Аграрната търговия е на минус за първи път от две десетилетия

През 2025 г. аграрната търговия на България достига 14.5 млрд. евро, което е ръст от 7.7% спрямо предходната година. Въпреки увеличението на износа с 5.6% до 7.12 млрд. евро, вносът нараства по-бързо – с 9.7% до 7.38 млрд. евро. Така за първи път от близо две десетилетия секторът отчита отрицателно търговско салдо от 265 млн. евро.

Основен принос за по-високия износ имат слънчогледът, пшеницата, слънчогледовото масло, кафето и шоколадовите изделия.

По-силният ръст на вноса се дължи главно на увеличени доставки на рапица, рапично масло и царевица за преработвателната промишленост, както и на по-високите цени на внасяните кафе, какаови продукти и тютюневи изделия.

Според Министерството на земеделието и храните, отрицателното салдо е свързано и с две поредни слаби реколти от царевица през 2024 и 2025 г.

През 2025 г. ЕС запазва своята роля на основен партньор в търговията на България със селскостопански стоки с 58,3% от общия аграрен износ на страната за годината и 70,5% от общия аграрен внос, сочи анализ на Министерството на земеделието. Водещи дестинации на българския износ на селскостопански стоки през 2025 г. остават съседните Гърция и Румъния, заедно формирайки над 20% от целия аграрен експорт за годината. Сравнително голям дял заемат и пратките за Турция, Алжир и Германия, следвани от тези за Испания, Италия, Франция, Нидерландия, Полша и др.

Най-сериозен спад на годишна база бележи аграрният износ за Мароко (-15,4%), Турция (-13,6%) и Южна Африка (-13,1%).

Значителен ръст се отчита при направленията Алжир (+31%), Либия (над два пъти) и Бангладеш (многократно), където са насочени сравнително повече зърнени култури (основно пшеница, а за Либия и ечемик). През последните години Алжир е топ дестинация за българската пшеница.

Редактор: Миглена Иванова