Борисовата градина – зеленото сърце на София

Борисовата градина е едно от любимите места на жителите и гостите на столицата. Паркът се използва активно както за разходки и срещи с приятели, така и за спорт от живущите в близките квартали. Човекът, на когото се дължи започването на изграждането на Борисовата градина през 1882 г., е кметът на София Иван Хаджиенов. Той води сериозни спорове с общинските съветници, които първоначално не виждат смисъл от подобна инвестиция. Въпреки това кметът полага усилия изграждането да започне, привличайки градинаря на румънския кралски двор – швейцареца Даниел Неф. Негова задача е както поддръжката на пространството около днешното езеро "Ариана", така и продажбата на посадъчен материал за озеленяването на града.

С помощта на архитект Тодор Булев – живата памет за историята на архитектурата у нас, два мандата заместник-председател и един – начело на "Съюза на архитектите в България", ви припомняме любопитни факти, свързани с емблематични места в един от най-големите паркове в столицата, обхващащ територии, макар и прорязани от пътни артерии помежду си, от Националния стадион до зоологическата градина, отстояща на 3 километра от него. Именно пътните артерии правят така, че градината не може да функционира като единна паркова структура, а е разделена на отделни части.

"Трябва да отбележа, че публичното озеленяване е нещо сравнително ново в европейската градоустройствена история. В края на 19. век ние в България сме доста изостанали в градоустройствено отношение, но по отношение на публичната зеленина успяваме да приложим веднага в нашите градове – обяснява събеседникът ни. – Пример за това са както Борисовата, така и Градската градина, която също започва да се изгражда приблизително по същото време. Освен това почти всички големи градове у нас имат в центъра си по една голяма градина, която е създадена по това време."

Към момента на създаването си Борисовата градина е един от първите извънградски паркове. В продължение на 10-15 години с благоустрояването и поддръжката ѝ се занимава Даниел Неф, след това го правят неговите синове, а през 1888 г., по идея на цар Фердинанд, се изгражда езерото "Ариана". То е част от историческото ядро на парка, заедно с двете алеи, които водят към т.нар. "Езеро с рибките", познато на софиянци като Езерото с лилиите, тъй като в него цъфтят множество екземпляри от това красиво цвете.

В парка се намират и създадените още през 1896 г. от чуждестранни търговски представители и дипломати тенис кортовe – част от първия тенис клуб в страната.

"Развитието на тази огромна територия на парка позволява на пространството около кортове да бъде придаден парков характер. В останалата част от днешната Борисова градина почти не са осъществявани паркоустройствени мероприятия и тя е по-скоро една гора. Тази част горе-долу си стои във вида, в който е била преди 40-50, дори 80 години" – обяснява ни архитект Булев.

Емблематична фигура в историята на парка е бургазлията Георги Духтев, който се грижи за зеленото сърце на града в периода 1934 – 1944 г.

"Георги Духтев е създателят на Морската градина в Бургас, но в продължение на 10 години стопанисва и Борисовата градина. Негово дело са езерото с патиците и множество спортни площадки, той благоустроява голяма част от парка, разположена между булевардите "Цариградско шосе" и "Драган Цанков".

Спортни съоръжения в парка продължават да се изграждат и след 1944 г.

"По сегашната наша представа за парка смятаме, че тези съоръжения са прекалено много, особено в частта откъм бул. "Драган Цанков". Но от самото начало изграждането им е по-скоро един естествен процес. Къде освен в паркове би могло и би било удобно да се правят спортни съоръжения?" – пита архитект Булев и дава пример с емблематични места от парка, превърнати в спортни площадки.

Т.нар. "лятна естрада" е била игрище за деца, където е езерото с патиците земята е била дадена на арменски спортен клуб, откъм бул. "Драган Цанков" през 1904 г. е изграден първият стадион – "Юнак", който макар и като правостоящи, е побирал 25 000 души, което е повече от капацитета на строящия се в момента в парка нов стадион на ЦСКА за 18 000 зрители. До стадион "Юнак" са предоставени терени на гимнастическото дружество "Юнак" и спортен клуб "Васил Левски".

През годините, от създаването си до днес, паркът преминава през различни метаморфози и етапи на развитие. След 1989 г. въпросът как да се развие този изключителен зелен оазис в центъра на града остава отворен и е обект на множество дискусии. В момента паркът е обект на нови спорове, а текущият подробен план, който цели да осигури трайна и законово гарантирана защита на най-големия и емблематичен парк на София, като съхрани неговия обществен характер  и възстанови публичните функции на ключови исторически обекти, беше върнат за преработка от страна на Общинския експертен съвет по устройство на територията. Ново разглеждане на плана е възможно едва през пролетта на 2027 година.

Повече подробности от и за историята на парка и съоръженията в него, но и за един проблем, отнасящ се до свързаността на отделните части на парка, който през всички тези години остава нерешен, чуйте в звуковия файл.