Когато коренът проговори – искрени детски размисли на тема България

Лято е, и много от децата на българите, живеещи в чужбина с радост се завърнаха в България, за да прекарат време при своите роднини и да попътуват до някои от забележителностите в страната ни. Началото на месец август е и най-подходящото време за получаване на награди в София – по традиция Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) връчи своите награди на отличените деца от трите конкурса на Агенцията, които насърчават българчетата в чужбина да рисуват, да пишат и да пеят на български език. Цялото богато детско творчество е израз на общото вдъхновение от любовта и връзката с България. Но не наградите са най-ценното, а самото участие, защото дори идването до София и присъствието в залата, вече е награда за всички участници в конкурсите на ИАБЧ, както казва ръководителят ѝ Райна Манджукова.

• ИАБЧ отличи участниците в своите детски конкурси

С най-голямо вълнение туптяха сърцата на децата и младежите, които за първи път в живота си посещават България. Истински подарък от съдбата и сбъднат сън е това пътуване за Хоакин Руарте от Аржентина. Той е на 18 години и много е слушал за България от своя дядо, емигрирал в тази южна точка на света преди повече от 70 години. За Хоакин България е родината на неговия родственик, на когото той самият вече се опитва да подражава. Сега страната ни за него добива конкретно лице и преживявания. Казва, че е дошъл в България специално за тази голяма награда от аржентинския град Комодоро Ривадавия и разказва какво е представил върху своята рисунка с тема "Мечтата за България":

"Щастлив съм да бъда за първи път в България и в Европа. Щастлив съм да представям моята страна тук. Задачата беше да рисуваме на тема "България в моите мечти" и моята представа за това е град Велико Търново, който съм поставил върху българската роза. Аз бях много развълнуван, не знаех как да измисля тази рисунка. Но когато започнах да я правя, тя се оказа много сполучлива. Не съм предполагал, че ще спечеля първа награда, беше много вълнуващо. Интересна история се получи. Аз живея в Комодоро Ривадавия, град в дълбокия Юг на Аржентина.  Брат ми, за мое щастие, беше в Буенос Айрес /столицата/ и от там той изпрати моята рисунка върху хартиен носител на адреса в България за този конкурс. Възможността беше само в един ден и аз бях много щастлив, защото не вярвах, че ще бъда награден – разказва ни младежът и продължава семейната история: – Моят дядо е от Лом, той пристига с родителите си в Комодоро, когато е на 3 години. Моето семейство има ферма, но не за растения, а за животни. Сега живея в дома, който е на моя дядо, дошъл от България.  Той беше важен човек за общността в Комодоро, беше президент на българската асоциация в града – почина преди 4 години, казва се Георги Луков. Моят дядо ми липсва много и сега, когато съм в България всичко свързвам с него. От миналата година аз започнах да уча български, не разбирам много, още се уча да чета и пиша.  Мисля, че българският е много важен език, още повече, че той е в основата на всички други славянски езици. Прекрасен език е българският."

За някои вълнуващите мигове продължават, защото носителите на първи награди от конкурсите на ИАБЧ са поканени да участват в детски летен лагер в странджанското село Бродилово (Югоизточна България). Там десет дни децата и младежите могат да общуват, да създават приятелства и да опознаят това красиво кътче от Черноморието ни.

За повечето от българчетата, родени в чужбина, нашият език остава голямо предизвикателство. Някои могат да пишат и добре говорят български, но има и деца, които се притесняват да покажат наученото в неделното училище и предпочитат да не застават пред микрофон, макар и със сигурност да имат какво да споделят с връстниците си. Анна-Мария Атанасова е сред участниците в конкурса, а в предишни години е била и сред отличените, затова вече е била на лагер в с. Бродилово. Тя е на 12 години и учи в българското училище "Дора Габе" в Мюнхен.  Казва, че ходи и на немско училище, но в семейството всички говорят на български, затова се справя с езика много добре:

"Аз се представих с рисунка за Априлското въстание, където на една страна е слънцето, всичко е хубаво, а в другата половин е Васил Левски със знамето, на което пише "Свобода или Смърт".  Нарисувах това, защото темата беше за България ("България в моите мечти")и за Априлското въстание. Вече за трети или четвърти път участвам в конкурсите на ИАБЧ, заедно с моя брат Тодор. Миналата година беше с песен за Апостола – тогава спечелихме трето място, но за него нямаше награда. Преди това обаче бяхме на лагер в Бродилово и ходихме на плаж на морето. Беше много хубаво. Защото имахме първото място, което тогава спечелихме с "Песничка за доброто" и затова отидохме на този лагер и беше много хубаво".

На възрастта на Анна-Мария е и Валери Ташева, която живее в Лондон. Нейното семейство е от Стара Загора, но дойде в София заедно със своите сестри, защото е поканена като гост на тържеството по награждаването на отличените творби. Валери е с поощрителна награда за рисунка в конкурса "България в моите мечти". Момичето е ученичка в "Българско школо" в Баркинг, Лондон, но се притеснява още да говори на български. Затова разговорът продължава с нейната майка –Таня Ташева:

"Нарисувала е Райна княгиня пред българското знаме, на което е изписано "Свобода или смърт". Темата беше така зададена, по повод 170 години от рождението на Райна Княгиня и 150 години от Априлското въстание. За участие в конкурса най-много я насърчи учителка Анна Перон, която даде много голям тласък в работата на Валери, а иначе тя много обича да рисува. Ние в семейството сме много горди, мисля, че и тя е много доволна от себе си. Тук става въпрос за децата, родени в Англия. А това, което им липсва най-много там, всъщност е повече време прекарано в България, тъй като си идват само през ваканцията. Липсват им и самите връзки с българчета и с роднините, липсва им да общуват с български деца и да говорят на български."

Сред малките участници детските конкурси на ИАБЧ е и Ксения Миту. Тя дойде от бесарабското село Чийшия, в Одеска област на Украйна. Няма много деца в селото, но е изцяло българско – ни обяснява Ксения Миту:

"В семейство само на български се говори, и в училище. В школата учим български език. Евгения Дмитриевна ме подготви, за да пея тази песен – "Черешко, ле". В България съм за първи път" – разказва ни момиченцето.

Малката Ксения също се затруднява да говори с нас на български. Причината е проста – там, където живее сред бесарабските българи е запазен старинен вариант на нашия език, който може да сеокаже почти неразбираем за нас тук. Ксения обаче много харесва България и българските народни песни и винаги е искала да посети София и страната, затова за нея тази награда е сбъдната мечта. Казва, че много иска да учи български и да познава България по-добре. А момиченцето вече е усетило духа на страната ни тъкмо чрез народните песни, които изпълнява с голямо старание и винаги излиза на сцената в българска традиционна носия – факт, който още веднъж напомня за съхранените традиции сред една общност, която пази България като скъп спомен от разказите на прадедите си.