Дворецът "Врана" постепенно възвръща своя изключителен интериорен облик

Дворецът "Врана" в непосредствена близост до София, е завършен през 1912 и се намира в парк от почти 1000 декара, в който са засадени стотици растителни видове, част от които защитени. Това е една от любимите резиденции на монарсите от времето на Третото българско царство (1878 – 1945 г.) – Фердинанд Първи, Борис Трети, Симеон Втори и неговите наследници.

Името на двореца – "Врана" – е резултат от страстта на цар Фердинанд към орнитологията и решението му да го кръсти на птицата, кацнала на покрива му. Историята на този имот е обект на немалко изследвания и документални филми през годините, а от 2010-а, след регистрацията фонд "Цар Борис и Царица Йоанна" – специален фонд, създаден да изследва и опазва историческото наследство, артефакти и спомени за периода на Третото българско царство, в двореца тече усилна реставрационна дейност. Наред с това постоянно се обогатява и музейната колекция с лични предмети, документи и книги, запазени в домовете на цар Симеон в Мадрид (Испания), царица Йоанна в Ещорил (Португалия) и княгиня Мария Луиза близо до Ню Йорк (САЩ). Тя е разположена в сградата, проектирана от арх. Никола Лазаров и известна като Новия дворец. Първата сграда в парка "Врана" – Старият дворец – е съградена по проект на арх. Георги Фингов, считан за майстор на сецесиона в българската архитектура. Понастоящем тази сграда е дом на Симеон Втори и неговата съпруга Маргарита – поясни в интервю за Радио България доц. д-р Ивайло Шалафов, директор на фонда "Цар Борис и Царица Йоанна", който заедно с неговият екип се грижи за опазването на монархическото наследство, събрано в т.нар. "Царски музей".

Отскоро Дворецът "Врана" посреща туристи – Първият етаж е достъпен за групови посещения след предварителна заявка. Възстановеният преди пет години параклис също е достъпен за граждани:

"Нашият параклис е действащ, има свещеник, който го обгрижва, извършват се кръщенета в него, т.е. волята на царското семейство е това духовно сърце на двореца "Врана" да бъде наистина достъпно за богомолци и граждани" – разказва Ивайло Шалафов, акцентирайки на приноса на българския патриарх Неофит, пловдивския митрополит Николай и Светия синод, които с "отеческа грижа" са направили всичко, за да може църковните реликви да се върнат в дома на царското семейство. 

• Царят Обединител Борис Трети в спомените на сина му Симеон Сакскобургготски

Така разходката в прохладните алеи на парка "Врана" може да бъде обогатена с посещение в царската резиденция, дарена на Столична община от Симеон Сакскобургготски през 2001 г. с условието да бъде поддържана и гражданите да имат свободен достъп.

Любопитни детайли от историята на градския рай за българските монарси

През годините около имотите, използвани от царското семейство, се трупат множество митове. С помощта на събеседника ни, разбулваме една от тях  – свързана с името на реалния купувач на чифлика "Чардаклия", който цар Фердинанд харесва през 1888-а, при едно пътуване до Пловдив. Разпрострян между пътя за Цариград, река Искър и село Казичене, теренът е бил собственост на Осман паша – османския окръжен управител на София, чието потомство бяга към Одрин, при вестта, че през 1878 година, руските войски са пред входа на София. Година по-късно чифликът е обявен за продан и закупен от замогнал се от търговия бивш съратник на Васил Левски – изтъкнатия възрожденец хаджи Боне Петров, а по-късно имотът е обявен на търг:

"През 1899 година чифликът е последната част от парка, която закупува цар Фердинанд, чрез своя адютант капитан Никола Радев. Във всички свидетелства досега, се твърдеше, че този имот е закупен на публична продан от придворния аптекар д-р Никола Странски. След задълбочено изследване в Държавния архив се оказа, че има собственоръчно написано свидетелство на Никола Радев. Изглежда заради съвпадението на личните им имена, Никола Странски битува като човекът, закупил от името на княза последния терен, необходим за оформянето на "Врана". Разбира се в архива има и актове, които са на името на Странски, тъй като монархът не е можел пряко да участва в публичния оборот на покупко-продажба и двамата – Странски и Радев, участват в тези актове" – връща историята Ивайло Шалафов.

