"Севдана" – легендарната цигулкова класика на България

Георги Златев-Черкин е записал името си в историята на българската музика с огромната заслуга като вокален педагог, обучил десетки прочути оперни певци. Възпитаник на престижния Университет за музика и сценични изкуства във Виена, в началото на кариерата си младият българин мечтае за сцената, въпреки че паралелно учи и композиция при майстора на вокалната миниатюра Йозеф Маркс. През 20-те години на ХХ век в столицата на Австрия Георги Златев-Черкин играе в Академичния оперен театър, участва като солист в кантатно-ораториални произведения, изнася рецитали с арии и песни. След като се дипломира, се завръща в родината и започва да преподава пеене в Държавната музикална академия в София. През 1936 г. отново заминава за Виена, но Аншлусът го връща в България, където от началото на 40-те до средата на 70-те години на миналия век Златев-Черкин е един от най-авторитетните преподаватели по пеене в Музикалната академия, въвел във вокалното изкуство звезди като Люба Велич, Александрина Милчева и Анна Томова-Синтова.

Приносът му като композитор често като че ли е пренебрегван, въпреки многобройните постановки на неговата най-популярна оперета "Бунтовната песен" и задължителното присъствие на песните му по текстове на големи родни поети в репертоара на почти всеки български певец. Изкусен майстор на мелодията, в творчеството си Златев-Черкин предпочита камерните жанрове, а най-обичаната негова творба е емблематичната "Севдана" за цигулка и пиано, създадена през 1944 г. и изпълнена за първи път от легендарната българска цигуларка Недялка Симеонова.

Вълнуваща и съкровена, с пленителна мелодия в народностен дух, пиесата битува в много варианти за различни инструменти. Твърди се, че на Първото общобългарско състезание за певци и инструменталисти през 1948 г. е била изпълнена дори на тромбон.

През 2019 г. голямата прима на българската попмузика Лили Иванова издава двоен албум, озаглавен "Севдана" по едноименната песен, създадена по идея на певицата с мелодията на Златев-Черкин, текст на Стефан Вълдобрев, аранжимент на Живко Петров и с участието на цигуларя Васко Василев.

Някои изследователи откриват вдъхновението на композитора в драмата "Под старото небе" на бележития писател и политик Цанко Церковски, един от основателите на Българския земеделски народен съюз. Трагичната история в тази пиеса е центрирана около вечната тема за любовния триъгълник. Действието се развива в началото на ХХ век в българско село, а името на главната героиня, която на финала губи разсъдъка си, е Севдана. Друга версия гласи, че Златев-Черкин е бил впечатлен от местността "Пашови скали" край село Юндола. Според легенда там се е подвизавала красива пастирка на име Севдана. Богат големец от Пазарджик дошъл в местността на лов, видял момичето, влюбил се от пръв поглед и решил да го похити. Годеникът на Севдана чул писъците ѝ, дотичал при скалите и хвърлил насилника в пропастта, след което двамата млади избягали надалеч.

Успешният пианист и внук на композитора – Георги Черкин, споделя в няколко интервюта, че според него Севдана е името на девойка, в която дядо му е бил влюбен, но тъй като тази любов е останала неосъществена, той е изразил голямата си страст в красивата пиеса. Каквато и да е истината за вдъхновението, днес "Севдана" е вечен български хит с достойно място в репертоара на повечето ни цигулари. А сред съвременните ѝ интерпретации безспорно ненадмината е тази на великолепния Светлин Русев.