"Код 359: Музикални пощенски картички" – проект-възхита от красотата на България

В края на 2025 г. талантливият български музикант със завидна кариера по света – Мартин Денев, обяви издаването на амбициозен нов миниалбум "Code 359: Music Postcards Vol.1". От средата на май 2026-а факт е и втората част на този ярък, привлекателен и много родолюбив проект, реализиран с финансовата подкрепа на Европейския съюз по програма на Плана за възстановяване и устойчивост.

Идеята за музикално-кинематографично пътешествие из пейзажи, отдавна превърнали се в символи на България, има амбицията да превърне родината ни в незабравимо преживяване за зрителя и слушателя. Серията от осем кратки музикални филма, заснети на някои от най-вдъхновяващите у нас места, събира изключителни музиканти: Теодосий Спасов, Калин Вельов, Вероника Тодорова, Димитър Льолев, Росен Захариев, Звезделина Халтъкова и София Колева. Заедно с автора на проекта Мартин Денев и неговия 11-годишен син Кристиян, те изграждат вълнуващи звукови портрети на кратките документални киноразкази за уникални места у нас като Седемте рилски езера, Белоградчишките скали, устието на река Велека или Побитите камъни, представени с поетичен текст, вдъхновен от българския фолклор, със субтитри на български и английски език.

Специално за Радио България Мартин Денев, който освен композитор, пианист, продуцент и диджей, е и заклет пътешественик, обиколил планетата и живял в Европа, на Карибите и в САЩ, на остров Бали и в Индонезия, разказва за идеята "Музикални пощенски картички":

"Докато живеех из Азия съм правил музикални филми, съпътстващи дадена вдъхновяваща локация. Но никога не е било систематично и подредено в някакъв формат и контекст. Преди около две години получих поръчка от Община Крумовград да направя музикален филм за светилището Ковил – недотам известно, но много мистично, интересно, диво място, което се намира от Момчилград надолу, към границата. Самото място много ме впечатли и инспирира музикален филм с три композиции – като саундтрак, с дълъг текст за Ковил: какво представлява това светилище, какви са теориите, защо е създадено, как е възникнало, кои са били тези хора. Тогава започна да изкристализира идеята за поредица".

"Начинанието е доста мащабно и изисква голяма подготовка и средства, затова когато излязоха европейските програми с предложения за проекти, реших да кандидатствам – продължава Мартин Денев. "И макар че много хора около мен бяха скептични за резултата, аз пък взех, че получих одобрение за този проект. Трябваше да го систематизирам и класифицирам, проучих много локации в България, допитах се до много приятели и хора, на които имам доверие, които също пътуват – не само из България, а и по света. Защото е добре човек да има база за сравнение. Много от тези места ние си ги знаем, но едва когато се сравнят със световните примери може би осъзнаваме колко велики и впечатляващи са. Списъкът беше много дълъг, но трябваше да избера осем, защото проектът беше планиран по два епизода на сезон: пролет, лято, есен и зима. Трябваше да са различни и като вид, да има планини, езера, реки, гори, плаж… един град също участва – Пловдив".

Реализацията изисква огромна енергия, бърза реакция и много труд: "В движение, докато правех първата пиеса, изследвахме самата локация, решавахме точно къде ще бъде, по кое време на деня, светлина, цветове, всички тези неща. И докато заснемахме първия епизод аз трябваше да мисля и да пиша музиката за втория, плюс всичко останало: студия, звукозаписи, снимки, проучване на мястото, дронове, пускане на проби, записване на епизода, писане на текста…".

В екипа на Мартин Денев са видеооператорът Иван Шопов, Драгомир Драганов – оператор на дрон и Десислава Цвяткова – фотограф. Текстът, музиката, преводът, записите, организацията и ръководенето на целия проект е негова отговорност: "Искам да съм сигурен, че няма да има пропуски и недоразумения и да знам, че ако нещо не е както трябва, трябва да се сърдя на себе си".

За третия епизод, посветен на Седемте рилски езера, Мартин възкликва:

"Ами те са неземни, красотата е неописуема там. Той може би е любимият епизод на сина ми, който присъстваше на целия процес. Той участва в епизод 1 – Язовир "Студен кладенец", въженият мост до село Лисиците и Каменните гъби до Кърджали – и като наблюдаваше целия процес, настоя да му обещая, че ще го взема на всичките осем локации. Много съм радостен, че успя да види едни от най-красивите места на тази страна, защото той е роден и израснал в чужбина и не е пътувал из България, а аз му показах прекрасни места по музикален начин. Като свидетел на целия процес по създаване той успя музикално да ги възприеме и преосмисли през неговата призма на 11-12-годишно дете".

