготовка Йонко Иванов коментира: "Институциите не могат да намерят нормалния начин да разговарят помежду си и си прехвърлят вината".

Според него проблемът не е само в отделните нарушители, а в липсата на координация между държавните и местните власти. По думите му, както местните жители, така и институциите често са наясно кои са хората, които системно нарушават правилата, но липсват достатъчно ефективни действия.

"Така е в цялата страна. Кметовете знаят кой кара без книжка, знаят кой е хващан за амфетамини, но си затварят очите и не търсят заедно звеното между държавата - във вид на контрола, и общинските служители, за да затворят цялата тази верига."

Двамата шофьори на автомобилите са добре познати и на Пътна полиция, и на Криминална полиция, посочи Иванов и добави, че тези хора се чувстват над закона, защото държавата не иска да си свърши работата с тях. Експертът коментира и информацията, че шофьорите на автомобилите от катастрофата са имали шофьорски книжки, издадени в Чехия, вероятно защото в България е необходимо поне основно образование, да се получи документ за правоуправление: "Никъде в Шенген не се изисква образователен ценз, за да имаш право на шофьорска книжка. Ние сме в Шенген, което означава, че книжките са валидни във всяка една държава", казва Йонко Иванов пред БНР.

Наред с проблема за контрола, експертът посочва и недостатъците на инфраструктурата. Според него мястото на катастрофата е сред опасните точки в българската столицата: "Това кръстовище е толкова опасно и лошо обезопасено, че всеки ден там има потенциална опасност да загине човек".

Администрацията вече е предложила мерки за обезопасяване на района чрез поставяне на камери за контрол на скоростта, повдигнати пешеходни пътеки и изкуствени неравности – посочи от своя страна кметът на район "Кремиковци", на чиято територия е мястото на катастрофата, Лилия Донкова.

Всичко това показва защо трагедията на Челопешко шосе в София е нещо повече от пореден пътен инцидент. Тя отваря разговор за ефективността на институциите, за равенството пред закона и за способността на държавата да предотвратява подобни случаи.

За българите, живеещи в чужбина, този дебат вероятно звучи познат. Разликата, която мнозина от тях често отбелязват между България и държавите, в които живеят днес, не е непременно в строгостта на законите, а в увереността, че те се прилагат еднакво към всички. Именно затова след всяка подобна трагедия на преден план в обществото ни излиза един и същ въпрос: не дали има достатъчно правила, а дали държавата е готова да гарантира, че никой няма да остане над тях.

Редактор: Елена Каркаланова