"Нека да е лято" – образец за възхитителна поетична искреност и музикален талант

Когато на 12 юли 2020 г. почина Миряна Башева, българските медии съобщиха, че си е отишла "поетесата на космическата нежност". Тя беше  обичан творец и ярък журналист, известна като "момичето с тежък характер". Започва да пише поезия доста късно – около 23-годишна възраст, официално дебютира като поет във вестник "Литературен фронт" на 25, а първата ѝ стихосбирка с отличителното заглавие "Тежък характер" излиза през 1976 г., когато е на 29 и веднага се харесва на всички, дори на критиката. Творчеството на Миряна Башева впечатлява със специфичен поетичен език, съчетал преднамерено груба и дръзка образност с изящество на чувството и мисълта. Еднакво отзивчива е към ниското и възвишеното. Умението ѝ да вплита в стиховете си съчетания на народните говори, диалекти, дори турцизми, поразява литературоведите.

За себе си като поет тя има ясна идея: "Светлозар Игов веднъж ме представи на руската публика като българската Цветаева и страшно се надух. Макар че бих предпочела да приличам на Ахматова. Може би звучах свежо и дръзко, защото прописах без почти никаква стихотворна "база данни" в главата – никак не обичах поезията, преди да я пропиша...".

След първата стихосбирка се появяват "Малка зимна музика" през 1979 и "Сто години суета" през 1992-ра, като всяка от тях включва и творби от предишните сборници. Всички следващи издания съдържат вече публикувани стихове, защото Миряна Башева просто… престава да пише поезия. Автор е на по-малко от сто стихотворения, напълно достатъчни, за да бъде включена в списъка на най-значимите имена в националната ни литература.

Освен оригиналната мисъл, характерна за нея е мелодичността. Неслучайно тя е един от най-търсените автори на текстове за популярни песни, създавани през годините от Петър Чернев, Михаил Белчев или Юри Ступел и изпълнявани от най-големите звезди на българската попмузика. Но най-успешен е творческият ѝ тандем с композитора Стефан Димитров, с когото остават близки приятели до края на живота ѝ. Благодарение на тях в българската музика остават емблематични хитове като "Безнадежден случай" и "Дано", неподражаемо изпълнени от Богдана Карадочева. Преди това обаче – през 1977 г., една семпла, искрена и възторжена миниатюра на Башева и Димитров, посветена на най-хубавия от сезоните, грабва сърцата на слушателите и печели на авторите втора награда на фестивала "Златният Орфей". С "Нека да е лято" младите, чаровни и гласовити певци от група "Тоника" утвърждават звездния си статус, получен година преди това с друга великолепна песен на Стефан Димитров – "Ладо ле".

Десетилетия по-късно в интервю за вестник "24 часа" композиторът си спомня, че по време на създаването на песента (вече 28-годишен) отбива военна служба в ансамбъла на Строителните войски. Когато Миряна Башева му показва своето "Лято", той сяда на пианото и за много кратко време съчинява мелодията. "Този текст е пожелание, в което има всичко, картина, за която си мечтае човечеството – да е хубаво, топло, житото за зрее в нивята, това е пожелание за мир" – казва Стефан Димитров. За да участват в конкурса на "Златният Орфей" Миряна допълва още един куплет, свързан с нападението на Германия над Съветския съюз през юни 1941 г. Придобила необходимото за конюнктурата обществено-политическо послание, песента прозвучава за първи път на престижния фестивал, печели втора награда, записана е в БНР, група "Тоника" я изпълнява на всички свои концерти, а Димитров си спомня, че публиката "полудявала". Така цяла България запява "Нека да е лято".

"Миряна беше човек, в чиито стихотворения имаше послания" – казва Стефан Димитров пред БНР през юли 2020-та. "Имам чувството, че отивайки си, тя не си е отишла, защото всъщност е оставила страхотни стихотворения, страхотна следа в нашия живот, живота на нашето поколение… Тя беше много талантлива, готина и въпреки всичко... беше тежък характер… Посланията на Башева, колкото и да са мрачни, в тях има усещане за добро бъдеще. "Нека да е лято" – какво по-хубаво може да се измисли… Винаги съм се учудвал на нейните умения. Тя е така програмирана, че да остане в бъдещето… Миряна Башева е нещо стихийно, огромна е, няма как да се обхване всичко, което е измислила... Защото тя беше извънземна…".