Уникални български издания в Библиотеката на Конгреса на САЩ

България присъства в Библиотеката на Конгреса във Вашингтон с една от най-богатите национални колекции извън страната. Тя е изградена чрез обмен, дарения, покупки и партньорство, което не прекъсва дори в периоди на политическо напрежение.

Първите три български издания, попаднали в Библиотеката на Конгреса, са Псалтир и Битие от 1857 г. и Новий Завет от 1850 г. Те се появяват в каталога още през 1861 г., макар и без ясна информация как са достигнали до Вашингтон. Истинският обмен започва в края на XIX век.

"Същинският старт е през 90-те години на 19-ти век", казва за БНР библиотекарят Анджела Кенън.

"Имам пример за един от най-ранните ни материали, който е даден на Института Смитсониън от Паул Леверкюн, личен секретар на Фердинанд Първи (начело на държавата 31 години –  от 7 юли 1887 до 3.10.1918г. – бел.ред.), "Сборник Народни Умотворения, Наука и Книжнина" oт 1897. Екземплярът е с екслибриса на самия цар.

България попада в Славянския отдел, където основно се е акцентирало на Русия. С втората Световна война настъпва промяна в мисленето на екипа на Библиотеката. Набляга се на аргумента, че незнанието за това какво се случва в едни точки на света, може да застраши сигурността в други точки на света. "След участието ни в две европейски войни… библиотеката започва да осъзнава, че е нужно систематично да събираме информация за всички тези страни," казва Кенън. През 1946 г., в навечерието на Студената война, България и САЩ подписват договор за обмен на официални документи, книги и периодика.

По договор Библиотеката на Конгреса следва да осигури комплект от документи на американското правителство и да закупи един екземпляр от всяка книга от всяко издание на американската национална библиография. От българска страна са поели ангажимент да доставят официални документи от българското правителство и всички публикации от Български книгопис, както и периодични издания и вестници селектирани от Библиотеката на Конгреса.

Създава се една колегиална атмосфера, която продължава дори когато България и Америка спират официалните си дипломатични отношения през 50-те заради делото срещу Трайчо Костов (политически показен процес в България, проведен от 7 до 14 декември 1949 г. когато бившият секретар на ЦК на БКП е обявен за "враг с партиен билет", шпионин и националист, след което е осъден на смърт и обесен).

Ситуацията е подробно описана в научна статия на Кенън от 2010 "Историческото развитие на българската колекция в Библиотеката на Конгреса от 1894-та до днес".

Струва си да се отбележи комуникацията между Джеймс Бенет Чайлдс и директора на Българския библиографичен институт Тодор Боров. На фона на Студената война Боров и Чайлдс са като приятели. От кореспонденцията между двамата става ясно, че са си говорили откровено по теми като заплатите в библиотеките. Чайлдс също открито е писал за руската доминация в Славянската дивизия, което е считал за продължаващ проблем.

Един от най-ценните фондове е частната колекция на печатаря Тодор Плочев.

"Страстта му е била колекционирането на редки книги, – отбелязва Кенън. – Пътувал е из България и е говорил с хората, за да види дали имат някакви скътани книги, които да може да купи или размени."

Не е ясно как колекцията му се е оказала в Щатите. Библиотеката на Конгреса я закупува от сина му през 1949-та година за 3000 долара. В нея са около 700 заглавия, сред които Кириакодромион на Софроний Врачански (1806),Рибниятбуквар на Петър Берон (1824), Българска граматика на Неофит Рилски (1835) и редица произведения на Георги Раковски.

Кенън посочва: "Мисля, че колекцията е изключително важна за вашата култура и вашата история. И всеки път, когато показваме тези книги на българи, които идват на посещение, те са впечатлени и просто са възхитени да ги видят."

Плочев e държал издателството "Право" в София. В него работи и съпругата му Вера Плочева, която е била лекар и е участвала в движението за правата на жените в България. Издателството отваря врати някъде около 1918-ма, но през 1948-ma бизнесът e национализиран.

В Библиотеката на Конгреса единствената публикация на "Право" е превод на български на роман на Ерих Мария Ремарк, редактиран от съпругата на Плочев.

Друг акцент в колекцията са изданията на българските имигранти в САЩ. В началото на XX век българските имигранти започват да издават свои вестници и книги. Първото значимо издание е "Народен Глас" (1907), публикувано в Гранит Сити, Илинойс – център на ранната българска емиграция. Един от любопитните експонати е превод на Лев Троцки от 1918 г., попаднал в библиотеката чрез американското разузнаване, което е следяло хората с радикални леви идеи в Съединените щати.

 

"Много източноевропейски имигранти са били с такива убеждения, включително много от работниците в Гранит Сити,– казва Кенън. – Това издание е в много добро състояние, така че не мисля, че някой някога го е чел."

Но не всички публикации на българската имиграция по това време са били крайно леви. В Ню Йорк българите публикуват и антикомунистическия вестник "Свободна и Независима България".

Библиотеката на Конгреса активно търси материали, отразяващи различните общности в България. За да намери примери за гласа на малцинството при едно от пътуванията си в България Анжела Кенън се опитва  да установи контакт с Главното мюфтийство и дори търси съдействие от американското посолство в София, но без успех. В крайна сметка утвърденото партньорство с Националната Библиотека помага за намиране на списанието "Мюсюлмани".

Партньорството още от времето преди България и Щатите да започнат официални дипломатически взаимоотношения изгражда един жив мост.  

На година Библиотеката на Конгреса получават около 3000 материала от България, които добавят нови нюанси и запълват празноти в познанията извън границите на страната ни по теми като история, култура и народопсихология.

Българската колекция може да се разгледа в Европейската читалня на Библиотеката на Конгреса. Повече информация както и безплатен достъп до дигитализираните може да откриете в сайта на библиотеката www.loc.gov.