От семейната памет до личната идентичност – изложба в Гьоте- институт в София

Как фотографията може да се използва за комуникация или философски разговор за причините, формиращи идентичността на всеки един от нас – това е темата, с която две българки ще представят страната ни във фотоизложбата "Преосмисляне на семейството: феминистки погледи през обектива", организирана от Гьоте-институт. Експозицията, която ще бъде открита на 25 юни в сградата на института в София, събира 9 автори от Индия, Германия, Унгария и България  – Агнеш Бихари, Анабел Могадам, Aрти Дурайсами, Бетюл Айдън, Благовеста Семкова, Габриела Винце-Баба, Дивия Равишанкар, Зина Нимайер, Хелия Джафарзаде – които разглеждат семейството не като структура, в която всеки избира своята роля, а като пространство, формирано от власт, родова памет и културна принадлежност, в което моделите за възприятие се предават от поколение на поколение. 

"Ние много често търсим черно-бял поглед и определяме едно нещо за правилно, а друго – за грешно", споделя кураторът на изложбата Калина Брейлсфорд и допълва: 

"Семейството е територия на любов и сплотеност, но то също е и мястото, в което се самоопределяме и използваме заучени модели на поведение и разбирания за живота. Точно тези две неща представяме като напрежение в тази експозиция, защото те съществуват едновременно. От друга страна, фотографията е сериозен фактор за утвърждаване на разделените полови роли, а в изложението я използваме като инструмент, за да се създаде нов поглед върху теми, за които самата тя е голям фактор, за да продължават да съществуват и да се случват." 

Проблемите на жените се определят от културния контекст, в който се формират, "но има и такива, които се повтарят навсякъде по света. Те обаче се изразяват в различна степен и са разгърнати по различен начин при взаимодействието си със съответната култура", пояснява Калина Брейлсфорд: 

"Например, едната от двете жени от Индия разглежда темата за натиска върху жената и нейното тяло, свързани с очакванията за деца и семейство. В тяхната култура цветето е символ на женското съзряване и имат специални ритуали, свързани с подготовката за брак и майчинството. Интересното е, че ако жената не се вмести в нормативните рамки, които определят събитията в нейния живот, тя е подложена на строго осъждане от обществото и семейството. Другата индийка разглежда идентичността чрез косата –  символ на женствеността, но също така и послание към другите, защото при определени обстоятелства се изисква тя да е спусната или вързана, а подстригването й се възприема като радикална форма на съпротива към очакванията на обществото – тема, която съществува и при други култури, но по различен начин." 

Калина Брейлсфорд подчертава, че някои от инсталациите в изложбата разглеждат проблема със симбиозата между културите, което все по-често се наблюдава в днешния глобализиран свят, и пояснява: 

"Вижда се много в темите, които жените от Германия засягат, защото миграцията там е силно застъпена. Една от тях е с турски произход и показва как е успяла да обедини културата на държавата, в която живее с културата на собствения си генетичен код." 

Темите в изложбата разглеждат проблемите от различен ъгъл, но може би едни от най- провокиращите размисъл са експозициите на българките, които чрез проектите си представят възможността да се използва фотографията като средство да достигнеш до душевността на собственото си дете. Или пък да се отправят философски въпроси към гостите на изложбата, като този – кое определя собствената ни идентичност – личният избор, културната среда или собствените ни гени, с които идваме на този свят? "Едната от българките разглежда какво е да си майка на 4 деца“, споделя Брейлсфорд и продължава:

"Този труд пада върху нея, а едно от децата й е невродивергентно и е от аутистичния спектър. Това изисква особена връзка и още по-специфични грижи. Нейният фотографски проект е изключително интересен и разглежда как тя като майка използва фотографията, за да се свърже с детето си. Другата жена е родена в България, но баща й е от ирански произход. Едва наскоро тя посещава Иран за първи път и установява, че това което е чувала, чела или си е представяла, е коренно различно от това, което преживява при запознанството си с роднините там на място."   

Инсталацията ще бъде открита на 25 юни, в галерията на Гьоте-институт в София, и ще посреща своите посетители до края на август.