"Делфините", с които по лунния път Йорданка Христова се превърна в звезда

Голямата прима на българската забавна музика Йорданка Христова започва соловата си кариера едва 20-годишна – през 1963-та, когато записва песента "Серенада" с музика на Иван Маринов и текст на Николай Николов, впечатляващо аранжирана от младия Милчо Левиев. По онова време Левиев преподава в първата по рода си в България музикална школа за поп певци – "Студия за естрадни изпълнители", а Христова е сред възпитаниците му от първия випуск, получил дипломите си през 1964 г. Заедно с нея школата завършват бъдещи звезди като Борис Гуджунов и Маргарита Радинска. Сътрудничеството на Йорданка и Милчо продължава със записите на две песни по текстове на Радой Ралин: "Една красива грешка" с музика на Левиев и "Съседът тромпетист" на утвърдения композитор Петър Ступел. Те я отвеждат към емблематичен хит, донесъл на младата, гласовита и атрактивна певица първата награда за българска песен на конкурса "Песни за българското Черноморие". Песента е "Делфините" с музика на Димитър Вълчев и текст на Димитър Керелезов, годината е 1966-а, а от следващата – 1967-а, конкурсът вече носи легендарното днес име "Златният Орфей".

Харизматичната Йорданка Христова изпява "Делфините" вдъхновено и трогателно, с характерния за нея почерк, оформен в "Студията за естрадни изпълнители" под ръководството на режисьора Вили Цанков. Години по-късно, в интервю за радио Jazz FM Йорданка разказва:

"В студията Вили Цанков ми преподаваше по режисура и актьорско майсторство. Той ми каза, че всяка песен е един етюд от 3-4 минути, за които трябва да развълнуваш с текста и да бъдеш убедителен. Повярвах му... Затова не разпявах толкова песните, повече обръщам внимание на текста. Влизам в настроението и искам да изградя атмосфера, която според мен подхожда на текста и на темата."

Йорданка Христова е триумфирала в над 40 страни в целия свят: от Русия и Чехия до Германия и Франция, от Испания и Гърция до Алжир и Сирия, от Канада до Никарагуа. Известна е като най-популярната българка в Куба. Днес звездата с удоволствие си спомня 60-те години на миналия век:

"Имаше няколко клуба в театрите – Народния, Армията и разбира се, Сатиричния, където се събирахме много често. Димитър Вълчев беше диригент на оркестъра към Сатиричния театър и ми предложи тази песен… Той беше изумителен музикант! Много интелигентен, много емоционален и си пееше песните така, както аз дори не можех да изпея – с гласови данни, градация, модулация. Много добър беше Митко, много съм го обичала винаги. Дечо Таралежков направи много пестелив аранжимент, не както повечето фестивални – с големите оркестри… Той постигна интимно звучене, представяш си картината… И си там, с делфините…"

Безспорният шлагер "Делфините" и днес е сред най-ярките творения на българската популярна музика и едно от доказателствата за изключителния талант на композитора Димитър Вълчев. Убеден радетел за национален облик на музикалното ни творчество, в мемоарната си книга "Другата струна" той заявява:

"… В тези години едно поколение автори се заехме да персонализираме българската естрадна песен, да ѝ вдъхнем национална нотка, наша душевност, така че тя да е познаваема, както са забавните песни на много други народи… Аз никога не съм бил за комерсиалната естрада, а за тази, която прехвърля мост във вкуса на слушателя от по-ниското към по-високото… Аз съм за това: създаденото, макар и за развлечение, да има своя атмосфера и национална багра, да има свое "personnalité"… Вярно е, че малката страна не може да пробие в световната култура, но за поддържане на собственото си достойнство трябва ли да забравяме дребните кристали на своя духовен потенциал, затрупани от липсата на традиция и памет?".

"Делфините" – първо явяване и първо място за Йорданка Христова и Димитър Вълчев на "Златният Орфей" през 1966-а. Великолепен Образец на българската музикална култура…