От алгоритмите към глината… историята на Ву Нгуен и живота му в България

Ву Нгуен е човек, чиито житейски път преминава през три континента и различни култури, но го отвежда до едно неочаквано откритие – любовта към скулптурата. 

Роден е във Виетнам, но едва 11-годишен пристига в България със семейството си. Първо учи в Бургас, а след това в София. По-късно заминава за Съединените щати, където изучава различни дисциплини – бизнес, компютърни науки, журналистика и… живопис. Именно това разнообразие от знания и интереси постепенно оформя начина, по който гледа на света – едновременно аналитично и творчески.

Днес Ву Нгуен работи в IT сферата, но преди година и половина животът му поема в нова посока. Решава да заведе децата си на занимания по моделиране с глина, без да подозира, че самият той ще се запали по това изкуство. В ателието среща скулптора Борис Калайджиев, който се превръща в негов ментор и вдъхновител. Нгуен определя работата им като истински творчески диалог – обмен на идеи, при който всяко ново произведение се ражда в процес на взаимно вдъхновение. 

Любопитното е, че интересът към изкуството никога не е отсъствал от живота му.

"Още като студент започнах с компютърните науки, но винаги съм обичал да рисувам и затова записах и живопис. От малък ме привличаха различните форми на изкуството – рисуването, фотографията, всичко, което развива въображението. Преди около година и половина попаднах съвсем случайно на ателие по моделиране с глина. Всъщност отидох заради децата си, но се оказа, че именно аз се влюбих в това занимание. Изведнъж открих, че мога да си представям формите триизмерно още преди да започна да работя. Всичко се случи съвсем естествено и оттогава скулптурата стана важна част от живота ми."

Макар на пръв поглед информационните технологии и скулптурата да изглеждат като два напълно различни свята, за Ву Нгуен между тях има много повече общо, отколкото предполагаме. 

"При рисуването мислиш върху равната повърхност на листа. При скулптурата обаче трябва да мислиш в пространството. Формата трябва да издържи собствената си тежест, да устои на гравитацията, отделните елементи трябва да бъдат конструирани така, че да се превърнат в едно цяло. В този процес има архитектура, има математика, има инженерно мислене. Именно затова опитът ми в IT по някакъв начин ми помага. Най-хубавото е, че глината позволява непрекъснато да променяш творбата. С няколко малки движения можеш напълно да преобразиш композицията. Това е свободата, която много ме привлича." 

За него моделирането не е просто създаване на произведение, а състояние на пълно потапяне в настоящия момент. 

"Най-много обичам самия процес. Първо си представям формата в съзнанието си, после започвам постепенно да я изграждам. Всяка стъпка следва предишната. Харесвам тишината в ателието, спокойствието, звука на инструментите, когато оформят глината. Целият процес е изключително медитативен. Именно това ме кара да се връщам отново и отново." 

Любовта към творчеството върви ръка за ръка със спомените за детството. Най-силен отпечатък в живота му оставя неговият дядо – човекът, който не само го възпитава, но и му помага да намери своето място в България. 

Когато семейството се премества у нас, Ву започва пети клас, без да знае нито дума български. Докато учителите му помагат да овладее езика, дядо му, който също не говори български, с помощта на речник превежда учебниците по математика, физика и химия, за да може да учи заедно с него. 

"Дядо ми беше човекът, който най-силно ме е оформил като личност. Научи ме как да бъда добър човек, как да приемам успехите и провалите, как да бъда упорит. Спомням си как в най-големите жеги във Виетнам обикаляше с мен из Ханой, само защото исках определена рибка с определени цветове. По-късно дойде с нас в България и, въпреки че не говореше езика, всеки ден превеждаше учебниците ми с речник. Благодарение на него изградих основата по математика и природни науки, която ми служи и до днес." 

След образованието си в Съединените щати Ву Нгуен решава да се върне в България. Вече повече от десетилетие живее тук със семейството си и не крие, че именно спокойствието и близостта между хората са причината да остане. 

Макар да носи в себе си виетнамските си корени, българското му детство и годините, прекарани тук, го карат да се чувства преди всичко част от България. Днес той цени най-вече усещането за постоянство, семейство и дом. 

Преди броени месеци Ву Нгуен участва в първата си съвместна изложба "Диалог в глина" – естествено продължение на едно увлечение, започнало съвсем случайно. За него обаче това е едва началото. Всяка негова скулптура носи послание, а мечтата му е един ден да има повече време да се посвети на творчеството и да реализира по-мащабни обществени проекти. 

Пожеланието му към хората е просто – да живеят пълноценно и да не отлагат важните неща, защото никой не знае какво носи утрешният ден. 

Историята на Ву Нгуен показва, че понякога именно най-неочакваните срещи променят посоката ни. От света на информационните технологии до пластичността на глината той продължава да разказва истории – не с думи, а с форми, доказвайки, че творчеството винаги намира своя път. А България се превръща в мястото, където всички тези различни пътища в живота му естествено се срещат.