Спомен за Олга Борисова – Мадоната сред българските фолклорни звезди

Приживе за народната певица Олга Борисова (28 юни 1941 – 21 септември 2021) твърдят, че е родена за сцената. Отбелязват чудесния ѝ глас, оригиналния репертоар, интелигентността, отличния художествен вкус, впечатляващото сценично присъствие и рядката физическа красота. Родена в малкото село Жиленци в подножието на планината Осогово, на пет километра западно от Кюстендил, като дете красивата и умна Олга мечтае за кариера в театъра. След много години споделя, че няма ден, в който да не благодари на съдбата за подаръка – през целия си живот да се занимава с българската народна песен. "Смятам, че намерих верния път в живота си. А когато човек е намерил това, което го прави да бъде в хармония със себе си и околния свят, той е щастлив" – казва Борисова в интервю за БНР през 2016 г.

Пътят ѝ до най-престижните сцени на Европа, Америка, Азия и Африка е невероятен. Веднага след като завършва гимназия в Кюстендил е поканена да участва в конкурс за нови попълнения в Ансамбъла за народни песни на БНР. "Това беше такова преживяване за мен, такова вълнение, защото аз не бях напускала границите на моя град Кюстендил и за мен София е било нещо недостижимо – като Париж…Сега се чудя как съм имала смелостта да взема влака, да дойда в София, да се явяна този конкурс в Радиото" – разказва певицата. От началото на 60-те години на ХХ век тя е една от водещите солистки на Ансамбъла за народни песни на БНР, който по-късно продължава дейността си под името "Мистерията на българските гласове".

Приносът ѝ за съхраняването и популяризирането на песните от Кюстендилския край е огромен. Записала е стотици образци за БНР и компанията "Балкантон", има няколко солови албума. Специално за нея обработки създават прочути български композитори: Красимир Кюркчийски, Николай Кауфман, Христо Тодоров, Емил Колев. Лауреат е на реномирани национални и международни награди. Името ѝ е включено в Световна енциклопедия за музика, издадена в Лондон. Запитана къде предпочита да пее – в България, или навън, тя заявява:

"Няма място в България, където да не съм пяла. Аз много пътувах. За мен нямаше отпуска, нямаше… само концерти и пътувания. Че ние сме пяли на нивата, на жътвата, на камиони качени, на площадите в селото, в читалищата… И за мен беше удоволствие – аз така опознах България. Обичам България, без нея не бих могла да живея… Аз имах възможност да живея извън България, да работя извън България, но разбрах, че не мога да го направя. Има два вида българи. Едните казват: "аз съм гражданин на света", тръгват и навсякъде са добре. Аз пропътувах до този момент четири континента и то многократно, но винаги когато се връщах в България, за мен беше празник. И когато съм слизала от самолета, ми е идело да целуна земята. Заклевам се в това което Ви казвам. Не мога да живея извън България.

Но пък другото, което разбрах на световните сцени, защото когато имаш нещо, не особено го цениш.И сега мисля, че някои хора в България не си дават сметка колко богат и колко красив е нашият фолклор.Но всичко това научих на световните сцени. В момента говоря за пътуванията ми с "Мистерията на българските гласове". Ние сме пяли в най-големите световни зали. Аз разбрах там каква сила, каква красота носи нашият фолклор. Имахме един запис в Кенеди център в Ню Йорк и една американка присъстваше на нашия запис. Тя през цялото време плака. Аз бях много смутена. Защо тая жена плаче след нашия запис? Тя каза:"Когато слушам вашите песни на мен ми се иска да бъда много добра, да направя нещо много голямо, нещо много добро за хората". Това бяха първите моменти, в които аз разбрах каква енергийна сила носи нашият фолклор. Хората гледат нас, но получават енергията на това, което ние изпълняваме".

