Преводачката Йоана Стоянова за трудностите и удоволствията на превода

Йоана Стоянова е индолог, преводачка от и на английски език с богат професионален опит и завидна биография в областта както на устния, така и на литературния превод. Благодарение на нея надникваме в българската кабина в Европейския парламент, Съвета на ЕС и Комисията – институции, за които работи.

Българският е един от 24-те официални езика, на които се превеждат заседанията – отражение на езиковото многообразие на континента. Отвъд безкрайните и твърде интересни теоретични аспекти на прехода от един език в друг, говорим за практиката на превода, спецификите на различните му форми, насладите и трудностите на синхронния превод, който – любопитен факт – възниква в днешната си форма по време Нюрнбергските процеси през 1945-1946 г. Тогава за първи път преводачи, снабдени със специално техническо оборудване, помагат да се осъществи многоезична комуникация в такъв мащаб.

Какво е да се превежда за европейските институции?

"За мен основното предимство, така да се каже, е, че си част от Европейския съюз отвътре и виждаш общо взето всичко. Веднага става ясно накъде върви законодателството, накъде върви изобщо ориентацията на съюза в геополитички смисъл, в ценностен смисъл. Например, когато започнах да превеждам, се говореше навсякъде само за Зеления пакт. Говореше се за екология, за екологични цели, за голяма амбициозност. Всичко това остана на заден план след войната в Украйна и сега се говори само за отбрана", разказва Йоана Стоянова в интервю за Радио България. "За мен е чудесно, че мога да бъда част от ЕС, защото аз вярвам в него като изключително успешен проект за мир, който вече десетилетия успява да държи мира в рамките на ЕС "– категорична е българката. Добавя, че погледът отвътре за работата на европейските институции ѝ помага да си изгради реална представа за случващото се в Брюксел, избягвайки опосредстването – било то медийно или понякога, за съжаление, лобистко.

"Разбира се, е много трудно. Човек трябва да очаква всичко, особено в парламента. Никога не знае накъде ще тръгне едно заседание, кой за какво ще се изкаже. Много често се започват изказвания без никакъв контекст."

Преводачът, естествено, може да прогнозира какъв ще е общият смисъл на изказването, познавайки геополитическата или изобщо политическата ориентация на вземащата отношение по дадена тема държава: "Например, когато си в заседание за околна среда и стане въпрос за мочурища и опазване на мочурищни зони, се знае, че ще започнат да говорят Ирландия и скандинавските страни. Останалите общо взето сигурно ще си мълчат" – усмихва се събеседничката ни.

Трудност за устния преводач представлява и разнообразието от акценти.

"Говори се един особен английски, който се нарича  "глобиш", а в този случай е брюкселски английски, където всеки човек знае езика на определено ниво, което е различно за различните хора и много често те си превеждат някакви изрази от своите езици буквално на английски. Понякога тези изрази влизат в обращение и се запомнят. Но в много случаи изразът е чисто нов" – обяснява преводачката.

Преводът за различните европейски институции, оказва се, всъщност има свои специфики:

"В работните групи на Съвета се навлиза в много технически подробности и може цял ден да се работи само по няколко члена от предложен регламент. И там се забива в едни и същи термини, което много улеснява работата, докато в парламента е непредсказуемо. Там и много цветисто се говори, искат да окажат въздействие с думите си, така че самата реч се използва по много по-перформативен начин, доста по-ударно и има нужда от много повече въображение и на български. Много често се ползват цинизми, хората се карат. Така че разликата е доста голяма."

Според Йоана Стоянова устният и писменият превод са радикално различни дейности, изискващи крайно различни умения.

"Устният превод е малко като писмен превод в екстремен вариант" – обобщава тя.  "При писмения превод човек има възможност да извайва това, което е направил много дълго време. Докато в устния трябва да е от първия път и трябва да е годно за употреба. И ако освен годно за употреба е станало и хубаво, е невероятно усещане."

За преводачката изкуственият интелект категорично няма място в превода, защото е просто заместване на една поредица от думи с друга на друг език въз основа на вероятностно прогнозиране, докато човешкият превод е четене, осмисляне, тълкуване и след това формулиране на друг език, т.е. мисловна дейност, а "изкуственият интелект или изкуственият разум още не може да мисли".

"Мисля, че автоматизацията не може да замени езиковите специалисти, защото езикът е жив. Той постоянно се променя. Езикът се приспособява към нуждите на момента, на речевата ситуация, на текста. Той се променя с промяната в нагласите, в културата, в мисленето. Има ужасно много влияние от други езици. Има влияние от субкултури и така нататък. Няма как без човешка намеса – човек, който живее в света, вижда всички тези влияния, изпитва ги на гърба си, използва ги също така в своята реч. Не трябва да се поддаваме на това усещане или конвенционално разбиране, че въобще нямаме нужда от преводачи и нямаме нужда от редактори."

Нещо повече, самият превод оформя езика, влияе на развитието му и на начина, по който се изразяваме, чрез литературата и другите културни продукти, които употребяваме.

"И понеже ние в момента консумираме директно англоезични текстове, англоезична реч и така нататък, виждаме как хора, които не са преводачи, си внасят английските изрази и ги превеждат буквално на български. И българският започва да звучи разчленено, несинхронно, неразбираемо между поколенията. И според мен и лошият превод допринася за ниската езикова култура и в крайна сметка води до това, че обеднява самият език, което пък от своя страна води до непълноценно общуване и дори до ограничено мислене, защото ние мислим с думи и изречения в крайна сметка. И колкото по-беден и неудобен е езикът, за да общуваме на него, толкова по-ограничено ще можем да се изразяваме и да мислим."