Две възможности пред образованието ни – контролирана еволюция или саморазруха

Данни, основаващи се на международни изследвания, разкриват нерадостна картина – българските младежи се намират на едно от последните места по дигитални умения в Европа. Това подтиква преподаватели от Софийския университет "Св. Кл. Охридски" да проведат мащабно национално изследване, за да установят параметрите на дигитализацията в средното образование, включително подготовката на учителите, и да предложат информирни управленски решения.

Проектът "Дигитализация на българското средно образование" начело с проф. Румяна Пейчева-Форсайт обхваща 350 училища в страната ни, 2400 учители, 1200 ученици, 700 родители, както и наблюдение на 250 урока. Какви са изводите?

"Повечето учители се самооценяват на началните нива на дигитална компетентност – казва проф. Форсайт. – Там, където става въпрос за по-сложни компетентности като насърчаване на критичното мислене при използването на технологии, самостоятелността на учениците, когато си служат с тях за създаване на артефакти, решаване на проблеми, разработване на проекти, голяма част от преподавателите се чувстват неподготвени, безсилни и се нуждаят от подкрепа."

Профилът на дигиталните умения на учениците е сходен – те притежават основни умения като търсене на информация в интернет с помощта на често срещани приложения. В същото време се наблюдават сериозни празноти, когато става въпрос за критична оценка на източници и техните достоверност и научност, за работа с по-комплексни дигитални продукти, за отговорно онлайн поведение.

Що се отнася до училищата, тенденцията е за висока самооценка, но на практика много от тях нямат стратегии за дигитализация или не ги прилагат. Така добрите примери обикновено се дължат на инициативността на отделни учители, а не на системен подход.

"Все още дигиталните технологии се използват, за да заместят ролята на учителя – за онагледяване и представяне на съдържание, но най-вече за утвърдени форми на работа – продължава проф. Румяна Форсайт. – Т.е. учителят преподава, а учениците гледат и слушат. Трансформационни практики, използвани за стимулиране на децата да преценяват критично, да създават проекти и да участват в интерактивни дейности са изключително рядко срещани, тъй като учителите не ги познават или не се чувстват подпомогнати в работата с учениците. Не се оправдава и общопритото очакване, че добре оборудваното в технологично отношение училище е предпоставка за развиване на дигитализацията."

Проф. Румяна Форсайт обобщава: "Нашата образователна система не е в процес на дигитална трансформация, защото няма сериозни индикации, че технологиите водят до трансформация на качеството на преподаване и учене." По думите й, резултатите ще бъдат налице, когато учениците започнат да подобряват своите резултати не само по отношение на дигиталните компетенции, но и в общ план, защото те се намират на дъното и в класации по четене, писане, разбиране.

Ученият откроява още един феномен – т.нар. дигитално неравенство, което е свързано с уменията на родителите. Докато някои от тях се отличават с висока дигитална компетентност и често ограничават времето, безконтролно прекарвано пред екраните на своите деца, други с по-ниска грамотност подкрепят свободното използване на технологии с идеята, че това отваря врата към по-добро бъдеще в едно дигитално общество. "Необходимо е родителите да бъдат приобщени по един или друг начин", категорична е проф. Румяна Форсайт.

Целите, които трябва да бъдат следвани, за да придобият учениците основни дигитални знания, постижими ли са в обозримо бъдеще и от кого зависят?

"Министерството на образованието и науката в сътрудничество с Института по образованието започват нов тригодишен проект, насочен към въвеждане на компетентностния подход в училище – отговаря проф. Румяна Форсайт. – Да, постижими са, когато формирането на дигитални компетенции не е дело само на учителя по информатика и информационни технологии, а преподавателите по всички учебни дисциплини бъдат подготвени да работят заедно на основата на интердисциплинарен подход и включват учениците в различни креативни дейности. И тъй като това е общо дело, към него трябва да бъдат привлечени също родителите, за да знаят какво се случва в класната стая."

"Контролирана еволюция" – с този термин проф. Румяна Форсайт описва процеса, от който се нуждае образователната ни система. "Необходим е рестарт – преосмисляне на всички нейни компоненти, в който да стане ясно как те ще съществуват сами по себе си и в своята съгласуваност във време, в което изкуственият интелект може да създава съдържание, да решава проблеми, да върши работата и на преподавателите, и на учениците", заявява тя. Този рестарт трябва да бъде целенасочен, с ясна перспектива и крайни срокове.

 

"Дори да нямаме сили, идва време, в което това ще бъде до такава степен необходимо, че няма да имаме друг избор – добавя проф. Румяна Форсайт. – Когато се окаже, че основни цели на образователната система, свързани с това да подготвяме младите хора да се развиват в когнитивно, социално, емоционално отношение, да станат пълноценни граждани в една бързо развиваща се икономика, не могат да бъдат изпълнени и ние произвеждаме деца, които страдат от прекомерното излагане на дигитални технологии, ако те не ги стимулират да мислят, да колаборират, да общуват, да са пълноценни, тогава – без да се вземат мерки, тази система ще се саморазруши. Нужно е системата да намери сили на всичките си нива и политиците, МОН, университетите, подготвящи учители, родителите в синхрон да осмислят и преформулират какво точно означава образованието, обучението и педагогическата наука днес."

В противен случай младите хора ще останат непригодни за пазара на труда, повлиян от дигиталните технологии и изискващ гъвкавост, високи нива на знания и когнитивни умения. "Ако ги нямат, просто се превръщат в нищо – хора неспособни нито да реализират себе си, нито да съумеят да се самосъхранят включително в икономическо и социално отношение", казва в заключение проф. Румяна Форсайт.