Великотърновският университет отвори врати за гости от 29 държави

Да бъдеш студент във Великотърновския университет не е просто образование, а спомен за цял живот. Там оставяш частица от себе си и взимаш със себе си безброй незабравими моменти – така описват своя университет студентите във Велико Търново. Но подобно усещане за подкрепяща и дори семейна среда оставя Великотърновският университет и у своите гости от чужбина – участниците в 49. Международен летен семинар по български език и култура. Семинарът се провежда от 13 юли до 2 август във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" и тази година има около 80 участници, дошли от 29 държави на 4 континента.

По традиция най-голяма е групата на българистите от страни като Германия, Гърция, Италия, Румъния, Полша, Франция и Ирландия. Също така има участници от Индия, Египет и Южна Корея, като основната част от дошлите за летния семинар в университета на Велико Търново са студенти, но има и докторанти, университетски преподаватели и учители.

Любопитно е, че групата на българистите, дошли от чужбина, тази година се разширява и с други професии – софтуерен инженер, специалист по социални мрежи, мениджър проекти и др. А за много от гостите това е поредно – трето, или дори шесто посещение на летния семинар по български език и култура. Привлича ги разнообразната програма и непринудената атмосфера, която създават домакините. Представете си само как 80 чужденци от различни националности и култури танцуват български хора́, четат откъси от популярни съвременни автори в оригинал или в превод на техния език и накрая всички приготвят храна, с която да покажат културата и вкуса на своята държава. И всичко това се случва в най-естествена среда, във Великотърновския университет, който има какво да разкаже и покаже за историята и традициите на народа ни, съхранени в старопрестолната българска столица Търновград.

"Българският език е в групата на малките езици, но нашите участници са запленени от чара и от уникалността му, защото по-голямата част от тях изучават български в университета, откъдето идват, друга част използва български език в своята работа" – казва доц. д-р Валерия Тодорова от Великотърновския университет, директор на 49. Международен летен семинар по български език и култура. И още:

"Тук имат възможност да се докоснат до българския манталитет на живо, до живата българска реалност. Също така имат възможност ежедневно да подобряват владеенето на български език, защото ние им предлагаме ежедневно часове по практически български език в различните нива, организираме и специализирани семинари по история и култура на България, по българска литература, но и други, където могат да обогатят своята представа за нашата история, бит, култура и т.н. Тези семинари също така се предлагат и на английски език, за да може по-голяма част от семинаристите да се включат. Предлагаме и богата програма, в която тази година ни гостува известната писателка Елена Алексиева. На срещата имаше голям интерес, а също се появи и перспектива някои от нейните книги да бъдат преведени на езици на нашите участници. И тук е мястото да цитираме какво каза самата Алексиева: Много се надявам да усещате и да разбирате колко е важно за нас, че вас ви има и че сте у нас. Тази вечер е огромен подарък и аз съм ви безкрайно благодарна" – цитира думи на писателката доц. Валерия Тодорова.

Семинаристите в 49-я Международен летен семинар по български език и култура вече се запознаха със забележителност на град Велико Търново. Те посетиха музея на "Учредителното събрание", Археологическия музей и етнографската сбирка "Сарафкината къща", църквата "Св. 40 мъченици", крепостта "Царевец". Имаха възможност да разгледате обекти като Казанлъшката тракийска гробница, могилата "Голямата Косматка" и Музея на розата, тъй като в един от дните програмата включваше пътуване до  Казанлък, известен още като "град на розите" и на традиционното производство на розово масло в България.

"Всъщност, по-голямата част от участниците са за първи път тук. Идеята на тези стипендии, чрез които те участват в семинара, е да се редуват и да идват колкото може повече българисти от чужбина" – казва още доц. Тодорова и продължава:

"Но сред гостите имаме и такива, които са идвали предходни години. А участникът, който идва за 17-и пореден път, е Уолтър Елиът. Той е ветеран и вече е пенсионер. Имаме участник, който е зам.-ректор на Американския колеж в Дъблин, Рори Мартин. Той идва за шести път. И наистина вече добре говори български език. А също така имаме участник от Египет, който идва за осми или девети път. Става въпрос за наш колега преподавател в Кайро, Карим Зелати. Той е първият, който организира и курс по български език в арабския свят. Така че имаме и такива участници, които наистина доста добре са вдигнали нивото на владеене на езика през тези години и идват всяка година, за да учат още и още. Трябва да има посланици на езика ни, за да се събуди това любопитство към България. А също така трябва да има и доста сериозна подкрепа от българската държава и от всички нас, за да може да се обогатява и да се развива разпространението на българския език в чужбина."

"Тук е винаги много хубаво. Имат много интересни хора в университета, много неща могат да се видят в този град. Аз посещавам семинара за трети път и всеки път откривам нови неща" – това споделя гостът от Словения Роберт Грошел:

"Винаги програма на семинара е много добре подготвена. Много добра, хубава учебна програма има. Лекциите след учебния процес също са много интересни. Слушаме как се правят българските килими, как изглежда и колко е вкусна българската кухня. Имаме екскурзии и всичко това е организирано, сякаш си между приятели. Ако мога да кажа – дори все едно си в семейна среда. Аз съм от Словения, преподавател в университета съм и в моя кръг има хора, които се интересуват от български език. Аз професионално се занимавам с италиански език, но славистиката винаги остава сред интересите в мен. Аз се влюбих в този език – българския, когато следвах в специалност "Сравнителна славистика" и сега продължавам да се занимавам с български. Понякога превеждам неща от българската литература и т.н. По време на семинара имахме вече лекция по българската, а след това и по традиционната българска кухня. Много интересни неща научихме, програмата е много добре подготвена от Великотърновския университет."

Пожелаваме си с госта от Словения "всичко добро" – така, както си пожелаваме на раздяла традиционно ние по български. Той споделя, че е научил много неща за своя роден език благодарение на изучаването на български, като отбелязва, че докато в словенския е запазена падежната форма, българският е аналитичен език и в него има много по-сложна система от глаголни времена. А в България Роберт Грошел иска да се връща отново, защото освен интерес към езика е открил и интерес към културата и традициите на страната ни. И въпреки че идва от страна на северните славяни, той забелязва колко много общи черти има между българите и словенците. Трудно е да го обясни на български, но казва, че е изумен колко много си приличаме по своята емоционалност и душевност, която нищо не е в състояние да промени във времето.