Деляна Лазарова: Мечтая музиката да достигне до колкото може повече хора

От няколко години Деляна Лазарова се радва на стремителна кариера като диригент в целия свят. През 2020 г. тя спечели първото издание на престижния международен конкурс за диригенти на Siemens Hallé (резултат от дългогодишното партньорство между технологичния гигант Siemens и прочутия симфоничен оркестър Hallé, базиран в Манчестър). Това ѝ донесе позицията на асистент-диригент на един от най-големите майстори на палката – британеца Марк Елдър, дългогодишен музикален директор на Hallé, както и мястото на музикален директор на младежкия оркестър Hallé. Асистирала е и на Кристиан Мачелару в Симфоничния оркестър на WDR – Кьолн и в Националния оркестър на Франция.

Деляна е родена в Пловдив, завършила е Националното училище за музикално и танцово изкуство "Добрин Петков" със специалност цигулка. Има магистърска степен и диплома за изпълнител от Музикалното училище "Джейкъбс" към Университета на Индиана, където изучава цигулка при Маурисио Фукс и получава стипендия за артистични постижения. Дипломира се като диригент във Висшето училище за изкуства в Цюрих в класа на Йоханес Шлефли. Участвала е в майсторски класове на някои от най-големите диригенти на съвремието: Бернард Хайтинк, Пааво Ярви, Ленард Слаткин, Матиас Пинчер… В последните сезони българката работи с водещи състави от Великобритания, Франция, Германия, Австрия, Швеция, Естония, Румъния и САЩ. На 10 септември 2025 г. Деляна вписа името си в историята на Променадните концерти на Би Би Си (BBC Proms) в Лондон като първия поканен български диригент. Така започна работата ѝ като главен гост-диригент на Шотландския симфоничен оркестър на Би Би Си. През декември 2024-та Симфоничният оркестър на Юта, базиран в Солт Лейк Сити, обяви Деляна Лазарова за главен гост-диригент и първата жена диригент, назначена на този пост.

На 27 юни 2026 морската столица на България с радост посрещна младата българка със световна кариера за юбилейното издание на 100-годишния Международен музикален фестивал "Варненско лято", който за първи път в историята си беше открит от жена диригент. Специалното интервю за Радио България с Деляна Лазарова направихме дистанционно дни по-късно, малко след личния ѝ празник (рожденият ѝ ден е на 1 юли). Запитана за подаръците, които е получила, тя сподели, че най-големият е бил възможността да празнува в Цюрих заедно със семейството си. А най-ценният и хубав подарък, който някога е получавала е това, че животът ѝ е свързан с музика от самото начало. Като главна черта на характера си определя постоянството – много рядко решава да се откаже от нещо. А щастието за нея представлява "концерт, който е минал прекрасно и всички музиканти са много доволни от това". Щастие е и да знае, че любимите ѝ хора са добре.

Дори само в разговор по телефона Деляна оставя прекрасно впечатление: сърдечна, искрена и емоционална. Музиканти, които са работили с нея, твърдят, че е истински вдъхновяваща. За събитието на 27 юни, когато откри "Варненско лято", споделя, че е много щастлива, защото оркестърът е свирил чудесно. Особено важна за нея е осъществената премиера на композитора Милко Коларов – "Кантата-поема за "най-българското време" – 1876", посветена на 150 години от Априлското въстание.

На 10 септември миналата година Лазарова беше първият български майстор на палката, дирижирал на най-големия и най-престижен световен летен фестивал за класическа музика – Би Би Си Промс. Често ли се случва да е първа и обича ли да прокарва нови пътища?

"Честно казано, не съм се замисляла за това" – признава Деляна, която счита, че понякога е и въпрос на известна доза късмет да стигнеш някъде пръв. В началото тя дори не е осъзнала, че ще бъде първият българин, дирижирал на този прочут фестивал. "В нашата професия има изключително голям процент работа – 98. Останалите са един процент талант и другият процент е общо взето късмет в тези начинания".

