Д-р Тота Венкова и каузата за паметник на първата българка с диплома по медицина

В тъмните времена на несвобода имало жени, които не само помагали за свалянето на оковите, но с интелект, образование и непреклонен дух давали личен пример. И когато най-после Отечеството отново изправило гръбнак, те наравно с мъжете започнали повторното съграждане на държавата. Ала днес, когато в столицата се огледаме около себе си, няма да открием нито един въздигнат паметник в чест на дамите, имали куража да преодолеят предразсъдъците на времето и с делата си да оставят следа в паметта, която ще пребъде във вечността.

Една от тези достойни българки се нарича Тота Венкова – тя е родена през 1855 г. в Габрово и става първата наша сънародничка дипломиран лекар. На 8 март т.г., когато се чества Международния ден на жената, женската организация на партия "Спаси София" излезе с инициативата да бъде издигнат неин паметник в града.

“Всичко започна с едно показателно осъзнаване, че в столицата ни няма нито един паметник на жена историческа личност – казва Таня Пенева от "Спаси София". – След като направихме проучване, се оказа, че през последните години са започнати няколко инициативи за подобно изграждане, но нито една от тях не е била осъществена. Бих искала да подчертая, че това не е въпрос само на равнопоставеност между мъже и жени, а за справедливото признаване на хората, които през годините са променяли България. Има много жени, чиито дела са останали в сянка, но е важно техните имена да присъстват в нашата история и в града ни. Това не означава, че те не са имали съществен принос, а че не са попадали в центъра на вниманието. Затова и решихме да поправим този пропуск."

Коя е тази българка, чийто монумент може да отключи процес на закъсняла почит – още повече, че идеята на дамите в "Спаси София" е всяка година да предлагат по една достойна личност да материализира историческото си присъствие и сред нас?

"Д-р Тота Венкова осиротява много рано и бива отгледана от семейството на нейната сестра – разказва Северина Гичева от "Спаси София". – С помощта на стипендия завършва девическото училище с отличие и става учителка. По време на Руско-турската освободителна война (1877-78 г.) е самарянка във военния лазарeт. Именно там решава да посвети живота си в грижа на нуждаещите се. Завършва медицина с отличие в Санкт Петербург отново със стипендия. В процеса на обучението се сблъсква със сериозни здравословни проблеми, но въпреки това не се отказва. Специализира вътрешни и детски болести, а по-късно добива и втора специализация във Виена – акушерство и гинекология. Връща се в София и не просто практикува медицина, но я превръща в своя мисия, откривайки безплатна консултация в дома си, където приютява бедни и изоставени жени. Участва също в основаването на първите акушерски курсове към Червения кръст и преподава в тях, с което допринася за развитието на здравната система. Работи и като училищен лекар, показвайки ангажираност към детското здраве и профилактика. Въпреки изпитанията, които среща по пътя си в здравословен и личен аспект, не се отказва от професията и продължава да помага на хората до края на живота си. И тъй като не създава семейство, в завещанието оставя цялото си наследство на българския народ. Тази последователност, отдаденост към хората са пример за нейния обществен дълг, за медицинската й етика и човечност."

Откъде обаче идва този непреклонен дух, който я калява от малка и я превръща в благодетел и закрилник?

"При д-р Тота Венкова няма такава романтична тайна на женската сила, а по-скоро това е характер, изграден в много трудни условия – отговаря Таня Пенева. – Ранната загуба на нейното семейство я кара да порасне бързо и да разчита на себе си, което в онова време за една жена е било още по-тежко, отколкото можем да си представим днес. Но вместо да приеме ограниченията на епохата, тя избира обратното и чрез образованието и професията – тогава немислима за жена, успява да се изгради като изключително силна личност. Това говори, че има ясно чувство за посока и това е дългът към онеправданите и най-вече жените и децата. Според мен ключът е, че тя насочва себе си не навътре, а навън към хората, които се нуждаят от помощ. Така че не става въпрос за магическа женска сила, а за силата на един характер, който има мисия в живота и иска да я изпълни."

"За нас беше важно инициативата да не бъде просто един административен акт, а да носи своето послание, тъй като д-р Тота Венкова е пример за жена, която пробива бариери в изцяло мъжка професия в онзи момент и се посвещава на грижата за хората", добавя Северина Гичева.

Идеята за паметник на първата жена с диплома по медицина у нас все още не е представена в Столичния общински съвет, но въпреки това вече се обсъжда възможно място, от което достолепната осанка на д-р Тота Венкова да се превърне в част от градската среда.

За съжаление, жив е примерът с така и неизграждащия се монумент на най-успешния кмет на София инж. Иван Иванов, затова и няма да бъде изненада евентуалното поредно протакане във времето.

"Подобно неслучване би било изключително лош знак не само по отношение на тази инициатива, а изобщо за начина, по който градът се отнася към собствената си история, защото важните идеи не трябва да изчезват в административни процедури и политическо бездействие – категорична е Таня Пенева. – Паметникът на Иван Иванов е блокиран от години, тъй като не може да бъде взето чисто политическо, а и градоустройствено решение. Надявам се същото да не се случи и с нашето предложение и д-р Тота Венкова да не остане просто поредното име, което всички уважаваме на думи, но в крайна сметка не може да се намери воля да го почетем с реално действие. На думи, знаем, всички сме силни."

• Инж. Иван Иванов построява язовир “Искър” от затворническата килия
  

Съвременните жени, а защо не и мъже, могат да научат много уроци, запознавайки се с историята на тази забележителна българка. Основният от тях е как да създаваме мисия и да служим не само на себе си, но и на нуждаещите се от протегната ръка.

“Най-големият урок от живота на д-р Тота Венкова е, че успехът има смисъл, когато е свързан с принос към другите – казва в заключение Северина Гичева. – Тя не използва знанията си само за лична реализация, а ги превръща в инструмент, с който да промени обществото. Днес живеем в напълно различно време, но нуждата от хора с кауза остава все същата и всеки от нас може да допринесе чрез професията, доброволчеството, гражданската активност или с еднократни актове на добра воля. Нейната история ни напомня, че истинското наследство не се измерва с личните успехи, а с това, което оставяме след нас."