Диригентът Светослав Борисов за енергията, страстта и любовта на музиканта

В последните две десетилетия българският диригент Светослав Борисов се радва на отлична кариера, центрирана предимно в Германия и Австрия. Едно от големите му постиженията бе номинацията за "Диригент на годината" от престижното издание Opernwelt през 2023 г. за постановката на "Ариадна на Наксос" от Рихард Щраус в оперния театър на Магдебург. Германската критика специално отбеляза "жизнения, мелодичен, чувствителен и бодър акомпанимент на оркестъра" и факта, че "пълният блясък на произведението на Щраус е пресъздаден".

В столицата на Саксония-Анхалт Борисов бе първи диригент и заместник-музикален директор от 2016-а до есента на 2025 г., когато започна първият му сезон на същата позиция в Десау. Българинът е изявен оперен интерпретатор с внушителен репертоар от творби на Моцарт, Доницети, Росини, Верди, Пучини, Гуно, Хумпердинк, Вагнер, Рихард Щраус, Прокофиев. В последните сезони в Магдебург той осъществи световните премиери на детската опера на именитата австралийска композиторка Елена Кац-Чернин "Вятърът във върбите" (Der Wind in den Weiden) и балета "Борджия" на хореографа Йорг Манес по музика на Дмитрий Шостакович, Хенрик Горецки и Филип Глас. Гостувал е на престижни състави в Австрия, Германия, Швейцария, Люксембург, Белгия, Чехия, Румъния, Литва, Украйна, Гърция, Турция, Израел и Китай. Чест гост е на авторитетни международни фестивали, канен е от симфонични състави и оперни театри на няколко континента.

Пътят му в музиката започва с пиано. Завършва Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна със специалност тромпет и Университета за музика и сценични изкуства в Грац. Магистърска степен по оркестрово дирижиране получава в класа на именития австрийски диригент и педагог Мартин Зигхарт. Усъвършенства се в майсторски класове на реномирани музиканти като Бернард Хайтинк, Хесус Лопес Кобос, Курт Мазур, Роджър Норингтън, Силвен Камбрелен. Още като студент работи в оперния театър на Клагенфурт. През 2007 г. основава камерния оркестър "Con fuoco", а от 2009 до 2013-та е постоянен диригент на Камерния оркестър "Шьонбрун" във Виена.

През 2013 г. Светослав Борисов печели конкурсите за главен диригент на Държавна опера – Варна и диригент на Симфоничния оркестър в Бохум. И до днес не спира сътрудничеството с двете институции, а в оперния театър в морската ни столица е постоянен гост-диригент. Една от последните му ярки продукции във Варна бе "Фауст" на Гуно, реализирана през 2025 г. заедно с режисьорката Вера Немирова. На 7 юли 2026-а в рамките на фестивала "Опера в Летния театър" Варненската опера представи премиерата на "Вагнер Гала" – спектакъл с откъси от "Валкюра", поставен от Немирова и дирижиран от Светослав Борисов. Според него: "Исторически момент за Варна… Емоцията още ме държи, защото мина прекрасно. Наистина е удовлетворение, когато човек усети, че оркестър, солисти и публика са преживели едно и също… Все още съм много зареден от този спектакъл и от цялата подготовка по него, защото в началото имаше известни въпросителни, бих казал донякъде и недоверие: какво ще се случи, дали ще се получи, но накрая наистина, без да преувеличавам, хората бяха щастливи". 

Първият Вагнеров опит на Борисов е постановка на "Летящият холандец" във втория му сезон в Операта на Магдебург с режисьор… Вера Немирова. "Ние се бяхме засичали в Грац, аз още бях студент тогава, а тя поставяше "Фиделио". Не се бяхме виждали много дълги години и съдбата ни срещна в Магдебург, където направихме заедно "Летящият холандец". Соня (майката на Вера – бел. авт.) също беше жива, беше там и помагаше. Така че бяхме хубав, сплотен български екип. И след Магдебург пренесохме спектакъла във Варна, успяхме да направим така, че Операта в Магдебург да подари декора и костюмите на Варненската опера и го поставихме тук. Всъщност "Валкюра" сега е моят втори Вагнер". В скоро време в Десау му предстои постановка на тетралогията "Пръстенът на нибелунга".

