Антони Курти и запазените традиции на българите в Големо Острени

Антони Курти е роден и израснал в Големо Острени и вече близо 6 години работи като учител по география в местното училище. Споделя, че майчиният му език е български, а чак когато тръгнал на училище започнал да учи албански. Така е и днес – вкъщи децата говорят на български и е много трудно за учителите в първи клас да ги обучават на албански. Затова преподавателите трябва да са от района и да говорят български език, пояснява събеседникът ни.

Разказът му започва със сватбите. Когато ходели да вземат булката, жените заедно в хор пеели една песен: "Дъжд вали в Арбанашка земя".

"Когато булката дойде в новата къща при мъжа си, утрото на другия ден трябва да отиде на чешмата да напълни вода за къщата, за готвене, пиене, за пране на дрехите" –  обяснява Антони и споделя, че така повелява традицията, която и до ден днешен се спазва.

• За Голо бърдо и неговите хора

По-голяма част от жителите на селото са мюсюлмани, но преди не е било така, казва ни Антони Курти:

"От стари времена тук, в Големо Острени, възрастните хора казваха, че на центъра е имало църква. И навремето са казвали "отиваме на църква", а не на центъра. Тук е имало много православни християни. Но след това са дошли мюсюлманите и са асимилирали населението. Сега 90-95 процента са мюсюлмани, само малко хора са православни."

От стари времена има още една интересна традиция, с която се посреща Гергьовден:

"На 5 май много хора ходят на чешмата, която е като в легендите - магическа, прави чудеса. Легендата разказва за млада невеста (булка), която не можела да роди деца, отишла да напълни вода и спала там една вечер, а след това забременяла. Оттогава всички ходят при чешмата на 5 май вечерта, чакат да стане 12 часа, за да посрещнат Гергьовден и после се връщат вкъщи. След това всички трябва да пият от водата, за да им върви."

Освен Гергьовден, друг важен празник е и така нареченият Летник, който и до ден днешен се празнува.

"На 13 март вечерта най-малкото дете от къщата отива и събира дренки, лешници и на 14 сутринта, когато се събуждат, ги чупят и ги киснат във вода. И наричат: "Да си як като дрян, де си лек като леска!". Децата отиват по къщите, тропат по вратите, а ние им даваме подаръци, за да бъде добра година за семейството. Даваме яйца, кестени, орехи и други неща от магазина, като шоколади, за да се радват децата."

Най-характерното и уникално по рода си събитие за района на Голо Бърдо са борбите. Те се организират традиционно през месец май, всяка трета неделя на месеца от Спортната федерация.

Антони казва, че в Голо Бърдо има много талантливи деца, някои от тях са станали европейски шампиони. Затова, за да насърчат спортния дух и талантите, планират да  създадат и един отбор по борба. Освен в спорта, хората от района са успели да се изявят и в много други сфери, като не са малко известните имена в Албания, които произхождат точно от селата на Голо Бърдо. "Това е така, защото хората тук са работливи", казва Антони и добавя, че са прочути и като едни от най-добрите строители из страната, и не само. Част от тези хора са завършили в България и са се върнали да работят в Албания.

Антони Курти споделя за себе си, че е имал възможността два пъти да се докосне до българската земя.

Снимки: Facebook /Antoni Kurti, Костандина Бело, Красимир Мартинов, Facebook/ Ostreni I Madh Dibra, facebook.com/mundje.golloborda