България прибира богатството си в хамбарите

Началото на тазгодишната жътвена кампания в България дава повод за оптимизъм както сред производителите, така и сред потребителите. В контекста на глобална несигурност, хлябът остава символ на национална сигурност и стабилност за страната, а първите прогнози за тазгодишната зърнена реколта са повече от обещаващи. Според експертните оценки, качеството на пшеницата високи нива, а количествените очаквания също са оптимистични, като се предвижда добив от над 6 милиона тона, което гарантира продоволствието на страната – посочи в интервю за програма "Хоризонт" на БНР председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите – Мариана Кукушева:

"Според колегите, които са в началото на пътя на създаване на хляба — това са зърнопроизводителите — реколтата, която се очаква, е с изключително добро качество. Даже в последните 15 години се коментира, че есенниците никога друг път не са били в толкова добро състояние. Надяваме се Бог да е с всички и най-вече с тях, за да приберат реколтата на България, защото пшеничната реколта, както и останалите зърнени реколти, са реален фактор с много голям акцент върху националната сигурност. Точно в такива времена, в каквито живеем, продоволствената сигурност на държавата е изключително важна, а хлябът е единствената храна, която се произвежда изцяло от българска суровина. С една дума – жътва е! Нека да успеем да приберем богатството, което ни дава земята и което е в резултат на усилията на зърнопроизводителите, в хамбарите на държавата!".

Въпреки икономическите промени, българският хляб запазва високите си стандарти – казва Кукушева. По думите ѝ, продуктът на българския пазар е сред най-конкурентните в целия Европейски съюз.

"Продължавам да твърдя, колкото и да е невероятно, че българският хляб е най-евтиният хляб в Европейския съюз като стойност в съотношение към качеството. Говоря за масовия хляб. В България вече останаха над 78 вида хляб, които имат различни цени. Обикновено с медиите говорим за хляба на близо 2/3 от населението на държавата, а той е бял, типов и "Добруджа"."

България успешно се позиционира не само като износител на зърно, но и като производител на готова продукция, която намира място на международните пазари, посочва Кукушева:

"Българският хляб е качествен. Той присъства на европейската трапеза благодарение на търговските вериги – ежедневно се експедира хляб от България, който се продава в топлите точки на Европа. Това е постигнато благодарение на модерни технологии и високо качество и здравословност."

Хлебопроизводството е сектор с огромна тежест в брутния вътрешен продукт и в тази връзка Мариана Кукушева уточнява:

 "България е нетен износител на зърно и това е част от икономическия баланс на външнотърговската дейност на България, т.е. в БВП зърнопроизводството заема немалка част. Всъщност, зърното прави хората сигурни и богати, когато говорим за изхранване на населението на страната, особено във военните времена, в които живеем."

Ценообразуването обаче е подложено на сериозен натиск от външни фактори — от една страна са рекордно високите цени на енергията за бизнеса, а от друга — нарастващата цена на труда, която формира близо 40% от себестойността на всяко изделие.

"Цената на хляба в България е абсолютно пазарна. Тя се определя не само от цените на първичната суровина, но и от много други фактори като цена на енергията, а в България цената на енергията за бизнеса е една от най-високите в Европа. Определя се и от цената на труда — нееднократно съм казвала, че близо 40% от стойността на всяко хлебно и сладкарско изделие представлява цена на човешки труд. Освен това е и цената на логистиката. По вчерашни данни на Евростат, в България в последните три месеца в резултат на войната в Иран цената на дизела се е покачила с над 35% — най-високото покачване от целия европейски пазар. Тази цена, която се променяше с дни, беше поета от моите колеги хлебопроизводителите, които стриктно спазват закона за еврото и ще продължат да го спазват."

В този смисъл да очакваме ли покачване на цената на хляба и тестените изделия?

"Всеки бизнес оператор в България има суверенитета да определя сам себестойността на своята продукция, както и доставната цена. Все пак ние говорим за доставни цени, които са доста различни от пазарните цени, на които купуват потребителите. Но трябва да кажем нещо много важно — ние не работим в условия на картел и цените са различни. Хлябът е гарантирано достъпен до всеки български потребител. Хлябът продължава да бъде единствената храна, която не променя ежеседмично своята стойност. И това трябва да бъде признато — "гълтането" на повишенията от наша страна и акумулирането им за наша сметка, неминуемо води до декапитализация на бизнеса, но доведе и до още нещо: сива икономика. Тук апелирам всички контролни органи и правителството на България да бъдат безпощадни, защото сивата икономика не руши единствено доверието на потребителя, тя реално краде от възможностите на бюджета, от социалните програми, от здравеопазването и от образованието."

Интервю: Ясен Вакашински