Мимоза Хасани-Плана от Косово вече е "Български посланик на културата"

Когато културата се превърне в мост между държави и хора, трудът на личностите, изграждащи тези мостове, рядко остава незабелязан. Именно така се случи и с д-р Мимоза Хасани-Плана – литературен критик и преподавател в Прищинския университет, която беше удостоена в София с отличието "Български посланик на културата 2025". Мимоза Хасани-Плана беше отличена за своя значим принос за укрепването на културните и академичните отношения между Косово и България, както и за приноса си за откриването на първия лекторат по български език и култура в Университета в Прищина. За д-р Хасани-Плана това признание беше една приятна и неочаквана изненада:

"За мен моментът, в който научих, че ще бъда един от българските посланици на културата, беше една от най-големите изненади – новината ме остави без думи. Това беше много щастлив момент, защото никога не съм очаквала, че ще получа това отличие и тази чест от България. Изключително благодарна и щастлива съм, но същевременно чувствам и голяма отговорност да продължа да развивам академичното и културното сътрудничество между нашите две държави", споделя тя в интервю за Радио България.

Връзката ѝ с България се изгражда повече от десетилетие. Първоначално чрез дипломатическата дейност на съпруга ѝ в София, а по-късно и като студентка в Софийския университет "Св. Климент Охридски", където завършва докторската си и постдокторската си квалификация. Именно там тя създава силни академични и приятелски връзки, които продължават и до днес.

"Най-хубавото, което си спомням от България, е, че срещнах прекрасни хора – хора, които много ме вдъхновиха. Моите преподавателки, а най-вече моята научна ръководителка Русана Бейлери, която продължава да бъде мой ментор в академичния ми живот.За всеки проект, по който работя, често се консултирам с нея и тя ме насочва. Така че връзката ми с България не се прекъсва. И с получаването на тази награда тя ще продължи да се развива. Очаквам много интересни проекти през предстоящата академична година, както и това лято по време на Международния семинар по албански език, литература и култура, който ще се проведе в Прищина", подчертава тя.

Един от най-конкретните резултати на това дългогодишно сътрудничество е откриването на първият лекторат по български език и култура в Университета в Прищина. Според д-р Мимоза Хасани-Плана процесът не е бил лесен, тъй като е било необходимо да се преминат редица административни процедури както в Косово, така и в България. Въпреки това институционалната воля и взаимното сътрудничество са направили възможна реализацията на този проект.

"Имахме щастието в обявения конкурс от Министерството на образованието на България да кандидатстват преподаватели по български език, които същевременно са и много добри познавачи на албанския език. За щастие сега наш лектор е доц. д-р Раки Бело, който е изследовател както на българския, така и на албанския език. Студентите го приеха много добре. Интерес има не само в Катедрата по балканистика, където българският се изучава като втори балкански чужд език, но и в Езиковия център към Филологическия факултет на Университета в Прищина, където занятията по български език се посещават не само от студенти по Балканистика, но и от специалностите Албанска литература и Английска филология", обяснява д-р Хасани-Плана.

Интересът към българския език в Прищинския университет непрекъснато нараства. "Двама докторанти по албанска литература от Университета в Прищина ще участват в Семинара по български език във Велико Търново. Това показва, че отношенията между нашите институции се развиват и задълбочават много бързо", допълва д-р Мимоза Хасани-Плана, носител на отличието "Посланик на българската култура" за 2025 г., връчено и преди дни на официална церемония в София в рамките на едноименната инициатива на Българското национално радио.

• Косово аплодира "Живак" и първите студенти по български език 

Освен чрез лектората, сътрудничеството се развива и посредством програмите Erasmus и CEEPUS. Съвместните академични посещения, междууниверситетските проекти и новите споразумения за сътрудничество създават нови възможности за преподавателите и студентите от двете държави.

"Стремим се към приобщаване и многообразие – както езиково, така и културно", казва тя, подчертавайки, че в тези програми участват студенти от различни общности, което прави сътрудничеството още по-значимо.

Един от най-специалните моменти е свързан с участието за първи път в Семинара по албански език, литература и култура на представители от Мандрица – единственото албанско село в България.

"За първи път тази година в Семинара по албански език, литература и култура ще участват албанци от село Мандрица в България – едно много старо село, където населението е съхранило албанския език, култура и традиции, благодарение и на подкрепата на българската държава, която е създала условия те да продължат да развиват своя език и идентичност. Те ще посетят за първи път семинара в Прищина, което е наистина вълнуваща новина", споделя Хасани-Плана.

За нея село Мандрица представлява не само история за съхранена идентичност, но и силен пример за способността на културата да оцелява отвъд границите и времето. Именно тези човешки и културни мостове са основата, върху която трябва да се изграждат отношенията на бъдещето.

"В свят, който често подчертава различията, културата ни напомня за това, което ни обединява. Ние, албанците, винаги намираме общи допирни точки с българите и по някакъв начин се опитваме да върнем онова, което България е направила през годините за албанския език и култура", сподели посланикът на българската култура д-р Мимоза Хасани-Плана.