Българските училища по света: нови стратегии и диалог на срещата на АБУЧ в София

Представете си съботно утро, в което вместо почивка, поемате на тричасов път, за да може детето ви да чуе българска реч в класна стая, да се научи на четмо и писмо, но и да познава българската култура, история и традиции. За хиляди българи зад граница това усилие е съзнателен избор с мисъл за бъдещето на техните деца. А училищата стават все повече – 277 по списъка на Министерството на образованието и науката, но много от тях имат по един или няколко филиала, с които бройката им наближава 400.

От 21 до 23 юли 2026 г. Софийският университет "Св. Кл. Охридски" се превръща в пресечна точка на тези усилия и държавната политика по време на 19-ата годишна среща на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ).

Зорница Гоган, председател на АБУЧ, акцентира върху значението на институционалния диалог за организацията, която вече наброява 240 членове (училища и физически лица), а се очаква на Общото събрание на 21 юли да бъдат приети още 40.

"Това, което отличава тазгодишното издание на конференцията, е стремежът за по-активен институционален диалог. За пръв път организираме кръгла маса с участието на представители на институциите, посветена на дългосрочните политики за българското образование зад граница. Програмата и темите са изградени въз основа на анкета, проведена сред членовете на АБУЧ още при встъпването в длъжност на този управителен съвет. За нас беше важно тази конференция да отразява реалните потребности на училищата" – разказва г-жа Гоган пред Радио България. Самата тя е ръководител на българското неделно училище "Райна Княгиня" в Дъблин, Ирландия, а от година е начело на Управителния съвет на АБУЧ – "Нашата асоциация съществува именно за своите членове. Ще поставим на дневен ред важните теми и се надяваме да създадем пространство, в което институциите и българските училища зад граница заедно обсъждат и набелязват възможни решения."

Работните панели на форума адресират както стратегическите цели, така и качеството на самото обучение:

"Първата група въпроси в кръглата маса е свързана със стратегическата държавна политика и необходимостта от това да имаме последователна визия за развитието на българските училища в чужбина, устойчив модел на финансиране и, респективно, партньорство между нашата образователна общност и институциите. Втората група въпроси всъщност засяга мястото на българските училища в международната образователна среда. Това е много стара кауза на АБУЧ – признаването на обучението по български език в образователните системи на различните държави. В този втори панел ще обсъдим и възможностите за по-равноправен достъп на нашите ученици до висшето образование в България. Третият акцент всъщност е върху качеството на обучението в нашите училища и внедряването на новите учебни програми по български език като чужд, разработването и използването на съвременни учебни ресурси и дигитални образователни инструменти и успешни педагогически практики. Целта е наистина да поставим тези въпроси на дневен ред, като дадем начало на един устойчив процес на диалог, основан на партньорство и приемственост. Вярваме, че именно така могат да бъдат намерени работещите решения – с активното участие на българските училища в чужбина и представителите на институциите в България."

Разрастването на броя на неделните училища се дължи както на засиления интерес от страна на семействата, така и на практически нужди, казва още Зорница Гоган:

"Можем да кажем, че в последните години има сериозно засилване на интереса към българските училища в чужбина. Все повече родители осъзнават, че владеенето на майчиния език от децата им не е само въпрос на традиция, а всъщност е предпоставка за тяхното успешно езиково, когнитивно и личностно развитие. И нашият български език се превръща в мост между поколението, което расте извън България и поколението, което е в България. Втората причина е необходимостта да има на много повече места образователни центрове, които да обучават децата на български език. В чужбина понякога е много трудно родителите да достигнат до образователен център или училище, където се преподава български език, случва се да пътуват по 2-3 часа – това също е предпоставка за разкриването на повече български училища в чужбина."

Преподавателите разчитат на съвременни ресурси, за да поддържат мотивацията в класната стая – различните подходи ще бъдат обсъдени в третия ден от Годишната конференция на АБУЧ – разказва ни Ваня Которова от УС. Тя пристигна в София от Будапеща, където ръководи Българското училище за роден език в унгарската столица:

"Една от основните цели на конференцията е участниците ни да си тръгнат не само с нови идеи, но и с конкретни инструменти, които могат да приложат в своята ежедневна работа. Така че сред акцентите е представянето на интегралната система "Реченица", която е за обучение по български език като чужд и е разработена от Катедрата по български език като чужд към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Също така ще разгледаме новото учебно помагало "Нашата България" за трети и четвърти клас, създадено от наши колеги учители специално за нуждите на българските училища в чужбина. Ще бъдат представени и програма за повишаване на мотивацията за изучаване на български език, история, география и култура на България. Възможностите на изложбата "Фантастични умове", посветена на изявени български ученици в областта на природните науки, която ще гостува в българските училища по света, както и успешни методи и модели за работа по европейски програми и проекти и изграждането на международни партньорства."

Спецификата на училищата ни извън пределите на Европейския съюз също е част от дискусията. Нели Хаджийска от училище "Гергана" в Ню Йорк и член на УС на АБУЧ поставя акцент върху начините на финансиране:

"Слава богу имаме поддръжката на МОН – тя е такава, каквато може да си позволи българската държава и възлиза на едва 20% от бюджета на всяко училище, всичко останало е се събира по различни начини. В моя случай това са спонсори, които са заинтересовани българското самосъзнание да съществува. Това също са проблеми, с които се срещаме и те не са малки" – обяснява Нели Хаджийска и допълва:

"Асоциацията на българските училища зад граница се опитва да съвмести всички училища – те са близо 400, които да имат общи теми, общи идеи, да се учат едно от друго. Всяко едно училище е абсолютно уникално. Ние не сме правени по един модел, така че специално внимание бихме искали да отделим в третия ден – 23 юли – на иновативни педагогически подходи като академично менторство и използване на дигитални образователни платформи. Сред тях е платформата "Ето как уча" например с авторска методика за ускорено и индивидуализирано обучение. Общото между всичко това е стремежът да се предложат работещи решения, съобразени със спецификата на нашите български училища в чужбина, които са доста по-различни от тези, които са в България."

Конференцията на АБУЧ в Софийския университет ще бъде официално открита на 22 юли от президента на България Илияна Йотова. Събитието е под наслов "Българските училища зад граница – пространство за идентичност, култура и принадлежност" и е под патронажа на министъра на образованието и науката Георги Вълчев. То утвърждава ролята на училищата като професионална общност, която осигурява не само образование, но и чувство за принадлежност в глобалния свят.

В рамките на събитието, на 22 юли, Изпълнителна агенция за българите в чужбина и АБУЧ ще подпишат Меморандум за сътрудничество, с който официално ще бъде утвърдено дългогодишното успешно партньорство между двете институции. "Очакваме с увереност тази следваща важна стъпка в подкрепа на българските училища зад граница и на усилията за съхраняване на българската духовност, език и културна идентичност по света" – написаха от ИАБЧ в социалните медии.