Четем човешките емоции по движението на очите

Разпознаване на човешките емоции и идентификация на хора чрез проследяване на движението на очите – над този проект работят учени от Института по информационни и комуникационни технологии към Българската академия на науките. В научния екип участва и младият изследовател Теодор Вакарелски, който се вдъхновява от идеята преди пет години, присъствайки на лекция на тема Еye tracking на своя научен ръководител проф. Кирил Андреев.

"Каква информация можем да извлечем от движението на очите – това беше първоначалният въпрос, който си зададохме – спомня си Теодор Вакарелски. – В нашата лаборатория поставихме на хора т.нар. устройство eye tracker – високочестотна камера 1000 Hz. Камерата прави хиляда снимки за една секунда с много добра разделителна способност и работи в инфрачервения спектър. Благодарение на нейната изключително висока точност можем да запишем и анализираме дори най-малките трепвания на окото."

По време на експериментите доброволците е трябвало да фокусират погледа си върху определена точка. И макар да изглежда, че очите им не потрепват, оказва се, че те извършват три вида движения, едно от които е подходящо да бъде анализирано с цел идентификация. Според Теодор Вакарелски методът гарантира много по-голяма сигурност, тъй като пръстовият отпечатък и подписът биха могли да бъдат фалшифицирани.

Дейността на учените е част от европейския проект VIBraТЕ на доц. Димитър Проданов с основна цел разработване и подобряване на дълбоки мозъчни импланти.

"По този начин се създава мозъчно-компютърна система, при която се разглежда взаимодействието между машина и човек – обяснява Теодор Вакарелски в интервю за програма "Христо Ботев" на БНР. – Едно от поднаправленията на проекта са неинвазивните системи – те не причиняват ограничения на човека и не е необходимо да се извършва имплантация на мозъчен имплант, за да се вземе информацията. Това може да се направи с отдалечено устройство, което да я сканира."

За целта в института вече е построена първата у нас лаборатория за тестване на мозъчни импланти, разполагаща с оптична маса, която е добре изолирана от вибрации на околната среда. Там може да се симулира пулс, дишане, различни движения и да се изследва връзката между човешкия мозък и мозъчния имплант. "Нашата цел е да създадем модел с по-добри характеристики спрямо сегашното състояние на мозъчните импланти, тъй като крият много опасности и несъвършенства", добавя ученият.

Интердисциплинарият изследователски екип се надява до края на следващата година да има окончателен резултат – импортиран модел в международния бизнес, който да подобри сегашното състояние на технологията и да може да се използва.

"Доста заболявания биха могли да се повлияят положително от мозъчните импланти – заявява Теодор Вакарелски. – Някои от моделите са свързани с диагностика, други с подобряване на състоянието, но основното им приложение на този етап е при парализа на тялото – когато мозъкът функционира добре, обаче вследствие на катастрофа или друг инцидент е прекъснат нерв в гръбначния стълб, при което човекът остава парализиран. Всъщност мозъчният имплант позволява информацията от мозъка да бъде взета, да бъде предадена на изкуствения интелект за анализ, след което да може да се придвижи курсор по екрана на компютър и дори да се задвижи екзоскелет или инвалидна количка, т.е. човекът да може да бъде подвижен."

Според учения с помощта на мозъчен имплант може да се прогнозира кога има опасност да получим епилептичен шок – в такава ситуация трябва да спрем да шофираме и да легнем на място. Клиничната депресия също се повлиява от електростимулацията, без да предизвиква зависимост както е при повечето медикаменти.

Текст: Диана Цанкова (по интервю на Ани Костова от програма "Христо Ботев" на БНР)