Изоставаме в световната тенденция за учене през целия живот

Нагласата, че със завършването на университет притежаваме знания, с които ще бъдем конкурентноспособни на пазара на труда чак до пенсия, отиват в историята. С навлизането на нови професии, промяната на съществуващите и развитието на технологиите вече е нужно непрестанно да усъвършенстваме себе си. В противен случай някой по-подготвен ще заеме мястото ни, заличавайки монотонното ни съществуване наред с рутината, спокойствието и заблудите.

Едва 21 процента от българите учат през целия си живот – проблемът не е в липсата на курсове, а на мотивация. У нас дипломата от висшето образование е крайна дестинация. Тези стряскащи констатации звучат като присъда на фона на установените традиции в страни като Естония, Дания, Финландия, Люксембург, където обучението и преквалификацията се практикуват дори от хора над 60 години.

"Имаме култура родителите да изучат децата си до висше образование, но след това мотивацията на учениците не продължава – казва Магдалена Димитрова, управител на Образователната група "Светлина", които организираха неотдавна експертен форум, посветен на обучението. – Предстоят промени обаче в абсолютно всички индустрии и хората, които искат да запазят конкурентно предимство, ще трябва да учат през целия си живот и да се адаптират към промените на света."

Според Магдалена Димитрова една от причините световната тенденция за продължаващо учене да не ни достига е икономическа. Тя дава пример с IT сектора, където работодателите не държат толкова на дипломата, а на опитността. Другата причина е форматът на образованието – от началното училище до университета.

"В България образованието е много конкурентно – обяснява тя. – Стресът от провал се увеличава експоненциално в учениците всяка следваща година за сметка на намаляващата вътрешна мотивация от ученето, която е тотално изчерпана в края на образователния период. Второкласници вече намразват учебния процес, ходят с нежелание на училище, натрупват висок стрес от изпитването и дори регират на физическо ниво със здравословни проблеми. Всъщност много по-ценно е да имаме устойчива образователна среда, в която стимулираме любознателността в ученика и нямаме такова високо натоварване и натиск от страна на родителите и учителите. Тогава вътрешната мотивация ще се запази и самият човек ще има ресурс за продължаващо обучение и квалификация. Така че двата фактора – икономически и културен, социален, вървят ръка за ръка."

Друг важен аспект е свързан с учителската професия – все повече преподаватели влизат в класните стаи като втора кариера. По думите на Магдалена Димитрова, това е положителна тенденция, но, от друга страна, много от тях се задържат в образователната система едва няколко години. "Надявам се все повече хора да се обърнат към тази професия, защото учениците се нуждаят от различни експерти, които имат не просто теоретичните знания по даден предмет, но и практическа опитност. Когато те споделят личния си опит, се учи най-бързо и мотивирано", заявява тя.

Как обаче да се интегрираме в свят, в който професиите се променят за няколко години и изкуственият интелект навлиза в офиси, медии, банки, администрация, училища?

"Наистина изкуственият интелект се развива с изключително бързи темпове и ще промени из основи всички индустрии – казва Магдалена Димитрова. – Вече е навлязъл сериозно в сектори като графичен дизайн и анимация, маркетинг, финансов, та дори и юридически. Там джуниър нивото може спокойно да бъде поето от AI. И когато хората започнат да си дават сметка за това, не трябва да подхождат със страх, а с увереност, оптимизъм и учене през целия живот."

Магдалена Димитрова цитира данни от последния Световен икономически форум, според които до 2030 година 72 млн. работни места ще бъдат заличени от изкуствения интелект, но ще се появят други около 170 милиона. Друг извод от форума показва, че половината от уменията, които в момента притежаваме, ще бъдат заменени изцяло с нови и до 5-10 години дипломата ще изгуби стойността си. "Много е стръмна кривата на промяната, но трябва да сме готови да се адаптираме", заключава тя.

На този фон България изглежда странно спокойна по отношение на ученето през целия живот, а и много хора не виждат смисъл да се усъвършенстват, тъй като не вярват, че това ще промени живота им.

"Даже не сме странно спокойни, а още една фаза по-назад – чак летаргични – категорична е Магдалена Димитрова. – За огромен процент от младите хора с достигането на дипломата всичко приключва. Завършвайки висшето си образование, джензитата дори не желаят да влязат в пазара на труда и да започнат да трупат опитност. Една от причините за това е натискът на образователната система, защото те са първото поколение, чиито програми от най-ранна детска възраст бяха изключително натоварени. Те нямаха време за игри, тъй като учебните програми започваха в 8:00 ч. и много често след целодневното училище отиваха на допълнителни занимания, а после вкъщи ги чакаха домашни до 22:00-23:00 ч. И всъщност резултатът е, че те завършват и казват: "Оставете ме на мира!" А как се издържат? В масовия случай все още живеят при родителите си, т.е. поведението им се подкрепя от семейната среда."

Въпреки това Магдалена Димитрова не губи надежда: "Джензитата са бунтари и ще потърсят промяната. Надявам се след една малка почивка да се върнат със свежи сили и енергията на младостта". А и промените ще бъдат толкова интензивни, че по-скоро рано, отколкото късно буквално ще ни се стоварят на главата и ще се наложи да вземем бързи мерки.

Образователният специалист завършва с оптимизъм, вярвайки, че страната ни има реалистичните възможности да се превърне в конкурентен пазар, включително в AI сектора. Онлайн пространството предлага много варианти за допълнително усъвършенстване, а образователната група, която Магдалена Димитрова ръководи, вече пусна първия AI tutor – виртуален учител, предоставящ персонализирано образование. Платформата представлява затворена и безопасна среда със съдържание, създадено на основата на държавните образователни стандарти. "Ако на ученика му е трудно, изкуственият интелект ще го подкрепи, обяснявайки материала колкото пъти е нужно. А ако вече го е усвоил в клас, ще му помогне допълнително да се развива", пояснява Магдалена Димитрова.