Радио България при българите в Албания

Антони Курти и запазените традиции на българите в Големо Острени

събота, 5 април 2025, 04:15

С. Големо Острени

С. Големо Острени

СНИМКА: Костандина Бело

Размер на шрифта

В Големо Острени, едно от селата в района на историко-географската област Голо Бърдо в Албания се запознахме с Антони Курти. Разведе ни из старите улици и красивите природни кътчета, запозна ни с някои от жителите, които пазят още старите български традиции, разказа ни за селото и обичаите му.
Антони Курти е роден и израснал в Големо Острени и вече близо 6 години работи като учител по география в местното училище. Споделя, че майчиният му език е български, а чак когато тръгнал на училище започнал да учи албански. Така е и днес – вкъщи децата говорят на български и е много трудно за учителите в първи клас да ги обучават на албански. Затова преподавателите трябва да са от района и да говорят български език, пояснява събеседникът ни.
Казва, че родното му село се намира в много добър район с красива природа, но беден от икономическа гледна точка. Хората повече емигрират към близките държави и не само – Северна Македония, Гърция, Италия, Германия, Англия, както и България. Въпреки, че много хора напуснат родното си място, те продължават да говорят на майчиния си език – стара форма на български говор. В днешното динамично време не е лесно да се запазят старите традиции, но местните са успели да ги съхранят и ги предават от поколение на поколение – казва ни Антони и заедно се връщаме назад във времето, за да научим повече за някои интересни локални традиции.

СНИМКА: Красимир Мартинов

Разказът му започва със сватбите. Когато ходели да вземат булката, жените заедно в хор пеели една песен: "Дъжд вали в Арбанашка земя".
"Когато булката дойде в новата къща при мъжа си, утрото на другия ден трябва да отиде на чешмата да напълни вода за къщата, за готвене, пиене, за пране на дрехите" –  обяснява Антони и споделя, че така повелява традицията, която и до ден днешен се спазва.

СНИМКА: Красимир Мартинов

Имахме щастието да видим и традиционните облекла на селото. Типично за района е, че жените носят бяла забрадка на главата, поясът е друг характерен елемент. По-старите жители и днес се обличат по този начин в ежедневието си, докато младите се пременят с носии само по празниците.
По-голяма част от жителите на селото са мюсюлмани, но преди не е било така, казва ни Антони Курти:
"От стари времена тук, в Големо Острени, възрастните хора казваха, че на центъра е имало църква. И навремето са казвали "отиваме на църква", а не на центъра. Тук е имало много православни християни. Но след това са дошли мюсюлманите и са асимилирали населението. Сега 90-95 процента са мюсюлмани, само малко хора са православни."

СНИМКА: Krassimir Martinow

Тъй като преобладаващото население е мюсюлманско, най-големият празник е Байрам. Интересно е обаче, че в района се празнува и Гергьовден на 6 май. Много хора се връщат в родното място, събира се семейството, отиват на пикник в планината и ядат месо – обяснява Антони.
От стари времена има още една интересна традиция, с която се посреща Гергьовден:

СНИМКА: Красимир Мартинов

"На 5 май много хора ходят на чешмата, която е като в легендите - магическа, прави чудеса. Легендата разказва за млада невеста (булка), която не можела да роди деца, отишла да напълни вода и спала там една вечер, а след това забременяла. Оттогава всички ходят при чешмата на 5 май вечерта, чакат да стане 12 часа, за да посрещнат Гергьовден и после се връщат вкъщи. След това всички трябва да пият от водата, за да им върви."
Освен Гергьовден, друг важен празник е и така нареченият Летник, който и до ден днешен се празнува.
"На 13 март вечерта най-малкото дете от къщата отива и събира дренки, лешници и на 14 сутринта, когато се събуждат, ги чупят и ги киснат във вода. И наричат: "Да си як като дрян, де си лек като леска!". Децата отиват по къщите, тропат по вратите, а ние им даваме подаръци, за да бъде добра година за семейството. Даваме яйца, кестени, орехи и други неща от магазина, като шоколади, за да се радват децата."
Най-характерното и уникално по рода си събитие за района на Голо Бърдо са борбите. Те се организират традиционно през месец май, всяка трета неделя на месеца от Спортната федерация.

СНИМКА: Facebook.com/mundje.golloborda

"В борбите участват много младежи, както и по-големи на възраст мъже от различни райони, не само от селото, но и от чужбина, от Косово, Черна Гора, Северна Македония, България и други. Събират се всички на зелена ливада и се борят помежду си."
Антони казва, че в Голо Бърдо има много талантливи деца, някои от тях са станали европейски шампиони. Затова, за да насърчат спортния дух и талантите, планират да  създадат и един отбор по борба. Освен в спорта, хората от района са успели да се изявят и в много други сфери, като не са малко известните имена в Албания, които произхождат точно от селата на Голо Бърдо. "Това е така, защото хората тук са работливи", казва Антони и добавя, че са прочути и като едни от най-добрите строители из страната, и не само. Част от тези хора са завършили в България и са се върнали да работят в Албания.

СНИМКА: Facebook/ Ostreni I Madh Dibra

Антони Курти споделя за себе си, че е имал възможността два пъти да се докосне до българската земя.
"През 2021 съм бил в Благоевград на летен семинар, слушахме лекции за българския език, култура, традиция. По-късно бях и в Копривщица за 7 дни. Множество активности имахме, много неща научихме" – разказва ни българинът от Албания. Запазил е добри впечатления от страната ни, лесно се е разбирал с хората тук, особено с по-старите. По думите му, българите от Голо Бърдо и тези от България имат много общи неща помежду си, а в България самият той се е чувствал като у дома.
Снимки: Facebook /Antoni Kurti, Костандина Бело, Красимир Мартинов, Facebook/ Ostreni I Madh Dibra, facebook.com/mundje.golloborda