Космополитен дух и православна вяра: Историята на Живка Агов от Цюрих

Живка Агов е личност с впечатляваща космополитна съдба. Напуска България едва 14-годишна, за да последва баща си – лекар, чиято професия отвежда семейството в Етиопия и Швейцария.

"Напуснах България на 14-годишна възраст – първо живяхме в Африка, тъй като баща ми е лекар", разказва тя. Пътят на семейството минава през Етиопия, Швейцария и после пак – в Южна Африка. Българката завършва финанси в Швейцария, където се запознава със съпруга си – българин, емигрант от Пловдив, и остава да живее постоянно в Конфедерацията.

Тъй като детството ѝ в България минава в годините на атеистичния социалистически режим, Живка Агов открива пътя към вярата по-късно. Приема Светото Кръщение едва в Швейцария – в гръцки храм, малко преди да сключи брак със своя съпруг. Когато се установяват окончателно в Швейцария, тя е около 25-годишна. Оттогава гради успешна кариера и работи в областта на финансите и администрацията в големи корпорации.

След над 40 години в страната днес г-жа Агов продължава да бъде изключително активна: "Вече съм пенсионерка, но продължавам частния бизнес, който съпругът ми водеше. Той почина преди три години, а аз запазих фирмите и не ги продадох. Имам двама сина на над 30 години, които са изучени и самостоятелни. Така че вече имам достатъчно свободно време, за да помагам на българската църква в Цюрих – да я стабилизираме и да я развием."

Целия си натрупан през годините опит в областта на финансите и мениджмънта тя влага в полза на българската кауза като председател на настоятелството на Българската православна църковна община "Св. Георги Победоносец" в Цюрих. Приела е за своя мисия "Мартините грижи", подпомагайки духовното служение на отец Йордан в обгрижването на православните българи в Цюрих и немскоезичната част на Швейцария.

Въпреки че официално Българската църковна община в Цюрих е основана през 2009 година и през годините са правени различни опити за установяване на регулярен църковен живот за българите в региона, за Живка Агов сърцето на общността винаги е било едно и също – отец Йордан.

"Отец Йордан винаги е бил духовникът, който води църквата през цялото време. Имаше организации, реорганизации, преорганизации... Идваха и други отци, които понякога служеха с него, понякога сами, но после пак връщаха отец Йордан. Така че миряните го познават от много дълго време. Той е константата в цялата история. Той е най-светлият човек, когото съм виждала – най-истинският. Душата му е напълно чиста. Всичко, което прави, не го е учил, а му идва отвътре. Толкова е отдаден! Работи ден и нощ за тази организация."

Живка Агов описва българския свещеник като личност, която внася мир и сплотява хората. Отец Йордан е член на местната асоциация на всички православни църкви, в която влизат руснаци, гърци, сърби и други общности. По думите ѝ, каквито и противоречия да възникнат между тях, отецът успява да ги помири и обедини, поради което постоянно го търсят за участие в съвместни богослужения.

"Той непрекъснато се преработва – споделя загрижено тя. – На никого не може да каже "не" – затова ние се притесняваме за него и му се караме, специално аз. Трябва да се научи понякога да отказва, защото освен всичко друго, той трябва и да работи. От църквата няма доход. Единствените постъпления са от това, което се събира по време на литургии, а то не е много, тъй като хората не са чак толкова много. Затова той ходи на работа в една пицария. Самата работа не е тежка, но е трудно, когато имаш толкова много духовни задължения и когато сърцето ти е на съвсем друго място", смята тя.

Служението на отец Йордан излиза далеч извън пределите на енорията. На Йордановден той извършва водосвет на Боденското езеро, а след това, заедно с останалите православни общности, участва в голямото освещаване на водата и на Цюрихското езеро: "Той просто е навсякъде. Навсякъде го викат. Много го уважават и му помагат, ако имаме някакви проблеми. Била съм на някои от тези събития и лично съм се уверила в огромното уважение към него", допълва г-жа Агов.

На въпроса дали чужденци и вярващи от други православни деноминации посещават богослуженията в българския храм, тя отбелязва, че това се случва рядко, тъй като езикът остава основна бариера.

"Идват, но рядко, тъй като нищо не разбират. Аз например не разбирам гръцките служби. Руските ги разбирам, понеже сме учили руски език, но пак не напълно. Идвали са при нас и немскоговорящи гости – няколко пъти, от любопитство, просто за да видят как протича цялото тайнство."

Подобна е ситуацията според нея и със съпрузите или съпругите на българите от смесените бракове в чужбина: "Идват понякога. Имаме един много вярващ младеж от смесен брак, който идва всяка неделя. Жена му обаче не разбира езика. При тези смесени бракове езикът определено е проблем, не е само до вярата. А и самите православни тук не са чак толкова много."

В много български православни църковни общности зад граница съществува практиката основни части от богослужението – като литургийното Евангелие, Апостола, "Отче наш" и Символа на вярата – да се изричат на два езика (на български и на местния език), за да разбират всички присъстващи. Проповедта също често се превежда от някого в реално време за чужденците. Българската общност в Цюрих обаче тепърва извървява този път: "Ние още нямаме толкова дълга история и изградени, установени традиции".

В момента за своите богослужения сънародниците ни използват малък параклис към голям католически храм в Лаймбах (Leimbach) – квартал на Цюрих, предоставен им безвъзмездно от няколко години. Понякога отец Йордан служи по необходимост и в други католически или протестантски църкви, продължавайки неуморно да обединява българите далеч от родината.

И макар българската енория в Цюрих да продължава все още да се изгражда, нейният пример показва нещо важно: всеки християнин има свое специфично служение в тялото на Църквата. Бог дава на всекиго различни дарби – на един духовна мъдрост, умение да изслушва, да подкрепя и да утешава, на друг – организаторски способности и умения да управлява финанси, на трети – кулинарни заложби... Когато човек посвети своите таланти в служение Богу и на ближния, те се преумножават и дават добри плодове. Точно както в евангелската Притча за талантите.