Иновация – триизмерен запис на играещи традиционно българско хоро

Не на филмова лента, а вече и като детайлна триизмерна визуализация влиза българското хоро в каталога на последно заснети обекти от екип български специалисти.  Заснемането на играещите хоро чрез прецизни сензори е иновация в световен мащаб и се осъществява благодарение на спечелен проект по ПВУ от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН (ИЕФЕМ-БАН).

Българското народно хоро е колективен танц, съхраняващ българския дух през вековете, носи мощна сила, сакрална символика и дори лечебна енергия – някои го наричат "българската йога", защото движенията и музиката тонизират тялото, прогонват умората и носят радост. Най-често се играе в затворен кръг или полукръг, което символизира слънцето, вечността, липсата на начало и край, както и защитата на общността срещу зли сили. Танцуващите се хващат за ръце, или за пояса – това сближава хората, които увлечени в ритъма и общите стъпки се превръщат в едно цяло. Страната ни е разделена на различни фолклорни области, всяка от които има уникални танцови стъпки и хора за различни празници и ритуали, които са обект на изследване от етнографите. Обезлюдяването на малките населени места обаче прави невъзможно естественото наследяване на тези танцови движения, затова фолклористите са принудени да разработват иновативни методи за тяхното заснемане и съхранение във времето.

"3D данни за културното наследство чрез триизмерна, автоматизирана, научнообоснована цифровизация" – така най-общо са озаглавили работа си учените. При първата публична демонстрираме на живо на системата за запис на данни стана ясно, че са използвани инерционни сензори за улавяне на движението, които позволяват цифровизиране на верижен танц /хоро/ в 3D формат и създаване на танцови аватари танцуващи персонажи – до седем на брой. В експеримента е включена и сензорна ръкавица, която позволява същия тип цифровизация и за движения на ръката на музикант, който свири и съпровожда играта на хванатите за хоро.

Сред използваните иновации е и прототип на система за 3D цифровизация на пространствено-времеви данни за движение, базиран на IoT ("интернет на нещата") – технологията, която позволява на домашните електроуреди да комуникират помежду си посредством интернет в реално време. Същата методология за улавяне и запис на движенията чрез сензори, може да бъде приложена и при документиране на всяка човешка дейност, която представлява интерес за науката. Например движенията на занаятчиите, записване на работа при всяка земеделска практика, или пък движението на пръстите върху музикалните инструменти. И ако дотук идея на учените от БАН звучи недокрай ясно, то срещата с инициатора на проекта - гл. асистент Ивайло Първанов внася повече детайли по темата.

"Това, което всъщност успяхме да направим е един пилотен етап, в който ние да изработим методология,  да създадем прототип на цялостна информационна система за 3D цифровизация на двигателни културни практики. Документираме начина, по който тези хора се движат и това специфично знание, което те са запазили. Защото съвременните млади хора вече не се движат по този начин. Макар да се говори още от началото  на миналия век, че традиционната култура изчезва и че много усилено трябва да се обикаля по селата и да се записват и заснемат песните, игрите, хората, в днешно време те продължават да имат все по-затихващи функции. На практика цивилизацията убива културата. А културата е нормата, която общността налага. Ние всъщност губим тази стара нормативност, докато лично аз не виждам някаква нормативност да има в нашето съвременно общество. За мое огромно щастие обаче все още се намират групи хора,  които са пазители на това знание и уменията. Хората, за които говоря, са изключително умни, имат изключително висок морал и важните неща в живота за тях са различни от модерните. Силно се надявам, че в бъдеще все повече ще се обръщаме към това, което е запазено в документите и към архивите и ще търсим опора в старите норми. Много се надявам, че някой ден съхраненото от нас ще бъде потърсено, ще бъде извикано за нов живот, така че да бъде в полза на много повече хора"– обяснява докторът по етнохореология Ивайло Първанов от ИЕФЕМ-БАН.

Инженер по образование, д-р Първанов е преподавател по народни танци в танцов ансамбъл за деца и откакто се помни се занимава със сценичната форма за изява на българския фолклор. Оттам тръгва и идеята да се посвети на научни изследвания върху танцовия фолклор на народа ни. Но проектът за  изследване на културното наследство чрез 3D научно обоснована цифровизация е толкова комплексен, че изисква участието на мултидисциплинарен екип. За всички е ясно, че с тази първа крачка екипът от Института по етнография и фолклористика ще подпомогне и други научни изследвания, но в полето на роботиката, биомеханиката, науките за спорта и дори за целите на музеологията, образованието и обществено здраве – добавя  д-р Ивайло Първанов. Той описва и етапите през които е преминала двугодишната работа по проекта.

"Първият етап беше свързан със изследователи на танца. Това беше етап, в който ние трябваше да разберем как работят сензорите, какъв дискомфорт те може да създадат на хората и дали има някакво въздействие от тези сензори върху човека. Следващият етап беше да експериментираме с млади хора, които са отворени към технологиите и имат богата цифрова история, което ние допълнително изследваме – да видим как тяхната лична цифрова история, т.е. употребата на компютър и телефон в ежедневието, са създали зависимост и биха повлияли върху начина, по който те възприемат сензорите. Третият етап беше с участието на танцов ансамбъл, танцьори, които имат над 10 години опит с народни хора. И с това ние трябваше да оптимизираме целия процес, за да сме перфектно подготвени за това, как ще протече експериментът по-късно. Все пак добихме съпоставителен материал за това, какво играят танцьорите на село, и какво играят хората от града. Четвъртият етап е изключително интересен. Там трябваше да бъдат подбрани хора, които се намират в близка до градската среда, но и да са носители на традиционни умения за изпълнение на българско хоро.

Избрахме  "Бистришките баби" и "Бистришките внучки". Те са вписани в Световната листа на ЮНЕСКО, признати са по цял свят. Успяхме да запишем няколко хора с тях. Последеният етап трябваше да бъде запис, в реална среда, в която ние да използваме тези сензори. И за мое голямо щастие хората от врачанското село Софрониево се съгласиха тяхната танцова група да бъде записана на 3D. Така се случи, че бяхме там на 13 април т.г., което съвпадна с понеделника на Великден, когато в този край по традиция се прави т. нар. поменално хоро, или "оро паштолуй". То става по следния начин – хората играят хоро и близки на починал наскоро или по-отдавна, който е обичал много да играе, раздават храна за помен по времето на хорото. Раздават се вино, сладкиши, питка, приготвени в пликчета. Имахме огромния шанс да запишем нещо, което се случва на момента и то не като представление, а за да се спази традицията. Аз изключително много се гордея с това нещо! След две седмици, имахме възможността да запишем и техния танцов репертоар – всичките хора, които играят по други празници в с. Софрониево."

Никак не било трудно на учените да убедят възрастните хора да участват в предложения експеримент. В с. Софрониево дори с охота отговаряли и на допълнителни въпроси, за това как се сформира и от кого се ръководи селското хоро.  Затова д-р Ивайло Първанов отправя своите благодарности към всички, помогнали за успеха на иновативния проект. "Тази година Националният етнографски музей празнува своята 120-та годишнина, така че към ИЕФЕМ-БАН е изградено вече едно специфично доверие, имаме традиция, нашите изследователи са на терен и са разпознаваеми"– казва д-р Ивайло Първанов в интервю за Радио България.