Църковен календар – 19 юли 2026 г.

В тази неделя Православната църква възпява и прославя основоположниците на нашата вяра и нашето богословие – светите отци от първите шест вселенски събора. Вселенските събори са гласовете на Църквата. Свиквани са най-видните представители на Христовата църква, за да се оборят различни неправилни или еретически мнения и да се формулира православното учение.

На 19 юли се чества и преподобна Макрина, и преподобни Дий.

Света Макрина е родена в Кападокия в началото на IV век. Тя е родна сестра на светиите Василий Велики и св. Григорий Нисийски. В семейството ѝ имало още девет деца, всички възпитавани в труд, въздържание, молитва и благочестие. Когато Макрина пораснала, родителите ѝ я сгодили за благочестив млад мъж, но младоженецът скоро починал. Много млади мъже се стремели да се оженят за нея, но тя им отказала, избирайки живот в девство. Живеела в дома на родителите си, помагала им с домакинската работа заедно със слугите, внимателно следяла за възпитанието и образованието на по-малките си братя и сестри. Когато всички деца пораснали и напуснали дома, света Макрина убедила майка си, света Емилия, да напуснат света, да освободят робите и да се оттеглят в манастир. Някои от робините последвали примера им.

След смъртта на майка си света Макрина поела ръководството на сестрите в манастира. Била дълбоко уважавана от всички. Строгостта към себе си и въздържанието във всичко били характерни за светицата през целия ѝ живот и Бог я удостоил с дара на чудотворство. Света Макрина починала през 380 г., като до последния си дъх благодаряла на Господа за всичките Му благодеяния. Погребана е в един гроб с родителите си.

Свети Дий е роден в град Антиохия, Сирия, в края на IV век, в благочестиво християнско семейство. От младостта си той се отличавал с въздържание и непрестанна молитва и Господ го дарил с безстрастие и чудотворство. Бог във видение заповядал на свети Дий да отиде в Константинопол и да Му служи там. Светецът се заселил извън града на уединено място, където хората се страхували да живеят. Забил посоха си в земята, като се помолил на Бога да даде живот на това сухо дърво, ако волята Му е да пребивава на това пусто и страшно място. Господ чул молитвата на преподобния и посохът пуснал корени. Израснал огромен дъб, който живял дълго след смъртта на свети Дий. Местните жители идвали при праведника за напътствия и лекуване на душевни и физически недъзи и той ги изцерявал с молитвите си.

Слухът за свети Дий стигнал до император Теодосий Млади. Той посетил светеца за благословение, а после построил манастир на мястото на подвизаването му. В напреднала възраст свети Дий се разболял тежко. Той се сбогувал с братята на манастира, причастил се със Светите Тайни и легнал на леглото като мъртъв.

Константинополският и Антиохийският патриарси дошли в манастира, за да извършат Опелото на светият старец, но той внезапно се изправил от смъртния си одър и казал: "Господ ми даде още петнадесет години живот". 

Свети Дий действително живял още 15 години за радост на всички. Преди кончината му в олтара на църквата му се явил светъл мъж в свещеническо облекло и го предупредил за предстоящия ден на смъртта му. След като благодарил на Господа за посланието, свети Дий починал тихо и бил погребан в своя манастир (около 430 г.).

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".