Това лято тя отново участва на Би Би Си  Промс – на 30 юли, пак с Шотландския оркестър на Би Би Си. По този повод казва, че не обича думата кариера, но счита, че професионалният ѝ музикален живот се развива наистина в добра посока, защото не е изграден от дебюти: "Всеки може да получи дебют с който и да е оркестър, но въпросът е да бъдеш поканен повторно, и трети, и четвърти път – това е наистина голямото признание, което получаваме като артисти". Тъй като онзи лондонски дебют бе действително впечатляващ, шеговито я питам дали отново ще излезе на сцената боса, както направиха миналата година със солистката – виолончелистката Анастасия Кобекина. През смях Деляна Лазарова обещава да не го прави и разказва как на 10 септември 2025-а след първото произведение в програмата на концерта се е върнала зад сцената, където е чакала Анастасия (Кобекина е млада виолончелистка от Русия, известна с "музикалното си безстрашие и почти поразителна искреност" (The Strad), наречена от Le Figaro "ненадминат музикант", изключително гъвкава и технична като инструменталист, магнетична личност, която обича да провокира и често излиза на сцената боса – бел. авт.). "И в този момент тя каза: "А, време е да излизаме на сцената, добре", обърна се и си събу обувките! Всички, които бяха зад кулисите, започнаха да се смеят, аз я погледнах и казах: "Ами добре, нека да ги събуем" – и аз се събух. Стана много приятна изненада и за нея, моментът преди да стъпиш на сцената е един от най-горещите моменти емоционално. Така ние решихме да направим… нещо леко хулиганско, с намигане, а когато излязохме публиката изригна".

Жена диригент. Допреди около две десетилетия това звучеше като нещо доста трудно, а две десетилетия преди това – почти невъзможно. Днес обаче цяла кохорта момичета здраво хванаха палките и щурмуваха всички световни подиуми и оркестри. Дори битува мнението, че като жени по-лесно печелят позиции и ангажименти.

"Да, дълъг път сме извървели, диригентството има доста мъжко минало, но нещата се променят" – казва Деляна. Тя счита, че през цялото това време, в което само мъже са били диригенти, те също невинаги са получавали честно техните позиции. Днес вече говорим за ниво на правене на музика, за високо ниво на оркестрите, изискващи съответния професионализъм и за демократичния начин, по който функционират тези организации днес: целият оркестър заедно с администрацията гласува за този, с когото ще работи. "В крайна сметка за мен най-важното е да си добър диригент. Оттам нататък: пол, произход и така нататък, са много второстепенни неща и се надявам вече диалогът да прескочи темата дали сме мъже или жени и да говорим за по-различни неща".

Наскоро Лазарова сподели в интервю, че днес дирижирането е психология: "аз не дирижирам Брамс, а хора, които свирят Брамс". Звучи като доста новаторска тенденция. Големите диригенти на ХХ, а дори и XXI век като Клаудио Абадо или Рикардо Мути… дирижираха Брамс! А сега говорим за хората, които свирят... "Женски" или съвременен подход е това?

"Според мен е по-съвременен подход. Също така имаме възможността наистина да усетим какъв тип оркестър е пред нас. Защото всеки оркестър има свое звукоизвличане, собствен характер и това може да помогне много на дадената интерпретация. Работата ми с оркестър я виждам като… двупосочна улица, така да се каже. Аз мога да подам, но също очаквам да видя те какво ще предложат в интерпретацията. Понякога имам невероятни идеи за едно произведение. Но се е случвало в репетиции някой от инструменталистите да предложи нещо още по-красиво. И тогава е много важно бързо да реша дали те звучат по-убедително по този начин, защото това е тяхното звукоизвличане и моята работа в момента е наистина да увелича всички хубави качества, които този оркестър ми предлага. Това прави музиката много по-жива. Аз често повтарям, че концертната зала не е музей. Тя е място, където отиваме, за да сме съпричастни към нещо, което се случва в момента. Музиката пред нас се изгражда като жива скулптура и понякога може да ни хареса изключително много, да ни развълнува, а понякога може би да ни разочарова, но всички тези емоции са възможни само, ако ние като слушатели сме съпричастни към това, което се случва на сцената. За мен репетиционният процес е същото нещо – той е малка лаборатория, където експериментираме. Какви са лимитите, въобще имаме ли лимити и докъде можем да се прострем в нашето музициране и разбиране – как дадена мелодия ще бъде фразирана, какви цветове да търсим…".

