"Месечинко льо" – еталонна фолклорна миниатюра на големия Красимир Кюркчийски

"Фолклора въобще аз съм го възприемал винаги просто като неделим момент от моето творчество, без да задавам въпроса защо и как го използвам… Според мен голяма сила има фолклорът. Носи много неща, обогатява самия творец и трябва да бъде, разбира се, използван много разумно, пестеливо, да не бъде плакатно, цитатно. Творци, които се досягат до фолклора са били винаги интересни в своето мислене. Това показват и нашите класици: Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Веселин Стоянов, Филип Кутев, които винаги са били свързани дълбоко с нашия фолклор. Мисля, че това се отнася не само за мен, но и за нашето бъдещо поколение млади автори... Все пак човек винаги говори най-добре на своя матерен език. За мен това е моят път. Аз съм си го избрал…" – споделя младият композитор Красимир Кюркчийски през август 1976 г. пред колеги от БНР по време на Третия национален събор на българското народно творчество в Копривщица.

Приживе големият български творец Красимир Кюркчийски (22 юни 1936 – 15 декември 2011) е считан за един от най-успешните ни и най-често изпълнявани по света композитори. Пленителният аромат на българската народна песен буквално струи от всеки негов такт. Роден е в малък планински град – Троян. Възможностите на семейството му са доста ограничени, но невероятният му музикален талант има късмета да срещне разбиращи и подкрепящи родители. След време синът си спомня реакцията им на настояването да му бъде закупено пиано:

"Имахме бурен разговор с баща ми, но аз надделях и най-накрая получих това, което желаех – пиано! Беше вече малко късно – на 16-годишна възраст, но изглежда, че в мен е тлеело това желание, да се занимавам с именно с пиано. Изглежда, че тази голяма любов, която е стояла в мен, просто изведнъж избухна като пожар, защото за няколко години – от 16 до 21, всъщност аз направих неща, които би трябвало да станат за много по-голям период от време. Аз съм завършил реална гимназия. Нямах тази възможност да се занимавам специализирано с музикалното си образование. Така че трябваше всичко това да бъде наваксано със собствени усилия... В Консерваторията имах голямото щастие да попадна при професор Панчо Владигеров. Това е може би най-успешното ми нещо в живота – докосването до този голям наш гений. Това беше време, когато аз успях да обикна тази наша национална, родна музика… Още като студент вече бях твърдо определен и бях решил, че в пътя ми като сформиран композитор ще се държа с една ръка за народната песен. Къде ще ме заведе тя? Предполагам, че още не ме е завела на най-големите височини, където би трябвало да стъпи един композитор, но поне вървя, крача с нея и трябва да ви кажа, че се гордея с това, че все пак мога да принеса някои образци от тази песен в моето творчество..." – споделя Кюркчийски през 1984-та.

От първите години на обучение в Консерваторията той е съпътстван от неизменен успех. Написаният през 1959 г. Струнен квартет му носи нечувано за времето признание – голямата награда от конкурса за композиция "Парижки музикални седмици" през 1966-а. Кюркчийски е само на 30... През целия си живот той е много харесван, при това без да се налага да прави компромиси с творчеството си. Благодарен е на Филип Кутев, който първи открива в негово съвсем ранно трио "нишки на усещане на фолклора" и му поръчва обработки на народни песни за Държавния фолклорен ансамбъл, а след това го назначава за диригент. "Може би именно този период от десет години, когато бях в Държавния ансамбъл, изцяло потопен в тази атмосфера на фолклорни звуци, и то съвсем чисти, чист фолклор, без да бъде примесен… песен автентична, която не можеш да я чуеш никъде! Трябва да ви кажа, че именно това общуване с тези певици, с тези инструменталисти – гайдари и кавалджии, остави печат, който не се изтрива с нищо. Сигурно е това причината, за да обичам фолклора и да търся… Не е срамно човек да си признае, че общува с фолклора, стига да знае как да го направи… Когато се пипа народната песен да се обработва, не може да се изменя мелодията. Тя е шлифована с векове! Идва някой, започва да реже, да кастри – не може, това не бива да се прави…".

Блестящ композиторски талант, съчетан с преклонение и пиетет към народния гений. Тази комбинация превръща Красимир Кюркчийски в знаменит музикант с щастлива творческа съдба. Неговият нов подход в обработката на автентичния фолклор е безкомпромисен като чистота и красота на рисунъка и завладяващ с хармонична и контрапунктична фантазия. С неподражаемите му хорови миниатюри българските ансамбли и днес взривяват световните концертни зали. 90-годишнината от рождението му почитаме с гласа на неповторимата и незабравима Надежда Хвойнева и един от нейните родопски песенни бисери, обработен от Кюркчийски – "Месечинко льо".