Златното съкровище на Марцианопол разказва истории

На път към Северното Черноморие, малцина се сещат да се отбият от магистралата, за да разгледат следите от един от най-големите градове, основани през римско време в тази част на Балканите. Става дума за античния Марцианопол, столица на римската провинция Долна Мизия. Върху руините му е изграден днешният град Девня. Някога тук се издигали красиви обществени сгради, библиотека, баня и триумфална арка, а подовете на къщите били пищно украсени  с изящни мозайки. Част от тях са представени в единствения у нас Музей на мозайките.

• Музеят на мозайките в Девня с нови експонати от II-III век

В края на 2019 г. , малко преди  избухването на пандемията с Covid-19, археолозите се натъкват на забележително златно съкровище. Докато проучват останките от 1 600-годишна римска сграда, опожарена през V век, те попадат на 19 римски монети от високо каратово злато.

"Златното съкровище е едно точно доказателство и датировка на голямото хунско нашествие от 447 г. от н.е., когато според историческите  сведения град Марцианопол е превзет и опожарен от хуните, – разказва директорът на Музея на мозайките Иван Сутев. – Всъщност най-често срещаният начин да бъдат откривани съкровища е свързан с някакъв голям природен или човешки катаклизъм. В случая това е разрушаването и опожаряването на Марцианопол. Ние намерихме тези 19 солида – това е златната монета на късната римска империя, буквално разпилени на пода на помещението. Най-вероятно при бързата евакуация на хората, бягството им, или в някакъв много кръвопролитен сблъсък, монетите са били разпилени. След което, при опожаряването на къщата, една кирпичена стена е паднала и ги е затиснала. По този начин те са оцелели в един великолепен вид, тъй като очевидно не са били дълго време в обращение. Като ги видите, ще ви направи впечатление, че все едно са отсечени вчера."

В същия район през 1929 г. археолозите случайно се натъкват едно от най-големите съкровища по тези земи - 120 000 сребърни римски монети с тегло 290 кг,  като най-старите са били сечени по времето на Марк Антоний. Последната находка в някогашен Марцианопол е от времето на императорите Теодосий II и Валентиниан ІІІ и разкрива интересни истории за живота на хората преди 16 века. 

"Тези монети  са ценни като експонати, но и като информация, защото върху тях са изобразени различни сцени, – разказва Сутев. – От едната им страна имаме лика на императора или на член от семейството му, най-често съпругата му, а от другата – интересни сцени. В случая научаваме важни събития, свързани с живота в императорския двор през V век.  Например,  попаднахме на монета, отсечена в чест на коронацията на Елия Евдокия – съпругата на император Теодосий II. Византийската императрица е богато облечена, с изключително красиви бижута, а над нея е Божията ръка, която й слага короната на главата. Друга много интересна монета от съкровището пресъздава коронацията и приемането на титлата „август“ от Валентиниан ІІІ, император на Западната римска империя и братовчед на Теодосий II."

Иван Сутев и екипът му се надяват да получат финансиране от Министерството на културата, за да продължат проучването на сградата с монетното съкровище, където са се натъкнали и на уникални подови мозайки. Съдейки по раннохристиянската символика по тях, те са били създадени в контекста на разкритата наблизо раннохристиянската базилика, предполага директорът на Музея на мозайките в град Девня.