Защо наричат българското училище в Дортмунд "лекарското"

Близо 422 хиляди български граждани живеят в Германия според данните на германските имиграционни служби, без в тази статистика да влизат сънародниците ни с германско гражданство. Почти една четвърт от тях са се установили в провинция Северен Рейн-Вестфалия – най-многолюдният регион на страната, където се намира и Дортмунд. Именно там вече осем години работи Българското неделно училище "Св. св. Кирил и Методий", създадено от група сънародници, които не приемат българският език да остане само езикът на разговорите у дома.

Негов директор е Димитринка Никлина – строителен инженер по образование, завършила и европейско право. През делничните дни работи по професията си, а през почивните посвещава времето си на училището и сдружението, което го администрира. Последната учебна година в школото се обучават 62 деца, а за семействата, които живеят по-далеч, е изградена и онлайн форма на обучение.

"Как ги привличаме? Правим това, което усещаме и смятаме за стойностно. Когато го правиш със сърце, душа и вдъхновение, хората сами те намират. Нищо не е на всяка цена или защото "трябва". Правим го, защото така го чувстваме и смятаме, че има смисъл. Аз винаги казвам пред родители и колеги това, което ни води – дори и едно дете да говори български език, ние сме изпълнили нашата мисия."

Българската общност в Дортмунд трудно може да бъде описана с една дума. В нея съжителстват хора с различни професии, образование и житейски път. Според Димитринка Никлина именно това разнообразие прави общността интересна.

"Българската общност в Дортмунд е разнопосочна. Това са преобладаващо хора, които до голяма степен са зависими от социалната система, т.е. работата, която работят, не предполага да бъдат на ниво, с което могат да се издържат самостоятелно. Но пък в другата крайност имаме и голяма, да кажем, лекарска общност в Дортмунд. Шегуваме се с колегите, че сме "лекарското училище", защото 14 семейства при нас са лекари. И да, общността е преобладаващо с българи, чиито майчин език не е български. От моя страна има една адмирация към тези хора — те, въпреки че майчиният им език не е български, искат да посещават българско училище и децата им да научат езика. Намирам го за нещо изключително важно и стойностно."

Самата Димитринка Никлина живее в Германия от близо десетилетие. Според нея професионалната реализация там зависи не само от дипломите, а и от отношението към работата и към обществото.

"Германия дава възможност на човек да работи! Може да има различни мотиви да емигрира, но Германия е страна, която за професионално подготвените хора дава изключителни възможности. Човек може веднага да направи това, в което е силен. Професионализмът е важен до една степен, но не само. Германия адмирира творческото мислене и хората, които се занимават с обществена дейност. В Германия това е привилегия. И когато работодател попита служителя си дали се занимава с обществена дейност — това е много добре адмирирано. Обществената дейност там е на изключително високо ниво."

Това е и посоката, в която сънародничката ни иска да види развитието на България. Убедена е, че като българи трябва да сме готови да извървим крачка по крачка пътя към мечтата за добре уредена и развита държава: "Трудът винаги е възнаграден. Не в хаотичност, а в последователност", казва г-жа Никлина и допълва:

"Всеки има в своето полезрение това, което вижда като бъдеще за държавата, за народа си и за себе си в семеен аспект. Но можем да бъдем по-добри само когато се хванем здраво за работа."

За Димитринка Никлина работата в неделното училище не е втора професия, а избор как да остане свързана с България. Затова и когато трябва да отговори какво означава родината за нея, не търси дълги обяснения:

"Всичко, което ме държи в този живот", казва тя.