Ако изборът на изпълнител за първия епизод е синът на Мартин, 11-годишният китарист Кристиян, как са подбрани останалите музиканти? Защо Седемте рилски езера са с участието на Калин Вельов, а Белоградчишките скали – с цигуларката Звезделина Халтъкова от Симфоничния оркестър на БНР?

"При Калин Вельов има предистория. Беше 2006 или 2007 година, тогава живеех в Нидерландия и се бях върнал за ваканция. Калин ми предложи да направим едно пътешествие в Рила. Беше октомври, аз не знаех какво точно ще се случи, но се оказа, че тръгваме от Пастра, където родителите му имат къща, покрай Рилския манастир, нагоре, пресичаме върха на Рила и се спускаме от другата страна. Даже една вечер спахме точно на Рилските езера. Бях абсолютно неподготвен, с маратонки, джинси – все едно отивам на клуб, а Калин много ми се смя, какъв турист съм. Аз мислех за някакъв лек планински преход, а то се оказа наистина изискващо и физически, и психически начинание.

Горе се сменяха времена: мъгли, дъждове… вече нямаше никакви хора, почти никого не видяхме. Срещнахме някакви овчари, които много се изненадаха да ни видят, защото през октомври хората не пресичат билото на Рила. Мисля, че спахме точно до Бъбрека и беше много драматично: едни ветрове, едни бури, палатката влизаше в лицата ни, даже мислехме, че в един момент ще я изгубим… Наистина беше впечатляващ преход, така че този епизод трябваше да бъде с Калин! Ние сме и добри приятели, и колеги, и съученици от Консерваторията в Ротердам. Беше абсолютно логично той да участва в епизода за Рила".

Музикалният разказ за Белоградчишките скали е поверен на Звезделина Халтъкова от Радиооркестъра, която е проявила голяма смелост, защото в началото на проекта е била ангажирана друга цигуларка. Освен това задачата е била изпълнителката да свири по време на полет с балон. Мартин си спомня:

"Оказа се, че пилотът е австралиец, пристигнал в България предния ден за Балониада, която щеше да се проведе след около седмица и за нея събират пилоти от цял свят. А ние – четирима души на малък балон: пилотът, видеoоператорът, аз и Звезделина, на съвсем малко пространство... На този пилот това му беше първото съприкосновение с България и… ние трябваше да влезем в този балон, да се издигнем, да се качим някъде с непознат човек, който не знае нашия език! Всички говорим английски, това не е проблем, но се оказа, че този балон трудно се управлява, не е ясно къде точно ще се приземиш, отдолу те следят с GPS… Но в един момент човек забравя да се страхува и започва да се наслаждава".

"Гледката е неописуема! Същевременно – една абсолютна тишина! Даже си спомням как влизаме в един облак, където нито ние виждаме, нито нас ни виждат и то рано сутринта, някъде около 7 часа … Влизаме в този облак и изведнъж около нас всичко е една бяла субстанция – като мляко! И не е ясно – движим ли се, не се ли движим, нагоре ли, надолу ли, настрани ли, нищо не знаем… Известно време сме в това … аз такава тишина не бях изпитвал, не бях срещал… абсолютна тишина, един звук не се чува! Но след няколко минути балонът излиза над облаците, а отгоре – слънце! И само стърчат няколко от тези Белоградчишки скали, едни червени… страшен сюрреализъм между облаците!".

Мартин Денев споделя, че всеки епизод е бил свързан с неповторими емоции: "Те по принцип така са замислени и са на такива места, че човек губи ума и дума. Отделно с всички тези музиканти... Целият процес наистина беше много специален, надявам се и за останалите членове на екипа, и за гостите".

Стилово музиката на "Код 359" определено има връзка с джаза. Денев казва, че използва подобен език и хармония, тъй като идва от джаз среда, учил е в знаменития музикален колеж "Бъркли" в Бостън: "Но не бих казал, че е непременно джаз. То е електроника с различни елементи, на моменти като филмова музика, на моменти има джаз, има много импровизации… доста еклектична е музиката и е смесица от различни стилове".

Чрез платформата FilmFreeway той е кандидатствал с музикалните си картички на различни фестивали за късометражно документално кино, въпреки че е малко трудно да се определи точният жанр на неговите филми: "Те са комбинация между два жанра – музикален и документален, но не са документални, защото текстът не е непременно фактологически. Аз наблягам по-скоро на по-езотерична посока… говорим за мистика, за легенди, предания, фолклор, за местните приказки... Това не са факти, така че е трудно да се говори за документ".

За Мартин Денев – успешен световен музикант, посетил всички континенти, освен Антарктида, е трудно да сравнява красотата на българската природа с видяното по света: "Аз избягвам директни сравнения, но по нищо не отстъпваме. Дори фактът, че се заемам да правя такъв вид проект и искам да го покажа на света, говори, че нямам абсолютно никакви съмнения, че тук има страхотни красоти и те трябва да се споделят, трябва да се представят".