Д-р Неделина Славова: Има ценности, които материалният свят не може да замести

Пътищата на науката често ни отвеждат далеч от дома, особено когато на родна земя условията за развитие са ограничени. Истинският корен обаче остава там, където е запалена първата искра в душата. Историята на д-р Неделина Славова потвърждава това. Тя е български лекар и изследовател в сферата на неврологията, която гради успешна кариера в престижната Университетска болница в Берн (Inselspital), Швейцария. Извън швейцарската клиника и сложните неврологични изследвания на болката д-р Славова е съхранила един друг, невидим и неподвластен на разстоянията свят – този на семейството, родината и православната вяра.

Стремежът ѝ към професионално развитие, което в България е трудно постижимо и до днес, я отвежда там, където високо ценят професионализма и задълбочените познания, но и предлагат най-съвременните технологии и апаратура:

"Дойдох в Швейцария със семейството си преди повече от 15 години с идеята за специализация, тъй като тогава ситуацията в България не беше добре регламентирана. Трябваше да чакаме години наред, за да получим място за специализация, въпреки отличните успехи, с които завършвахме тогава университета. Така дойдох тук да специализирам, но впоследствие се получи така, че намерих реализация като лекар и така вече 15 години." 

Професионалните постижения на д-р Славова, които тя скромно премълчава в разговора ни за църковния подкаст на Радио България "Мост на вярата", са видими в десетките ѝ научни публикации, отбелязани в престижни платформи като ResearchGate. А преместването в алпийската страна е и тест за волята и адаптивността, през който тя преминава ръка за ръка със своето семейство.

Швейцария ѝ предлага подреден живот и възможности за развитие, но за д-р Славова е важен и духът, който пренасяш със себе си. За да се съхраниш в една мултикултурна и мултинационална среда, където понякога човек се чувства самотен, заради ценностите и вярата си, е нужен център.

Затова в нейния свят това са семейните традиции, които я изграждат като личност. А пътят към духовността често започва от родния дом, с мълчаливата проповед:

"Ние сме така възпитани в семейството – имаше такава традиция, има я все още. Слава богу, майка ми беше винаги активна, вярваща, но по един много тих начин, без да се натрапва. Никога не е молила да ходя с нея на литургия или да правя каквото и да било, да се моля или да почитам по някакъв начин нашата вяра. Но това остава като посято семенце, което чака да покълне в подходящия момент. Често това случва в живота на човека по време на някакви сътресения или промени. Може би при нас, в нашия случай, беше така и това семенце покълна."

В нейния случай голямата житейска промяна и отдалечаването от родината се оказват именно онзи момент, в който същото това посято семенце пониква на плодородната почва, описана в Притчата за сеяча.

Наистина, трудно е за човек, живеещ в  голям град като София, например, да си представи, че там, зад граница, Църквата е най-голямата опора за сънародниците ни:

"Започнах да водя активен църковен живот едва когато дойдох в чужбина. Може би също не е случайно. Това е голяма благодат. Повечето хора не осъзнават, че в България е на една ръка разстояние. Могат просто да се отбият и да си помълчат или да запалят свещ. Естествено, най-добре е да участваш в църковния живот и в литургията. Вярата, участието в църковния живот е голяма част от нашите ценности, на нашето семейство. Затова ние пътуваме, когато имаме възможност, за литургия в Цюрих. Живеем в Берн и това е час и половина път в едната посока, за да присъстваме на литургията."

За семейството на д-р Славова възпитанието на децата в духа на православието и родолюбието е естествено продължение на семейната традиция. "Опитваме, без да се натрапваме, да бъдем пример, макар че ние сме много далеч от идеала, но мисля, че е запалена искрата".

Макар и израснала далеч от България, нейната дъщеря създава силна връзка с корените чрез духовната атмосфера в православния лагер в село Орешак и Троянския манастир. "Тя там получи невероятно богатство и я свърза още по-силно с България – отбелязва д-р Неделина Славова. – Там тя успяваше да прекара по няколко дни през лятото и да научи не само за българската култура, но и за вярата и да се потапя в една съвсем различна атмосфера, в един друг свят."  Именно този духовен свят дава надежда на българската лекарка, че един ден България би могла да разгърне духовния си потенциал. Най-смелата ѝ мечта е "България да се съхрани през изпитанията на времето и да разгърне своя най-голям потенциал – да бъде духовен център. Знам, че е трудно в България, но за нас тя е най-ценното".  Затова вярва, че силата на една нация не се измерва само с икономически показатели, а с богатството на духа, православното наследство и ценностите, които можем да дадем на света.