Снежана Галчева от Чикаго: България е генетичен код, който носим навсякъде

Снежана Галчева е журналист, писател и зам.-главен редактор на вестника на българите в Чикаго "България СЕГА". Но над всичко това тя е общественик, посветила години на каузата да пази българския дух далеч от родината. Част от тази дейност е организацията на литературния конкурс "Изящното перо" – петото му издание привлече автори, пишещи на български език от 15 държави на три континента – Швейцария, Нидерландия, Израел, Великобритания и САЩ и Канада, разбира се България и др. Връчването на наградите на отличените творци е един от поводите г-жа Галчева да бъде в родната си София.   

"Наистина всяко издание на конкурса е с различна тема и може би големият интерес тази година се дължи и на темата – "Ако си дал" – тя е наистина много красива, много дълбока, предизвиква към размисъл. Необичайно много деца изпратиха свои творби, като най-малкото е на седем години. И тук е мястото да кажа, че заслуга за това имат родителите и учителите, за това, че от малки тези деца се възпитават в уважение към словото, да знаят и да помнят историческите и културни традиции и литературно наследство, което е много важно във възрастта, когато се формира техният светоглед. Радостно е, че те сами са открили, че е много по-важно да дадеш нещо, отколкото да получиш.В нашето консуматорско общество това е осъзнато от подрастващите – да дадат не от излишъка, а от ценното и насъщното. Това усещане е изключително и не мога да говоря равнодушно за него. Изключително много литературни клубове участваха в конкурса, което е чудесно."

• На специално събитие в София награждават отличените в "Изящното перо 2026"

Конкурсът "Изящното перо 2026", организиран от Салона за българска култура и духовност в Чикаго и Конфедерацията на българските културни дейци в чужбинаима значима цел – съхраняване на чистотата на българския език, а включването на много изкушени от изящното слово, сред които и немалко деца е знак за живия просветителски дух. В тазгодишното издание участваха 335 творби – 186 поетични и 149 прозаични, сред които 51 произведения на деца и младежи на възраст от 7 до 18 години. Изпълнителната агенция за българите в чужбина подкрепя конкурса от самото му начало през 2017 година, а в настоящото му издание нейният ръководител Райна Манджукова беше член на журито. Агенцията отличи със специални грамоти авторите на 19 творби.

"Творенето на български език е още една от многото форми, които могат да свързват нашите българи от чужбина с България", подчерта изпълнителният директор на ИАБЧ. В своето слово тя отбеляза, че конкурсът е ярък пример как българският език продължава да живее и да се развива далеч извън пределите на Родината, а анонимното оценяване на творбите го превръща в истински празник на литературата, където единственият критерий е силата на словото.

За приноса си към българската култура зад граница Снежана Галчева беше удостоена с престижното отличие "Иван Вазов" на Изпълнителната агенция за българите в чужбина.

"Бях много приятно изненадана, защото точно на рождения ден на колоса на българската ни литература Иван Вазов – 9 юли, аз бях удостоена с медал и почетна грамота "Иван Вазов" за принос към съхраняване на българския език и култура сред българските общности в САЩ и за активна дейност за обединяване на българските културни организации зад граница. Наистина за мен е изключително вълнуващо и колкото и клиширано да звучи, чест е това удостояване, но и отговорност – сподели Снежана Галчева при гостуването си в предаването "България днес" на Радио България. Що  отнася до най-съществената роля за българските културни организации зад граница в настоящия момент, тя коментира: – Да можем да излизаме всички с нещото, което ни обединява, за да се възприемаме в нашата пълнота и цялостност. А това, което ни обединява, безусловно е духовното ни наследство, културата, езикът, съхраняването на традиции и обичаи. Това е нещото, което винаги ще ни свързва, ще ни връща към корените и ще ни прави наистина по-силни и по-смислено да съществуваме."

Своеобразен вик за съдбата на човечеството и молитва за България е седмата книга на Снежана Галчева "Дихание, разпънато на кръст", чиято официална премиера се състоя в София на 9 юли.

Новата стихосбирка изследва вътрешните терзания на душата и емоциите, които ни въздигат или повалят. Поетичната книга започва като молитва и завършва като сън. Преминава през цветове, през сезони и епохи, за да стигне до България такава, каквато е сега. Много прекрасни стихотворения, свързани с олтарите на България, с традициите ни, с разказите на бабите, събрани в цикъла "Отпечатък, от времето скрит".

"Това са корените, към които всеки един от нас, който живее извън България, се връща по особен начин — с много носталгия и радост, и с едно осъзнато чувство. И колкото повече и дълго живеем извън България, усещането за корените изкристализира по един особен начин. Разбира се, моята идея, която съм искала да отправя в този цикъл от стихотворения, е да накарам хората да разберат, че в този отпечатък на времето е скрито нещо много силно. Това е нашият генетичен код, който ние си носим и от който няма как да избягаме. Това е народната песен, българските обичаи, силата на българските традиции, носията и преклонението пред онези вечни олтари, които всеки българин носи в сърцето си. Това е силата на азбуката, силата на Шипка или онова бесило, което обединява всички българи, където и да се намираме – то наистина е един много свят олтар" – казва събеседничката ни от Чикаго.

В стиховете на Снежана Галчева, която над 25 годни живее отвъд Океана, родната София присъства със своите "лилави вечери" – магия, която тя пази като личен олтар в съзнанието си. Макар днешната реалност да е различна, тя вижда в нея нова красота и най-вече – надежда. При всяко свое завръщане в родината тя открива положителна промяна, движена от енергията на младото поколение.

"При всяко завръщане виждам нещо положително в хората и в нашето общество като цяло. Нещото, което непрекъснато усещам и което се увеличава, са прекрасните млади хора. Възпитанието на младите хора, това, че те се стремят все повече и повече към познание и за това, че все повече искат да се реализират по начин, в който дават своето присъствие, своята отговорност. За това, че осъзнават, че трябва да дадат всичко, което са научили, за да могат да получат. Бих го свързала отново и с тази прекрасна тема на конкурса, и това, че подрастващото поколение наистина разбира, че трябва да се даде, за да може да се получи. А това наистина е хубаво, защото бъдещето предстои на тези млади хора и смятам, че България ще има успех и просперитет."

Разговорът със Снежана Галчева е напомняне, че българският дух е мост, който свързва миналото с бъдещето, и че именно чрез "даването" – на знание, творчество и любов към езика – ние съхраняваме своята цялостност, където и по света да се намираме.