Компостирането – зелен PR или действителна промяна

Преди броени дни Столична община обяви, че ще раздаде 4 650 безплатни пластмасови компостера с внушителен обем от 740 литра. До момента от програмата вече са се възползвали над 14 000 домакинства в София. На пръв поглед инициативата "Компостирай вкъщи", която се организира за 11 пореден път, изглежда като добре утвърдена екологична традиция в съвременното градско управление. Но ако погледнем под повърхността, кампанията разкрива както огромния си потенциал, така и дълбоките системни дефекти в управлението на софийските отпадъци. По темата разговаряхме с Данита Заричинова, експерт в екипа "Нулеви отпадъци" на Сдружение "За земята".

"Хората, които от години си разделят рециклируемия отпадък, започват да осъзнават колко много е биоразградимият – този от кухнята, и постепенно искат да намерят решение. Затова мисля, че една голяма част от тях имат интерес. Включително има и такива, които нямат двор за домашно компостиране. Аз съм с такъв компостер, който може да е и в апартамент. Много хора, които започнаха да живеят в по-малки населени места с къщи, имат компостери. Това е една добре забравена стара практика, не е нещо ново, просто сега му казваме компостер, а преди нашите баби са му казвали по други начини. Но пък има и една голяма част от населението, които си изхвърлят опадалите листа в кофата за боклук пред къщата, или пък ги палят, което е един друг проблем. Затова не мога да кажа категорично, но има нужда от много повече информация от страна на общините как всеки може да компостира."

Като съпоставим броя на компостерите с този на жителите в двумилионния град – сметките някак не се получават. С това темпо София никога няма да изпълни целите на ЕС за намаляване на хранителните отпадъци с 50% до 2029 г. Общината действа на парче, вместо да превърне компостирането в задължителна норма за всяка нова сграда с двор или затворен комплекс. Програмата напълно изключва хората, живеещи в гъсто населените райони със свръх застрояване и без междублокови пространства. Рядко се предлагат и алтернативи като квартални или споделени градски компостери, където жителите на апартаменти да изхвърлят органичния си боклук. В социалните мрежи се появиха и остри критики, че раздаването на евтини пластмасови кутии (вместо изграждането на естествени дървени системи) е просто начин да се усвоят пари по екопрограми. Аргументът е, че много граждани получават съдовете, но поради липса на базово обучение ги превръщат в обикновени кофи за боклук, които след година започват да миришат и биват изоставени.

"Конкретно в София имаме и компостираща инсталация, където отиват такива отпадъци от паркове, от градини, но все още няма изградена система и за домакинствата, което е нещо много съществено. А и биоразградимият отпадък е и най-тежък, тъй като съдържа много вода. И ако намерим начин да се справим с него, и то по един много полезен вариант за почвата, ще си дадем сметка, че компостът, който се създава, е изключително плодороден. Всеки ще оцени, че когато си сложи компоста дори на цветята, че те се чувстват много добре. В ръцете на общините е това да мотивират хората повече компостират и да правят това, то да им е удобно. В България единствено община Габрово има кафяв контейнер и активно насърчава хората да отделят тези отпадъци."

Именно защото хранителните отпадъци тежат, общините плащат милиони евро на тон за тяхното събиране, извозване и депониране в сметищата. За апартаментите, където домашното компостиране е невъзможно, разделно събраният биоотпадък в София отива винсталацията "Хан Богров". Само за последната година там са преработени близо 7800 тона хранителни отпадъци, генерирайки над 2128 MWh чиста електроенергия, но това не решава проблема с тоновете отпадъци, които ежедневно акумулира големият град. Ако този отпадък се преработи на място в двора, разходите за сметосъбиране рязко падат. Затова Данита Заричинова поддържа идеята за трайно решение на проблема и споделя наблюденията си от глобална среща на Филипините:

"Всъщност тези хора имат около 60% и повечето са биоразградими отпадъци. В домакинствата им са въвели изключително много мерки за компостиране. На някои от островите е абсолютно задължително да компостираш, защото имаш къща. Ясно е, че всички живеят в къщи с дворове и всички компостират. Правят се много общностни компостери, много се работи директно с хората, не се мисли за големи инвестиции както в България например се случи така, че много общини инвестираха в големи компостиращи инсталации и то толкова големи като капацитет, че трябва да съберат биоразградимите отпадъци от цялата община, за да могат да запълват капацитета. Вместо да мотивират хората да го правят в двора си, те трябва да минат с камиона, да са поставили контейнери и пак се създават едни разходи. А всъщност е толкова натурален процес, който може да се осъществява дори и в по-високи жилищни сгради." 

В заключение, кампанията "Компостирай вкъщи" е стъпка в правилната посока, но е твърде плаха. Докато Столичната община не спре да гледа на екологията като на PR акция веднъж годишно и не въведе масови, достъпни за всеки софиянец решения, София ще продължи да заравя милиони евро в сметищата си, вместо да ги превръща в ресурс.