По повод 85-годишнината от рождението на Олга Борисова в специално интервю за Радио България известният фолклорен изпълнител, изследовател, продуцент и журналист Даниел Спасов, който в продължение на десетилетия е близък приятел на певицата, си спомня последното телевизионно предаване с нейно участие, заснето няколко месеца преди смъртта ѝ. След дни тя ще навърши 80, изглежда и говори прекрасно, заедно с нея в студиото са любими нейни колежки от Ансамбъла, музиканти и журналисти, настроението е приповдигнато, но:

"Тя вече беше много болна точно в този период – казва Спасов. "Не обичаше и не разговаряше с никого за състоянието си, а то беше доста тревожно – едно изключително сложно и агресивно онкологично заболяване. Въпреки това тя пожела да направим това предаване. Ние ѝ предложихме, като аз очаквах, че тя няма да се съгласи, защото вече не изглеждаше съвсем добре. Като всяка хубава жена тя беше суетна. Искаше въпреки напредналата възраст и години да изглежда така, както е изглеждала винаги на сцена. Всеки, който я е виждал и се е докосвал не само до чара и блясъка на гласа ѝ, а и до усещането за това какъв човек беше, се възхищаваше и от нейната визия. Тя наистина приличаше на девойка от картините на Майстора. Даже навремето много често, когато пишеха за нея музикални анализи: "песни като картини на Майстора" и това понякога доста я дразнеше. Казваше: "омръзна ми от това банално сравнение", но то наистина е така. И макар и доста болна, тя пожела да направим това предаване, което беше истинско геройство за нея.

Но по-голямото геройство предстоеше, защото през месец юни същата година в Кюстендил имаше едно много голямо честване в театъра за нейния юбилей. Тя тогава получи и Почетния знак на президента, голямото отличие на Съюза на музикалните дейци – "Златна лира". И вече беше наистина физически много зле, едва стоеше права. И когато ние пристигнахме малко по-късно, тя вече беше в гримьорната – облечена, гримирана, и аз помислих, че тя ще пее на плейбек, макар че това пеене на плейбек, нали то е много… неправилно казано. И я попитах: "Кои неща искаш да приготвим, нося флашка, нося тези неща…", а тя никога не си позволяваше. Тогава ми каза: "Каква флашка! Всичко е готово, репетирах вече с оркестъра". Попитах музикантите, които бяха пристигнали специално за това какво ще пее, в какви тоналности? Тя пееше в същите тоналности, в които е пяла още на 20 години, когато е дошла точно тук, в Българското национално радио и неговия Ансамбъл за народни песни – висок сопран, същите тоналности, уникално нещо! Гласът беше съхранен до последно – със същия тембрален цвят, със същата ударна сила, там тя нямаше проблеми. И наистина пя блестящо и по нищо не личеше, че е болна. Това знаехме един много тесен приятелски кръг. И наистина само след няколко месеца вече си отиде. Това е характерна черта не само за нея, а изобщо за това поколение". 

Даниел Спасов познава Олга Борисова още от ученик. Тогава към Ансамбъла за народни песни на БНР е създаден младежки фолклорен клуб, неформална школа за млади хора, които се интересуват от традиционния фолклор. В клуба младежите имат възможност да общуват с големите певици от Ансамбъла и да присъстват на техните репетиции.

"Наистина това беше едно съзвездие, което по-късно роди явлението "Мистерия на българските гласове", защото освен Олга там бяха Надежда Хвойнева, Янка Рупкина, Кремена Станчева, Василка Андонова, Калинка Вълчева, Калинка Згурова… Не мога всичките да изредя, едно наистина много цветно и различно съзвездие. Парадоксът е, че те бяха толкова силни като индивидуалности и като певци, и като гласове, и същевременно страшно добри като хор! Като звучност, обединена, 20 певици звучаха като един мащабен хор…" – възкликва Даниел Спасов.