Дворецът и паркът към него са любимо място за семействата на някогашните български монарси, които използвали всяка възможност да прекарват време там:

"Цар Фердинанд създава това място, за да въплъти в него своите ботанически, орнитологически и природо-естествени интереси. Съвсем естествено той има голяма привързаност към него, но, за съжаление, съдбата предопределя той да живее тук едва четири години – абдикира на 3 октомври 1918 година, вследствие на нещастния за България изход от Първата световна война, заминавайки в своето доживотно изгнание. На престола се възкачва неговият син – цар Борис Трети, който живее най-дълго на това място – през следващите 25 години" – обяснява събеседникът ни и припомня, че въпреки предсмъртното желание на Фердинанд да бъде погребан в България, това се случи официално едва преди две години, тъй като "през 1948 година и дума не е можело да стане, да бъде върнат у нас, заради замяната на монархията с република и изличаването на всеки спомен и символ на предишната форма на управление, предприето от новата власт".

През 1954 година, по заповед на тогавашния Първи в държавата – Вълко Червенков е извършено кощунство – гробът на цар Борис Трети, заедно с построения над него параклис в парка на двореца, са взривени. В тази връзка Ивайло Шалафов споделя една история, разказана му от управителя на резиденцията и парка към нея по времето на социализма – Тодор Коларов:

"През 1968 година в България пристига делегация от английския парламент и възлагат на Коларов да ги разведе из парка на "Врана". В даден момент един от членовете ѝ го поглежда и пита, къде е гробът на цар Борис. Отговорът с "половин уста" e, че той е унищожен. Продължават разходката и стигат до т.нар. кучешки гробища, в които царското семейство е погребвало своите домашни любимци. Тъй като те са запазени, англичанинът се обръща към Коларов с думите: "Странен народ сте вие – пазите гробовете на кучетата си, а не знаете гроба на царя си". Когато разказва тази история до ден днешен очите на Коларов се пълнят със сълзи, защото крайна сметка, това не е въпрос на каквито и да било политически пристрастия, а на национално достойнство и памет, пък и чисто човешко право, всеки да може да почива в земята, в която е живял, на която е посветил живота си и за която е милеел" – разсъждава днес Ивайло Шалафов.

Връщайки се назад към историята на двореца той прави сравнение между домовете на българското царско семейство и на тези на династиите в съседните балкански държави:

"У нас има традиция всичко, свързано с семействата на монарсите, да се нарича царско. Когато кажат царските дворци "Ситняково" и "Саръгьол" ме карат да се усмихвам, защото това са едни дървени ловни хижи, използвани по време на лов или излети. Като чуят дворец, хората си представят един малък "Версай", което просто не е вярно. Извинете, но сравнете дворците на българското царско семейство с останалите балкански владетели в Румъния и Сърбия. Изключителни дворцови комплекси, в които чест прави на комунистическите водачи на тези страни, че не са увредили или откраднали нищо от имуществото в тях. Ние не можем да се похвалим с подобно нещо."

В ролята си на резиденция на властта, "Врана" е била дом на министър-председателите на страната в първите години на социализма – Георги Димитров и Васил Коларов. Наследниците им на поста, Вълко Червенков и Тодор Живков, също използват помещения от двореца за различни прояви. Сградата приютява зад стените си гостуващи държавни ръководители както от съседните балкански държави, така и кубинския лидер Фидел Кастро, който и при двете си посещения у нас, изрично настоял да бъде настанен в двореца.

Още много интересна информация, свързана със съдбата на двореца през годините, придружена с архивни снимки и документи, Ивайло Шалафов е събрал в книгата "Врана в короната".

"В книгата съм събрал абсолютно всичко, свързано с историята на двореца "Врана". В нея има уникални документи и снимки на царското семейство, които не са показвани досега. Подходихме иновативно по отношение на черно-белите снимки, като успяхме дигитално да оцветим част от тях. Когато отворих старите албуми, видях изключително красиви снимки на алеите и оформлението на парка, но младият читател по-скоро ще я погледне за секунда-две и ще прелисти нататък. Когато обаче тази фотография е в цвят, тя носи едно съвсем различно усещане и има съвършено различно влияние върху зрителя. Смятам, макар и нескромно, че изданието се получи достойно. То e част от една поредица, свързана с тематиката за Третото българско царство, владетелите, обществения и военния живот в този период, която продължаваме и смятам, че е нещо важно за България."

Ивайло Шалафов е вдъхновен от все по-големия интерес, който събужда дейността по възвръщането на блясъка и стойността на двореца "Врана". И дава пример с включването на обекта в програма на Министерството на образованието и науката, посветена на ученически екскурзии и турове, както и високата оценка за историческата стойност на мястото, дадена от членовете на най-голямата работодателска организация на туроператорите и агентите в България "Бъдеще за туризма".