"Пиленце, пъстро славейче" – вълнуваща фолклорна лирика от Родопите

Родопа – българската планина, поразяваща с удивителна красота, покоряваща с величие и мистика. Гледките ѝ впечатляват всеки пътешественик, земите ѝ са свидетели на древна история, но най-вълнуващи са особената ѝ романтика, кроткият нрав и доброта на жителите ѝ. Големият български писател Николай Хайтов нарича Родопа "планина с душа". Само този, който е усетил нейната магия и одухотвореност, може да си обясни защо точно тя се счита за родно място на легендарния Орфей – певеца на древна Тракия, световния символ на музиката. Нежните напеви на Орфеевата планина са предопределени да създават прочути певци. Родопчани пеят вглъбено и всеотдайно, за тях песента е не просто израз на емоция, а начин на живот. Родопската песен е дълбока и интимна изповед на сърцето със сила и мощ, надраснали националното, придобили планетарни и космически измерения. И това важи не само за най-популярната в света – "Излел е Дельо хайдутин", пътуваща из вселената като музикално послание от Земята, а и за "Бела съм, бела юначе", "Девойко, мари хубава", "Руфинка болна легнала"...

• "Излел е Дельо хайдутин" – българската космическа приказка

Сред най-обичаните песни от родината на Орфей е "Пиленце, пъстро славейче", превърната в хит от знаменитата Радка Кушлева, наричана "славея на Родопите". С красивия си глас голямата българска певица изкусно интерпретира диалога между славей и смел войвода: "Защо ставаш и запяваш толкова рано, славейче, защо ме събуждаш? – Димитре, страшен войводо, как да не ставам? Заради твоята дружина вече девет години не мога да вляза в гората, да свия гнездо и да отгледам рожби. Под всяко дърво – юнак, на всяко клонче – пушка…". Още по-впечатляваща е обработката на песента, създадена от композитора Александър Йосифов за друга легендарна певица от Родопите – Надежда Хвойнева. Йосифов е автор на широкообхватно творчество – повече от 1500 опуса в почти всички музикални жанрове: опери, симфонии, инструментални концерти, хорови миниатюри, камерни творби, популярни песни. Като че ли в сянка е останал приносът му в обработките на български фолклор, а Александър Йосифов е автор на над 300. Малко известен факт е, че като млад е работил около две години в Оркестъра за народна музика на БНР под ръководството на именити фолклорни музиканти като Коста Колев и Димитър Динев. И точно Коста Колев дирижира оркестъра в записа на "Пиленце, пъстро славейче" с гласа на Надежда Хвойнева – една от най-ярките и гласовити дъщери на Родопите. Родена точно десет години след Радка Кушлева, Хвойнева е от знаменит род на войводи, певци и свирачи, познат из целия Родопски край. Дядо ѝ – Тодор Хвойнев, виден български революционер, известен като Фойню Войвода, е бил прочут с голямата си страст – гайдата. През 1956-а, когато е на 20, на преглед на художествената самодейност в Пловдив Надежда Хвойнева печели първата награда. От 1958 г. е солистка на Ансамбъла за народни песни на БНР. Прекрасният алт с неповторим тембър я превръща не само в една от най-търсените фолклорни изпълнителки. През 60-те години на ХХ век е поканена на разговор в Софийската опера с предложение да смени квалификацията си и да стане част от знаменитото българско оперно чудо. Тя отказва – вижда бъдещето си само в родопската песен.

Надежда Хвойнева е певицата, осъществила първата звукозаписна регистрация на "Излел е Дельо хайдутин" в Българското национално радио. На Деветия световен фестивал на младежта и студентите през 1969 г. е отличена със златен медал точно за тази песен. Когато в началото на 80-те години на миналия век става ясно, че "Дельо хайдутин" лети в Безкрая с гласа на друга певица, Хвойнева е много разочарована. После си казва: "Какво толкова, нали звучи българска песен! Е, аз накарах хората да я обикнат, записах я в радиото, Валя Балканска я изпрати в Космоса…". Гласът на Надежда Хвойнева превръща всяка песен в откровение. В шедьовър – като "Пиленце, пъстро славейче".