"Много важно нещо беше силата на духа… Това е характерно и за нея, но и за това поколение от 60-те, 70-те, 80-те години, което беше приело за своя кауза и духовна мисия утвърждаването, популяризирането на фолклора в този многогласен аспект, в хармонизиран вид и акапелното пеене, което удиви света. Когато сме работили и сме пътували, те никога не питаха какъв е хонорарът им. Те имаха вътрешната необходимост, вътрешната духовна нагласа да пеят. Не се интересуваха имат ли звания, ордени. За тях този стремеж беше да са на сцена, да са сред своята публика". 

Спасов отбелязва особеното присъствие на Олга Борисова сред големите фолклорни изпълнителки: "Тя беше много различна… Всички те бяха много ярки индивидуалности, тя блестеше с по-особена индивидуалност. Имаше невероятно широка обща култура и интереси. Нея я отличаваше, освен красивата визия, широките интереси – тя четеше българска, световна литература. Тайна страст ѝ беше езотериката, можеше да цитира в детайли, с дълбоки познания Рудолф Щайнер, Елена Блаватска, Николай Рьорих… Поезия! Толкова хубаво рецитираше – Багряна, Станка Пенчева, Дора Габе, Джагаров… Имаше интерес към театъра, към живописта. Имаше страст към четенето, към непрекъснатото самообразоване и усъвършенстване".

А какво би казал за отличителните ѝ качества като музикант?

"Красив, висок, разпознаваем сопран, който не може да бъде объркан. Тя владееше най-фините нюанси: от много силно драматично пеене на сопран до такъв фалцет! Даже преди години бяха я записали в една френска филмова продукция, където пя и на френски, и на български. Там се справи със съвсем различна музика и го направи блестящо. Тя съчетаваше точно това – силата на традиционното пеене, интелектуално преосмислено през една по-култивирана версия, която обаче не нарушава първообраза".

Щастливците, които са познавали Олга Борисова, си я спомнят като широко скроен човек, който обича живота и се раздава. От друга страна – духовно извисена личност с впечатляващ интелект и мъдрост. Но Даниел Спасов в никакъв случай не иска да пропусне още нещо: "Тя беше много харесвана и ухажвана жена. Тази визия!... Знаеше достойнствата си, но не спекулираше с тях, правеше го толкова фино, толкова красиво… Тя е поддържала връзка с големия аржентински поет Алфредо Варела, който я е видял на една от международните писателски срещи и е бил поразен, паднал пред нея на колене и казал: "Пред лицето на Вашата красота аз се прекланям и пред красотата на България! Мога ли да имам Вашия адрес?". И от всички краища на света тя имаше картички от него, посветени на нея, на нейната красота… После беше ухажвана от един голям американски художник. Не трябва да казвам името му по нейна молба. Даже той дойде на последното ни турне в САЩ през 2008 г. Беше пропуснал концерта в Ню Йорк, дойде във Вашингтон, където "Мистерията" имаше концерт с Боби МакФерин – специално заради нея. Но тя не се възползваше от тези неща. Имала е много ухажвания, много протекции, странеше от това".

"Аз приемам нея и нейното поколение за свои духовни учители – завършва Даниел Спасов. "Те създадоха у нас вкус към традиционната старинна фолклорна култура: какво трябва да се подбира от нея, как да се изпълнява. Олга казваше: "Всяка песен е отделно художествено произведение. Трябва да се подхожда индивидуално, трябва да се преосмисли текстът, да се търси, защото има и варианти, да се подбере най-доброто, есенцията". Доста са певците и музикантите, които приеха този духовен пример и в този смисъл може да се каже, че тя е Учител".

"Много съм горда, че съм рожба, чедо на един много талантлив народ, който е създал велико, неповторимо изкуство" – казва Олга Борисова в интервю за БНР.  "Повтарям – велико, неповторимо изкуство! Има хора в България, които казват, че народната песен е проста и е за прости хора. Това е абсолютно невярно и неточно и ще си позволя да цитирам големия певец Йовчо Караиванов, който когато честваше своята 50-годишнина каза: "Народната песен не е проста и не е за прости хора!". И на мен животът ми го доказа. Доказаха го пътуванията ми по света. Българският фолклор е едно от нещата, които учудиха и смаяха света".