Димитър Димитров от Цюрих – когато Небесният Иконописец държи четката

Димитър Димитров е от София, но през 2022 година се премества в Цюрих, за да следва "Материалознание". Избира да учи в Цюрихския технически университет (Eidgenössische Technische Hochschule Zürich – ETH), защото е един от най-престижните в Европа, а към онзи момент таксите са финансово достъпни за семейството му. "Около 800 франка за семестър, което за нивото на университета и в сравнение с други подобни е абсолютно нищо", казва той. Впоследствие, заради политиката на Швейцария, таксите се вдигат значително – утроени са от миналата година. Но на българина му предстои магистратура, така че животът на Димитър в Конфедерацията продължава.

Екипът на специализирания подкаст "Мост на вярата" срещна младия мъж на курс по иконопис при българския свещеник в Цюрих отец Йордан Пашев. Разговорът вървеше докато рисуваше икона на свети Йоан Рилски, в която беше съсредоточил вниманието си, затова и размислите са сякаш са между другото, откъслечни и непоследователни.

Като дете е ходил на църква епизодично. Както сам казва: "не много сериозно и не много редовно, просто на празници", но през последните няколко години Православието и църковният живот добиват по-голяма важност за него.

"Отидох на църква в началото на годината за пръв път тук, в Цюрих. Запознах се с отец Йордан и той ме покани да дойда", каза, докато размесваше боите си. Пътят му към Църквата преминава през лична криза, изходът от която потърсил във вярата и в църковния живот. Скоро след това попада и в групата по иконопис на отец Йордан Пашев.

Трудно му е да каже какво точно го довежда до храма, но описва състоянието си преди това като недобро. След като идва в Швейцария, сам, в период на екзистенциална криза, когато всичко губи значение и смисъл за него, разпознава християнството като спасителен пояс, като лъч надежда. Не било просто интелектуално търсене на отговори на екзистенциални въпроси или опит да се справи с дефицити в душата си и в живота си, а по-скоро въпрос на оцеляването му като здрава, пълноценна личност.

"Бях наистина в критично състояние. Беше ме страх да изляза навън, не знаех изобщо дали има смисъл да правя каквото и да е. И тогава започнах малко по малко да се информирам по въпроса, стана ми интересно. Просто ми попадна напълно като случайност и се замислих защо пък да не погледна, да прочета, да се науча на цялата култура на християнството, откъде идва и т.н."

С времето все повече разбира за какво става въпрос, макар да няма ни най-малко претенции, че е разбрал същината на християнската вяра или че познава дълбините на православния начин на живот.

От началото на тази година ходи редовно на богослуженията, които отец Йордан Пашев отслужва в българския храм в цюрихския квартал Лаймбах или в други храмове в града. Участва в църковния живот на Българската православна община "Св. Георги Победоносец" и се чувства част от общността. Опасенията му, че ще попадне сред чужди, непознати хора и че трудно ще се впише сред тях, се оказват напълно несъстоятелни.

"Аз затова не бях отишъл по-рано на църква, понеже ме беше срам и мислех, че няма да мога да говоря с никого. Обаче всички се оказаха много Welcoming, – не открива веднага думата той  – Да. Бяха много мили всички."

Видяхме Димитър и на следващия ден в храма на светата Литургия, а след това и на неделния обяд – как младият мъж общува с хората от енорията, със своите връстници и с хората в по-зряла възраст. Беше усмихнат, общителен, отзивчив – дори и най-предубеденият човек не би могъл да разпознае и сянка от притеснение или отчуждение. Тези оживени, сърдечни отношения, които забелязвахме, той обобщава с думите: "Намерих общност. Намерих българска общност в чужбина. Беше добро чувство" – визирайки дара да общуваш с Бога и едновременно с това да си част от общност от сънародници и единоверци, да сте едно в Бога, в Божията любов, защото, както каза той: "Едното с другото е по-хубаво – общението с Бога и общуването с другите".