Любопитна съм дали този подход е откритие на самата Деляна Лазарова, или на някой от големите ментори, при които е учила. Тя е изключително благодарна на всички свои педагози: професора по дирижиране Йоханес Шлефли, с когото продължава да държи връзка, Марк Елдър, Кристиан Мачелару. "Всеки от тях има различен подход към дадено произведение, композитор, дори епоха, от която музиката идва, но аз си позволих… както се казва на български – "занаят се краде". Аз се опитах да "открадна" колкото може повече от тях, но, разбира се, всичко да мине през моето виждане и призма. Според мен това е най-важното накрая – сам да оформиш това кой си ти, когато застанеш на сцената".

Днес, когато ѝ остане време, Деляна все още свири на цигулка, защото "тя е първият ѝ музикален глас". Фактът, че е свирила в оркестър, на водеща позиция в групата на цигулките много ѝ помага, защото ѝ дава вътрешна информация и поглед върху това как и защо се случват нещата. "Започнах да свиря на цигулка на петгодишна възраст и общо взето продължавам и досега, нещата се преливат. Не мога да кажа, че от един ден, точно в този ден аз станах диригент, а не цигулар. Опитвам се да мисля за себе си като музикант – първо и главно, оттам нататък дали е цигулка, дали е диригентство, нещата са малко смесени за мен".

Споменаваме успешния ни виолист Борис Тонков, работил в големи оркестри по целия свят, който преди около година се изказа много ласкаво за Деляна Лазарова в интервю за Радио България.

"Винаги е изключително мило да видя български музикант в оркестъра. И особено Борис Тонков, за когото бях чувала толкова много. Учихме при Кеворк Мардиросян и двамата– оказа се, че имаме много общи приятели. Хубаво е като ходиш по света, започваш да работиш с оркестър и изведнъж виждаш позната физиономия…".

Деляна споделя, че доста често среща българи в оркестрите, с които работи по света. Дали марката "български музикант" все още е символ на престиж, добро образование и подготовка, както ние тук си мислим?

"Абсолютно! – отсича тя. "Българската култура и особено българската музика наистина слави името на България по цял свят и това е факт. Аз имам удоволствието да виждам това – където и да отида, някой казва: "О, Вие сте от България! Аз познавам Красимира Стоянова – невероятен талант", или "аз познавам и съм свирил с Веско Ешкенази",  или със Сашо Сомов, или: "О, ние преди три месеца изпълнихме произведение на Добринка Табакова", или "след месец Лия Петрова идва при нас". За мен това е изключително голяма гордост – че в някаква степен принадлежа на това поколение музиканти, които наистина славят името на България – световно".

Тя мечтае да направи нещо като фестивален оркестър в България – с български музиканти, които работят у нас и по света, защото "в България имаме невероятни ансамбли, с които наистина просто е удоволствие да се работи ". Едно е сигурно – този оркестър ще свири български творби. Деляна Лазарова е запалена по музиката на ХХ и XXI век и творчеството на нашите композитори. Първият ѝ реализиран компактдиск представя само произведения на Добринка Табакова. Мечтае ли за нещо, освен оркестри, репертоар, концерти?

"Мечтая си музиката да достигне до колкото може повече хора… Така наречената "класическа музика" може да даде на нашите слушатели нещо, което според мен друг тип музика не може и се надявам наистина повече хора да открият нейната магия и да разберат, че чрез култура и музика ние сме повече хора. Музиката наистина може да ни научи и да ни вдъхнови да сме по-човечни".

Днес Деляна Лазарова е навсякъде по света: Швейцария, Великобритания, Америка. Къде би искала да живее? "Да Ви кажа честно – с музиката. Независимо къде съм – в момента, в който застана на подиума и работим върху музиката, там се чувствам наистина най-много вкъщи".

В България ще я видим и чуем много скоро – концертът ѝ със Софийската филхармония и виолончелиста Александър Сомов е планиран за 22 октомври 2026 г.