Интимните монументи на Надя Розева

Къде се пресичат монументалното и интимното и колко голям може да бъде един художествен свят, събран в обект, който се побира в човешката ръка? Тези въпроси поставя изложбата "Интимни монументи" на българската художничка Надя Розева в галерията на Българския културен институт в Париж.

Тя обединява произведения от последните 20 години и представя един сравнително рядко показван жанр – съвременния художествен медал.

За разлика от масово тиражираните възпоменателни, спортни или идеологически медали, художественият медал е самостоятелно пластическо произведение. Той не просто отбелязва събитие или личност, а създава образ, разказ и пространство за лично преживяване.

"Пресечната точка е в това колко можеш да кажеш и да събереш в едно много малко пространство, но да го направиш така, че то да има смисъл, когато зрителят го погледне или го хване в ръце. Дори теглото на медала влияе върху възприемането на образа", казва Надя Розева.

Именно физическият контакт е една от особеностите на този вид изкуство. Медалът може да бъде разглеждан от двете страни, да бъде докосван, обръщан и усещан чрез своята тежест, релеф, дори температура. Според приетите съвременни определения размерът му обикновено е до 15 сантиметра, за да може предметът да бъде държан спокойно в ръката на възрастен човек.

"Стига медалът да стои добре в ръката и да разказва история, няма ограничения за материала", обяснява художничката.

Розева работи с традиционен метод, чиито корени отвеждат към Ренесанса – първо създава модел, който след това се отлива в метал. Голяма част от представените произведения са отлети в пясък. Този процес оставя върху метала фини следи от съприкосновението с леярския материал и превръща повърхността в част от художествения разказ.

Всеки отделен медал се обработва и патинира ръчно от авторката. Затова дори произведенията от една и съща малка серия имат свои индивидуални особености. При художествения медал тираж до 15 екземпляра се приема за оригинално авторско издание.

"Винаги експериментирам с патините и всяка патина е различна от предишната", разказва Розева.

В изложбата могат да бъдат видени произведения с разнообразни сюжети – от балканския брутализъм и архитектурната среда на Скопие до природата, женската сила и вечните библейски образи. Художничката съчетава древни разкази със съвременни препратки, понякога с чувство за хумор: "Хората са се обичали в древността, хората се обичат и сега. Адам и Ева вече са станали Мадам и Ева".

Надя Розева е учила в Съединените щати, Германия и Австрия, както и в Националната художествена академия в София при проф. Богомил Николов. Нейни произведения са част от колекциите на Британския музей в Лондон, Кралския кабинет на монетите в Стокхолм, Националната художествена галерия в София, музея в Берген и Музея на монетите и медалите в Кремница. Тя е и автор на статуетката "Златна роза" за фестивала на българското игрално кино.

Днес художничката живее в Париж и си сътрудничи с Парижкия монетен двор. Като демонстратор на медални техники тя представя пред посетителите на неговия музей своя начин на работа и традиционните познания, върху които изгражда произведенията си.

Изложбата в Българския културен институт е открита с представяне от д-р Беатрис Куларе – ръководител на колекциите и консервацията в музея на Парижкия монетен двор и един от утвърдените френски специалисти в областта на художествения медал. По думите на Розева Куларе откроява поетиката и майсторското изпълнение на произведенията, както и начина, по който художничката извежда медала от традиционните граници на жанра.

"Интимни монументи" показва как една привидно малка пластическа форма може да носи монументална сила – не чрез размерите си, а чрез концентрацията на образи, памет, материал и лично преживяване.

Експозицията може да бъде разгледана до края на август 2026 г.