За Борисов Операта във Варна е много специална, още като ученик е участвал в спектакли на "Аида" и "Отело" като тромпетист. Тогава дори не си представя, че един ден ще бъде и диригент в театъра, където дълги години тромпетист е и баща му. "Варненската опера ми даде шанс като млад диригент, завършил в Австрия. Там тъкмо прохождах с различни проекти, на свободна практика. Варненската опера ме покани за един концерт, след това за спектакъл. Нашата връзка започна по този начин и стана все по-интензивна и въпреки че аз съм в по-голямата част от времето си в Германия, с голяма радост се връщам отново във Варна, където наистина мога да кажа, че артистите получават свобода да работят, да сбъдват идеи, без да звучи нескромно. Ето, такива проекти, които правим с Вера – да донесем една друга естетика, друго виждане, друга перспектива за публиката, а и за музикантите, за творците във Варна. Смятам, че това обогатява".

Още в началото на кариерата на Светослав Борисов българската критика отбелязва неговия "германски маниер" на пулта, изразяващ се в точност, елегантност, поддържане на нерва на спектакъла, в музикантското отношение, с което свързва сцена и оркестър. Как се чувства днес като германски (австрийски) възпитаник на пулта?

"Толкова е пъстро при нас!" – възкликва той и отбелязва, че Германия разполага с най-гъстата и уникална мрежа от театрални институции в света, което я прави фактически лидер по брой опери и театри спрямо размерите си и гъстотата на културната си инфраструктура. "Така че това е "Меката на нашето изкуство", където много хора от цял свят търсят поле за изява. И ние се обогатяваме взаимно, от всички страни идват, работим, обменяме опит, срещаме се, говорим, на сцената сме заедно, гостуваме. Когато аз съм в един театър, това не значи, че работя само там, обменът е изключително интензивен. Така че – да, образованието си съм получил в Австрия, но това богатство, което може да има човек, общувайки и работейки на много места и с много различни националности, пречупва всички граници, които по един или друг начин ние абстрактно поставяме".

Дирижирал из цяла Европа и в Азия, наскоро той дебютира и в Южна Америка. Има ли необходимост от различен подход към оркестрите в различните страни?

"Да, винаги има. Винаги има много специфики – не само в Южна Америка. Аз трябва да пречупя някои изисквания и като се прибера в България – подходът е съвсем различен. Бях много развълнуван за този си дебют в Южна Америка и специално с Филхармонията на Богота. Още повече, че партньор на сцената ми беше един прекрасен солист – Пачо Флорес, който наскоро получи наградата на Соня Йончева. Това беше поредното обогатяване... Хората в Южна Америка по традиция са леко… по-освободени в добрия смисъл на думата. Организационно, разбира се, нещата са различни от Германия, но това си има своя чар. Качеството на оркестъра също е много добро… Амплитудата на работата в репетициите и концерта – разликата е много голяма и това се дължи емоционалната натура на самите музиканти. И там интернационалността е широка – от Украйна, североамериканци, колумбийци, венецуелци… Доста хора от небезизвестния оркестър на Густаво Дудамел, които са предприели крачката към други държави и други възможности. Но наистина качеството на музикантите е доста добро". И тъй като българите са навсякъде, в оркестъра на Богота Борисов е срещнал цели четирима: концертмайстора, водача на втори цигулки, първия тромбонист и първия тромпетист.

