По съседски: Събития с балкански адрес

Четири партии търсят формулата за ново управление в Румъния

Румънският президент Никушор Дан призова политическите партии да постигнат споразумение за съставяне на правителство възможно най-скоро, след като преговорите за излъчване на нов кабинет между четирите проевропейски формации – Социалдемократическата партия, Национално-либералната партия, "Съюз за спасение на Румъния" и Демократичния съюз на унгарците в Румъния, навлязоха в задънена улица, съобщи телевизия Digi 24.

Румъния е в политическа криза от началото на май, когато правителството на Илие Боложан беше свалено с вот на недоверие. В понеделник и номинираният за премиер Адриан Вещя не успя да получи необходимата парламентарна подкрепа, което наложи нов кръг консултации.

Според президента бързото сформиране на кабинет е важно, тъй като до 31 август страната трябва да изпълни ангажименти, свързани с финансирането по Националния план за възстановяване и устойчивост. Дан заяви, че очаква партиите да предложат парламентарно мнозинство, което да подкрепи правителство на малцинството.

Кипър намалява загубите на зелена енергия с нови батерийни системи

Кипър започва изграждането на първите си централизирани системи за съхранение на електроенергия, с които цели да увеличи използването на енергия от възобновяеми източници, предаде кореспондентката на БНР на острова Бранислава Бобанац. Тази седмица бяха подписани договори за доставка и монтаж на три батерийни системи с общ капацитет 120 мегавата. Те ще бъдат изградени в Никозия, Ларнака и Пафос и се очаква да заработят до лятото на 2027 г. Те ще позволят съхраняването на слънчева енергия, която сега се губи поради липсата на капацитет. През първите пет месеца на годината Кипър е загубил над 160 000 MWh зелена електроенергия.

Проектът е на стойност 50 млн. евро. Успоредно с него се разработват още проекти за съхранение с общ капацитет над 1 080 мегавата от държавната електроенергийна компания и частни инвеститори.

Недостигът на кадри насочи Хърватия към партньорство с Узбекистан

Хърватската асоциация на работодателите и Конфедерацията на работодателите на Узбекистан подписаха меморандум за дългосрочно наемане на узбекски работници в строителството, предаде БТА. Споразумението предвижда кандидатите да преминават практическо обучение, да придобиват международно признати квалификации и да изучават хърватски език преди започване на работа. Предвижда се и директно сътрудничество между работодателските организации от двете страни, което елиминира посредниците, намалява разходите за хърватските работодатели и предотвратява таксите за посредничество, заплащани от работниците.

Мярката цели да облекчи недостига на работна ръка в Хърватия. Към април 2026 г. в страната с 3.87 млн. население (по данни на Евростат за 2025 г.) работят над 105 000 чужденци с валидни разрешителни за пребиваване и работа, основно в хотелиерството, туризма и строителството, а Узбекистан вече е сред основните държави изпращащи работна сила наред с Босна и Херцеговина, Филипините, Непал, Сърбия, Северна Македония и Индия.

Ариле – там, където малините са начин на живот

Предлагаме да се отбием в сръбския град Ариле. Често с право го наричат "столица на малините", а местната ароматна продукция се изнася чак до САЩ и Япония. Градът и околностите му имат важен принос за нареждането на Сърбия сред трите най-големи износители в света на сочния червен плод, пише Associated Press. "Раждаме се, живеем и умираме с малини. Ариле е уникално в света. Не можете да намерите по-малко място с такава голяма концентрация на производство на малини", споделя Милета Пилчевич, която ръководи местна асоциация на производителите на малини. Ароматният плод в този хълмист район се отглежда без химикали и се бере на ръка, за да не се компрометира качеството му.

В общината с около 17 000 жители се произвеждат между 15 000 и 20 000 тона малини годишно, а близо 90% от реколтата се изнася замразена – за конфитюри, кисело мляко, сладкарски изделия...

Тази година обаче производителите очакват реколта с 20–30% под обичайните нива заради сушата през миналата година. Фермерите споделят, че се чувстват изложени на натиск от все по-непредвидимото време и колебанията в изкупните цени, които нерядко "изяждат" печалбата им.

Съставила: Миглена Иванова