Денка Цанева и нейният живот в Чили и Мюнхен, но винаги с България в сърцето

Животът на сънародничката ни Денка Цанева прилича на вълнуващ роман, чиито глави се пишат на два континента, но винаги с мисъл за България. Днес тя е един от активните членове на българската общност в Мюнхен, където с енергия и любов работи за съхраняването на родния език и традиции сред най-младите – тя е учител в двете български училища в Баварската столица.

"Паисий Хилендарски" е първото училище в Мюнхен и то е на повече от 15 години, а школото "Дора Габе" преди 2 години празнуваха своята 10-годишнина. Факт е обаче, че тези средища, започнали от много малки групички, достигат до момента, в който вече днес във всяко от тях има около 300 деца.  Разрастваме се и се надяваме да продължим да се разрастваме. В двете училища има извънкласни дейности, свързани с българщината – народните танци за малки и големи, народно творчество, театър, музика, както и една група, която обединява и двете училища. Ръководителят ѝ, господин Юлиян Сотиров, е музикант и директор на "Паисий Хилендарски". Тази група изпълнява много хубави български песни, сред които е и емблематичната "Моя страна, моя България". Те изнасят концерти на всички важни мероприятия, включително онези, организирани от Генералното консулство на България в Мюнхен. "

Работата ѝ обхваща всичко – от преподаване на български език, литература, история и география на големите ученици, до занимания с най-малките в предучилищните групи. Нейната креативност се проявява и в извънкласните дейности, където учи децата на традиционни занаяти като плетене, тъкане, предене и бродерия.

"Оказва се, че тези деца са изключително креативни и са склонни да пеят, танцуват и играят театър. Това ни позволи, за първи път в историята на училището, с тях да направим театрална постановка по българската приказка "Златното момиче", който протече много добре, а родителите бяха изключително доволни" – споделя Денка Цанева и допълва за емоционалния заряд на тези срещи: "Родителите се опитват чрез българското училище да почувстват връзката с родината. За тях това е много важно – не само за децата, но и за самите родители, тази връзка с миналото, когато те са били малки".

Покрай театралната пиеса Денка са вдъхновява да създаде красив декор, изобразяващ традиционен български дом. "Денкината къща", както го е нарекла тя, беше акцент и по време на най-голямата фолклорна проява на българите зад граница – събора "На мегдана на другата България", който се проведе в средата на май в Мюнхен.

"Реших да направя проект от рециклируеми материали – картонени касетки от близкия супермаркет. Създадох един ъгъл от стара българска къща, която има прозорчета с перденца, полички и долапчета, а от предишни представяния имахме едно огнище, което използвахме, за да допълним интериора ѝ, както и чешма. След като оформих ъгъла на къщата, реших да го включа в постановката като декор. Вътрешната част с интериора беше къщата на семейството на Златното момиче, а външната – къщата на бабата в гората. За да може цялата картинка да бъде по-обемна, включих и плет с цъфтящи слънчогледи и йълдъзи /далии/. Добавих лястовиче гнездо, което за мен е много пряка връзка с нашата родина. Голямата ми гордост е сандъкът с чеиза на баба ми. Използвах черги и месалчета, които имам останали от нея, и една бъклица от времето на баща ми. Много от нещата са на 50-100 години", споделя Денка.

•  Мюнхен събра българи от 21 държави "На мегдана на другата България"

Преди да се установи в Мюнхен, пътят на Денка минава през Южна Америка, където живее близо десетилетие заради работата на съпруга си Валентин Иванов – астроном в Европейската южна обсерватория. В Чили остават цяло десетилетие – там се раждат трите им деца, които тя учи на български език още у дома.

"Да се живее в Чили е интересно, но за целта са нужни пари. Чили е една доста бедна държава и ако нямаш добра работа, от която да получаваш достатъчно средства, животът никак не е лесен и весел. "

Животът в Латинска Америка я изправя пред сериозни предизвикателства, включително опустошителното земетресение от 7,9 по Рихтер през 2010 година. Това преживяване оставя дълбок отпечатък у нея, показвайки ѝ силата на човешката солидарност.

"Беше изключително преживяване, защото, когато част от страната е в руини, а много хора – останали без покрив, да видиш как една държава, в която хората не се интересуват много един от друг, се сплотяват и правя нещо, което иначе никога не биха постигнали... Събирахме помощи от всякакъв вид, а когато срещнеш някого в такъв момент, го чувстваш като брат, защото той е преживял същото като теб", спомня си Денка Цанева. Със своя неуморен дух и творчество, тя доказва, че където и по света да се намира един българин, той носи корените си със себе си – понякога в сандък с бабини черги, друг път в уроците по история, но винаги с любов, която предава на следващите поколения.