Споделяме мисли по повод изказването на неговата колежка Деляна Лазарова за съвременния подход в дирижирането, който залага на психологията, емоционалната връзка на диригента с оркестрантите и взаимния обмен на идеи. Според Светослав Борисов въпросът, който диригентът трябва да си задава постоянно, е – какво значи авторитетът на един диригент? "Какво е авторитет в нашата професия и дали авторитетът и авторитарността от времето на Тосканини… дали е приложим към днешно време. И отговорът (поне за мене) – не е. Смятам, че доста от нещата, които Деляна Лазарова е казала, се препокриват и с моето мислене. По-скоро авторитетът не идва от това да говориш най-силно, да поставяш някакви норми, а от това хората да ти се доверят. А как успяваш да получиш тяхното доверие? Според мен най-вече с предварителна подготовка, за да разберат, че те могат да повярват на човека отпред и да тръгнат по пътя, който той предлага. Аз винаги съм отворен за идеи, защото подхождам към музикантите в оркестрите, с които работя, като към абсолютно равноправни партньори… Всеки един от тях наистина има своето мнение или своята идея как трябва да прозвучи нещо. От друга страна, ако всеки реши да прилага своите идеи, ще настане невъобразим хаос, знаете. Така че ако аз успея с моята предварителна подготовка да задам посоката, а докато ние извървяваме тази посока, дойдат една или друга идея отсреща, аз съм с отворени обятия. Приемам и се получава взаимност, която е толкова важна, за да можем накрая да обединим енергията и да се получи магията за публиката. Така че съм абсолютно съгласен с това, което Деляна е казала". Тук диригентът споменава почти анекдотични случаи за това до каква степен навлизат в детайлите на партитурата някои музиканти. "Получаваш въпроси, на които може би не си подготвен да отговориш точно в този момент, но това е забележително според мен за подготовката и нивото на очаквания, които имат музикантите към диригента и към самите себе си". 

А какво е мнението му за българските музиканти, оркестри и трупи, с които работи? Дали са сравними с тези в чужбина?

"Навсякъде има изключителни музиканти. Те са поставени, разбира се, при различни условия, в различни организации и традиции на работа. Не искам да сравнявам България и Германия в плюсове и минуси... Това, което по-скоро ме обогатява и ме радва, когато се прибирам в България, е, че когато човек подходи наистина с честност към партитурата и към музиката и успее да "влезе под кожата" на музиканта, да събуди интереса му, той е готов да даде всичко, което може. Пък дори и инструментите, с които се свири тук, невинаги да са на това добро ниво, което германците имат като качество. Все още ме държи емоцията конкретно и от Вагнер – откъде тръгнахме да работим тази сложна партитура и какъв резултат постигнахме. Това недоверие, което имаше в началото и този истински триумф, който имахме – и за нас самите като усещане". 

Борисов споделя, че винаги е много щастлив, когато почти във всеки оркестър, на който гостува, среща българи. "Това, знаете ли, дава много приятно усещане. Ако щете – една протекция, че човек не е сам, особено когато гостуваш за първи път. А и те самите са щастливи, получават се много хубави разговори, взаимоотношения, приятелство след време. Говорим си за България, има, разбира се, известна нотка носталгия, но всеки един от тези, с които аз съм общувал, е извървял този път, много му е коствало, за да се докаже, да получи признание, да бъде част от немски или западноевропейски оркестър. Всички ние сме се интегрирали до такава степен, че се чувстваме комфортно там, където сме, знаем защо сме там, можем да творим на високо ниво и се обогатяваме постоянно с контакти с много различни нации и музиканти от цял свят, което е изключително ценно".

Светослав Борисов изглежда и звучи като щастлив човек. Преди повече от десет години в интервю за БНР е казал, че е абсолютно щастлив в професията. Все още ли е така?

"Определено съм щастлив човек. Благодарен съм на съдбата за това, което имам, което съм постигнал до тук… Като се огледа човек, има толкова много хора, които отиват с лошо настроение на работа и чакат да стане пет часа и да се приберат вкъщи. Това за радост при нас, при мен в частност не е така. Толкова е разнообразно, толкова много предизвикателства има … Нови произведения, нови оркестри – това са емоции, които не оставят човека да влезе в скука, рутина, която да го притиска и да не вижда перспектива. Това наистина е богатство. Правенето на музика, да съм на сцената, поне за мен, е страшна емоция. Така е, но преди десет години в моя живот липсваше семейството. Сега съм и родител, имам две прекрасни деца, прекрасна съпруга. И да, сякаш щастието е още по-голямо отпреди десет години, когато съм давал това интервю". 

На многобройната и многоезична аудитория на Радио България той пожелава преди всичко здраве. "А относно България и изкуството в България, всички, които не са били тук, си заслужава да дойдат… Мога да обещая, че ще бъдат наистина приятно изненадани от това, което биха получили тук. Енергията, страстта и любовта, с която хората, призвани да се занимават с изкуство в България и останали верни на това... въпреки трудностите с които се сблъскват, те са направили този избор осъзнато и наистина влагат всичко, което могат, за да подаряват хубави емоции на публиката".