Български ученици от София и Загреб по стъпките на епископ Йосип Юрай Щросмайер

Ученици от Българското неделно училище "Иван Вазов" в Загреб и от столичната 33-та Езикова гимназия "Света София" обединиха ентусиазъм и усилия, за да обогатят разказа за личност с безценен принос за изграждането на нашата интелигенция след Освобождението и оставила ни в завещание думите: "Винаги съм обичал и почитал достойния, здравия по ум и сърце и особено трудолюбив, непорочен и честен български народ".

В читалище "Г. С. Раковски – 1925 г." в София младите хора заедно със своите ментори от Гражданското сдружение "Епископ Йосип Юрай Щросмайер" представиха мултимедиен проект, посветен на делото на хърватския католически епископ Йосип Юрай Щросмайер.

Щросмайер прекарва деветдесет години на нашата земя. За отреденото му време от 1815 до 1905 г. той успява да заслужи мястото си в историята като католически епископ и теософ, обществен и политически деец, меценат и поддръжник на българската просвета и книжнина.

"Ние в Хърватия познаваме Йосип Юрай Щросмайер като човек, дарил всичките си лични средства за построяването на огромната катедрала в Джаково – разказва Иглика Касабова, директор на българското училище в Загреб. – Всяка година българската общност почита делото му, признавайки го за един от нашите будители, и на 1 ноември представители на дипломацията, общественици и ученици от нашето училище отиваме там. Затова и нашите ученици бяха добре подготвени кой е епископ Йосип Юрай Щросмайер."

Ценцерушка Андреева – доскорошен секретар на най-голямото столично читалище, в което има изграден Хърватско-български културен център на името на духовника, добавя интересен факт от дейността на Йосип Юрай Щросмайер:

"Най-голямата негова заслуга е спомоществователството на братя Миладинови да издадат "Български народни песни". След като ги събират шест месеца, те отиват при епископ Щросмайер и му предоставят натрупания материал. А той им казва: "Напишете текстовете на българско писмо, защото сега са с гръцки букви и тогава ще ви помогна". Бих искала да изтъкна и неговата помощ за образованието на български студенти в Загреб, които впоследствие се завръщат в родината и имат изключително голяма роля в духовното развитие на нацията ни. Той има още много заслуги, затова би трябвало да се популяризира неговото дело сред младежта."

Проектът на учениците съдържа три компонента – книгата "Всичко за вярата и за Отечеството!", документален филм и фотоизложба, и е осъществен по националната програма "Неразказаните истории на българите" на Министерството на образованието и науката.

В него учениците влизат в ролята на изследователи, научавайки се да задават въпроси като истински репортери. Заедно с приятели от Горноградската гимназия в Загреб те създават текстовете и концепцията на плакатите с хървати, които, подтикнати от Йосип Юрай Щросмайер, са направили нещо забележително за България – учителката Клотилда Цветишич, ректорът на СУ "Св. Климент Охридски" Степан Юринич, писателят и католически свещеник Франьо Рачки. Събраната информация пък е обобщена в книга от преподаватели и ментори на учениците.

"Това, което най-много развълнува нашите деца, е че българчета са учили именно в Загреб – казва още Иглика Касабова. – До този момент те никога не са си представяли, че толкова далече във времето за тях – след Освобождението, е имало българи, които са получили гимназиалното и университетското си образование там, а след това са се върнали в България и са направили чудеса. Другото, което ги учуди, е че Йосип-Юрай Щросмайер е общувал с малки гимназии у нас много топло и радушно."

Според училищния ръководител учениците много се вълнуват, когато работят по извънкласни проекти.

"Голяма част от тях идват от модерни двуезични, многоезични общности от доста прогресивни училища и работата с текстове и снимки, правенето на колажи и видеа е всекидневие в работата им в основното училище – добавя тя. – За тях по-скучната част в неделното училище е ученето на готови текстове, зубренето, четенето. Те предпочитат в движение да изучават неща."

В края на учебната година Иглика Касабова прави и равносметка: "Изпращаме я със записани почти 40 деца – 80% от тях получиха успешно дипломи за завършената учебна година, а част от тях не успяха, но това не означава, че догодина няма да опитат отново." По думите й, най-голямато предизвикателство е да се задържи първоначалният ентусиазъм на децата, защото с усложняването на програмата в основното училище животът им става все по-динамичен.

Динамична ще бъде и новата учебна година, прогнозира Касабова. Наесен неделното училище отново ще отвори врати за българските деца в три страни – Хърватия, Босна и Херцеговина и Словения. С реалното и виртуалното разтваряне на класните стаи ще се появи и поредната неразказана история за българите.

"Имаме потомци на градинари, на оперни певци, както и нова емиграция – казва в заключение Иглика Касабова. – Смятаме да разкажем историите на българи, които живеят в Хърватия от известно време – как се препитават, какво намират тук, какво ги задържа. Много впечатляващи са личностите от сферата на изкуството, образованието, литературата, та дори и от азиатските медитативни и бойни изкуства."