Между природните дадености и предизвикателствата на устойчивото развитие

В България необходимите условия за развитие на туризма във всичките му разновидности са в изобилие. А когато чужденците го оценяват и се възхищават на живописните природни дадености в страната ни, се радваме на топлите им думи. От все още незасегнатите от бетона диви кътчета по родното Черноморие, през вековното, мълчаливо величие на Рила и Пирин до меките, заоблени хребети на мистичната Родопа планина, земята ни притежава онази вълшебна красота, която те кара да притихнеш и да се наслаждаваш на творението.

Истинска благословия са и многобройните минерални извори, пръснати из цяла България, изцелявали императори и велики пълководци още от древни времена. А историята ни? Тя шепне от находките край Дуранкулак и Варна, древните светилища, тракийските могили, римските мозайки, стъпките на апостол Павел, манастира, основан от св. Атанасий Велики край Чирпан, разцвета на църковно-славянската литература и просвета в Плиска и Преслав до средновековните ни крепости, които помнят възходи и опустошения.

• Непознатата България – фарът, лодките и минералният извор в Кария - Радио България
• Камен бряг и Яйлата привличат влюбените в романтичните изгреви
• На море и петанк в Шабла
• Зеленият център в Шабла разкрива тайни от праисторическото ни минало

От друга страна, в свят, белязан от климатични аномалии, тази целуната от Бога земя ни дава прохлада и убежище, благодарение на вековните си гори и някои все още недокоснати от суетата на "модерните" и "удобни" представи за туризъм морски и планински курорти. Докато класическият Юг на Европа – Гърция, Италия и Испания, се задъхва под тежестта на тропически 45-градусови горещини, тук, у нас, времето остава някак милостиво.

Особено тази година се радваме на прекрасно лято, прохладно в планините и приятно топло по бреговете. И като добавим към тази климатична щедрост отварянето на границите ни в Шенген и приемането на еврото, вече няма никакви пречки за големите международни хотелски вериги да погледнат към България и да оценят потенциала ѝ да бъде вълнуваща и обичана дестинация през всичките 12 месеца в годината.

Но точно тук, където сърцето ни се изпълва с гордост от всичко, което сме получили наготово, се прокрадва и онази болка заради начина, по който го стопанисваме, и виждаме как пред очите ни се съсипва с всяка изминала година.

Простора на Черноморието и романтиката на дивите плажове побързахме да "притиснем" в прегръдката на бетона. Шумът на вълните остана привилегия за хотелите на първа линия, а гледката към изгрева често е лукс, скрит зад съседния покрив. Презастрояването се превърна в паметник на нетърпението за бързи печалби, което обаче природната стихия не пожали с проливни дъждове и взе невинни човешки жертви.

Същата съдба застигна и СПА курортите ни Велинград и Хисаря, които вместо да останат места за тишина, уединение и бягство от стреса, се превръщат в шумни архитектурни лабиринти и затворени комплекси. В същото време красиви курорти като Вършец и минералните бани край София, истински архитектурни шедьоври от началото на ХХ век, бавно се заличават.

С болка гледаме и към културното ни наследство, обрасло в бурените на безразличието.

А когато погледнем към планините, където човек отива да "зареди батериите" и да се потопи в зеленината, вместо да изчисти ума и съзнанието, изпитва тъга. Огромни фотоволтаични паркове покриват плодородни земи, а силуетите на гигантски вятърни генератори разсичат небето над красивата някога девствена природа на Калиакра.

Инвестиционните планове за нови фотоволтаици и перки валят в изобилие, застрашаващи да превърнат земята ни от райска градина в безлична рожба на криворазбраната "зелена енергия". И докато страни като Италия категорично забраниха "дивото" инсталиране на наземни солари върху земеделска земя, за да опазят поминъка си и прочутите тоскански пейзажи, у нас индустриализацията на природата продължава с пълна сила. И най-лесното е върху горски терени и пасища.

Някога прогресът у нас се измерваше със заводи, електроцентрали и развитие на индустрията, сега всичко това се разпада, но мащабните "зелени" строежи на фотоволтаични паркове и гори от турбини успешно заличават природата ни.

На всичкото отгоре в туристическия бранш внасяме работна ръка от далечни екзотични страни. И така се озоваваме в един малко тъжен парадокс: живеем в европейска България, плащаме в евро, преминали сме границите, но в хотела ни посреща чужденец, с когото се губим в превода.

И после се чудим защо българите обичат да летуват в Гърция.

Ами защото гърците знаят да пазят и развиват това, с което природата ги е дарила. Да не забравяме, че предлагат услуги на достъпни цени и бутилката с минерална вода (половин литър) е 50 евроцента, дори на плажа!

Но нека не завършваме песимистично, все още има надежда. Българинът осъзнава всичко това и започна организирано да защитава природните си богатства.

България има всичко, за да бъде обичана. Остава само и ние самите да започнем да я обичаме с малко повече грижа и мисъл за утрешния ден.