• Българската православна църковна община в Цюрих – I част

И докато осмисляме казаното от него за общението по хоризонтала (с хората) и по вертикала (с Бога), той, сякаш за да не отдаваме толкова значение на думите му, смирено добави: "Аз съм най-големият начинаещ във вярата".

Важна роля в промяната на живота и светоусещането на Димитър играе протойерей Йордан Пашев, който е определен от ръководството на Западно- и Средноевропейската епархия да обгрижва духовно българите в Цюрих и немскоезичната част на Швейцария. Той, с присъщата си сърдечност, приема с отворено сърце младия студент и, както казва Димитър, "с всички сили" се грижи за приобщаването му към енорията и за въцърковяването му. Когато се опитва да опише какъв е отецът за своите пасоми, Димитър внимателно подбира думите си, които видимо извират от самото му сърце: "Много добър човек. Просто добър човек. Човек, който би помогнал с всичко, за което го помолиш. Много е отзивчив. Любвеобилен към всички. И е много приятен".

• Българската православна църковна община в Цюрих – ІІ част

Димитър скоро ще завърши бакалавърската си степен и му предстои да следва още две години магистратура. Пак в Цюрих. Но е категоричен, че дори и да напусне някой ден града на бреговете на Лимат и БПЦО там, пак ще потърси Църквата, където и да го отведе житейският му път. И ако отново попадне в сложна ситуация, премине през трудни изпитания или е на кръстопът, той вече има добре работещ компас. Знае къде да потърси помощ, подкрепа, утеха, надежда, знае как да намери вярната посока, смисъл и цел. "Не мога да кажа дали ще проработи и дали ще се случи, но би ми се искало да Я потърся отново, ако попадна в такава ситуация", казва той, защото вече знае, че никъде и никога няма да е сам. Знае, че Бог е само на една въздишка, на едно "Господи!" разстояние от нас.

Докато разговаряхме, Димитър продължаваше да рисува своята икона на свети Йоан Рилски, взирайки се в образеца на масата пред него. Иконата на Рилския подвижник е първата, която той разпознава измежду моделите, които отец Йордан им дава в началото на курса. Преди няколко години с майка му отиват в Рилския манастир и се качват до мястото, където се е подвизавал и упокоил св. Йоан. До скалата, където Рилският чудотворец е пребивавал в молитва, Димитър прочита надпис – думите, които светецът оставя като завет към своите ученици, и те силно го впечатляват.

"Всичко ли минах по тази икона?" – запита се сам, взирайки се ту в своето творение, ту в образеца пред него. С всеки деликатен щрих върху дъската все повече изплуваше образът на Рилския чудотворец и под четката на младия иконописец изображението се доближава до своя първообраз – жива илюстрация на християнския живот, по който Димитър е поел.

Върху тъмните тонове на т.нар. санкир – долния тъмен подложен слой боя, иконописецът постепенно нанася все по-светли и по-светли слоеве (просветления), докато изплува ликът. По същия начин в духовния си живот тръгваме от тъмнината на увредената от Грехопадението човешка природа и чрез покаянието, подвига на вярата и приетата Божия благодат постепенно придобиваме богоподобие. Всеки наш житейски избор, всеки нов акт на любов прибавят нов щрих, който ни доближава до Лика Христов.

И както иконата няма за цел да бъде оригинално творчество на художника, а вярно изписване на своя Първообраз, така и човекът е призван да се приближи към своя Творец, да придобие богоподобие. Да се уподоби на Идеала – Христос.

Или пък Истинският Иконописец е Сам Бог и ние просто трябва да Му позволим да изобрази Себе Си в нас?

И мисълта се насочва към младия ни събеседник: Бог вече изписва прекрасния му образ. Видно е.

Поразително беше, че момчето пред нас учи "Материалознание" в един от най-престижните университети в света (ETH Zürich) и в същото време изписва тази икона. Паралелът между изучаването на структурата на материята на научно ниво и преобразяването ѝ, освещаването ѝ чрез благодатта, придаваше на сцената изумителен, почти кинематографичен заряд.