"Дилмано, дилберо" – шеговитата любовна закачка на българите от шопския регион

Преди десетилетия в България битуваше анекдот, който поверително съобщаваше, че на Държавния ансамбъл за народни песни и танци (днес Национален фолклорен ансамбъл "Филип Кутев") вероятно повече няма да бъде позволено да гастролира по света. На въпроса – защо, отговорът беше "издали са държавна тайна: как се сади пиперът". Поводът беше огромната популярност на шеговитата песен от Шоплука "Дилмано, дилберо", превърнала се в истински хит в хоровата версия от репертоара на Ансамбъла. Оригиналът е бил част от традиционния шопски сватбен ритуал и се е изпълнявал по време на първата брачна нощ, а "сеенето на пипер" е метафора на това, което трябва да се случи между младоженците. "Как се сади пипер" е старинен български обреден танц с еротичен характер, имитиращ земеделския процес на засаждане. В този традиционен пролетно-летен и сватбен ритуал чрез движения и пеене се пресъздава любовният акт. Изпълняван от мъже като част от фолклорните сватбени обичаи или седенки, в народните вярвания той не е просто демонстрация, а специфичен магически обред за здраве, плодородие и продължаване на рода.

Народната песен "Дилмано, дилберо" става известна най-напред в изпълнение на певицата Василка Петкова, родена през 1923 г. в село Ярловци (днес квартал на град Драгоман), непосредствено до западната граница на България. Родът на Василка е бил с певчески традиции. Баба ѝ и баща ѝ били прочути с хубавите си гласове. Наследила ярка дарба, на 17-годишна възраст Василка вече има богат репертоар от народни песни. "Дилмано, дилберо" научава от своя дядо, а първите ѝ изпълнения в Радио София датират от 1949-а.

През 50-те години на ХХ век песента е забелязана от Иван Кавалджиев (1891 – 1959) – фолклорен изследовател, ръководител на ансамбли за народна музика, диригент и композитор. Започнал кариерата си като цигулар в оркестъра на Софийската опера, през 30-те години на миналия век той се посвещава на българския фолклор. Ръководи малки състави за народни песни към Радио София, както и ансамблите "Росна китка" (първият детски танцов ансамбъл в България, създаден през 1946 г. като детски хор към БНР – бел. авт.) и "Хайдушка песен", издирва и нотира над 3000 български народни песни. През 1951 г. заедно с Филип Кутев и Маргарита Дикова, Кавалджиев е сред основателите на Държавния ансамбъл за народни песни и танци. В своята мемоарна книга "Верую. Половин век в Ансамбъл "Филип Кутев" Мария Кутева, си спомня:

"Диригент на оркестъра беше Иван Кавалджиев, на когото всички най-сърдечно казваха "бай Иван"… Работил с малки групи, включително и "Росна китка" към Радио София. Практик. Завършил само начално образование, но с голям опит в общуването си с народните изпълнители и добър записвач слухар на народна музика. Назначен беше от 1 февруари 1951 г. Той не остана много дълго в Ансамбъла – напусна през 1953 г. Но докато работеше, се справяше по своя непосредствен и симпатичен начин с всички тези музиканти – всеки със свои привички и свои виждания. Сигурно никак не му е било лесно – само няколко от тях познаваха нотите. За това време написа и някои неща за репертоара: музика към "Сватбарска ръченица", отделно "Сватбарска сюита" за оркестрово изпълнение, песента "Дилмано, дилберо" за хор и оркестър, която и досега не слиза от сцената…"

От средата на миналия век до днес често задаван е въпросът за значението на думите от заглавието "Дилмано, дилберо" – очевидно старинни, чийто смисъл е изгубен с времето. Счита се, че първият български учен, намерил приемливо обяснение на израза "Дилмано, дилберо" е Десислава Петкова. В дипломната си работа по индология, публикувана през 2009 г., Петкова е обяснила, че на хинди Дилмана означава приятелка, а дилберa - любима. Колеги на изследователката твърдят, че всъщност на хинди дил манна (dil mānnā) е "склонна да задоволява желания", а дил-бар (dil-bar) действително е "любима". Ако свободният превод на Десислава Петкова от хинди е достоверен, той със сигурност е максимално близък до значението на израза "Дилмано, дилберо" в българската песен. И текстът става повече от понятен: "Любима моя, възлюбена, склонна да задоволяваш желанията ми, кажи ми как се… сади пиперът!".

Жизнерадостна и страстна, "Дилмано, дилберо" вдъхновява много български композитори, сред които великият Панчо Владигеров. Водещи български музиканти я използват като тема за виртуозни вариации до днес. Една от впечатляващите съвременни версии е тази на успешната българска изпълнителка на ударни инструменти Василена Серафимова и изявения френски пианист Тома Енко.

Но най-обичан и изпълняван вечният хит остава в акапелната обработка на големия Красимир Кюркчийски.