Пенка Касабова – бялата лястовица на българското предучилищно образование

В началото на миналия век един баща, запленен от видяната на столичната улица "Солунска" детска градина, си обещава да провери дали там не се подготвят и учителки. А после пред своята вече пораснала дъщеря изрича думите: "Това дело е полезно и рано или късно ще се развие. Да видим дали Пеша ще е тази, която ще го тикне напред!". Току-що взело гимназиалната си диплома и мечтаещо да стане астроном, момичето възприема чутото като послание, което захранва с любов и всеотдайност в отвореното си за служение сърце. 

Пенка Касабова се ражда през 1901 г., на 12 август, в Стара Загора в многолюдното семейство на учителя и книжар Мильо Касабов, а един от братята й е поетът Гео Милев. Две години след пророческите думи на своя баща Пеша, както галено я наричали, вече е завършила педагогическия курс на Елизабет Кларк към Американската детска градина в София.  

"Елизабет Кларк вижда в нея бъдещ творец, защото е артистична и отговорна – казва доц. Райна Захариева, д-р по педагогическа психология, дългогодишен преподавател в Софийския университет и неин приятел. – През 1928 г. учителката завежда ученичката в своя университет в Чикаго, за да се обучава три години. Пенка Касабова се завръща подготвена и превръщайки се в "бяла лястовица" на предучилищното образование, успява да извади индивидуалността на всяко дете – нещо, което дори съвременната ни образователна система не е постигнала." 

През 1932 г. Пенка Касабова става приемник на Елизабет Кларк и като ръководител на детската градина и съществуващия към нея педагогически институт обучава стотици учителки, които приемат професията за своя мисия. Тя работи и за промяна на отношението на учителите и родителите спрямо децата, както и на правителствената политика в тази област. Открива също така детски градини в цялата страна, сред които и летни в селата – в тях, докато майките прибират реколтата, децата се научават да се хранят с прибори и на покривка, наизустяват стихотворения и песни. В своето списание "Първи стъпки" тя създава раздели за всички участници в предучилищното възпитание, а една незапълнена страница става повод племенницата й Леда Милева да напише прочутото си стихотворение "Зайченцето бяло", с което впоследствие израстват всички български деца. 

"Пенка Касабова си служеше с метода на проектите– добавя Райна Захариева. – Например три месеца учителките са работили по темата "Пожарна" и тя е водила всички в институцията, за да видят как се работи там, колко души има, какво се случва. И всичко, което едно дете е трябвало да знае по български език, математика, околен свят, го е научавало в рамките на този проект, включително и песни, рисуване, танци. Т.е. тя е комбинирала цялото знание както е в живота и го е давала на децата. Накрая е имало концерт пред родителите." 

Първата българка с диплома по предучилищно образование прилага знанията и уменията, научени зад Океана, но приспособени към нашите условия и превръща във водещ мотив убеждението, че по-добре е да се поправят първите стъпки на детето, отколкото кривите пътища на възрастния. По-късно тя ще направи признанието, че работата с деца за нея е било богослужение. 

Пенка Касабова ще остане в историята с още един факт – тя е сред първите, които откриват огромния талант на оперния певец Борис Христов, насърчавайки с любов и вяра неговото израстване. Двамата се запознават на една среща с хор "Гусла", където тя е завела момичета от своя подготвителен курс за учителки. 

"Срещата е прекрасна, но Пенка е с тринайсет години по-голяма от него – разказва Райна Захариева. – Борис е млад, бохем, пие, пуши. Царят открива таланта му и той заминава да учи в Италия. Тя не престава да поддържа връзка с него – отначало му праща тютюн, но след това му казва, че не трябва да пуши и да пие. Заявява му: "Когато видя твоето име на афиш, че участваш в някаква опера, тогава ще се оженим!". Тя обича, обаче поставя условия, за да извади най-доброто от него. И наистина вижда името му на плакат." 

Междувременно на власт идват комунистите и "приятел" – доносник на тайните служби, на когото се доверяват, изиграва огромна роля Борис Христов да получи забрана да се връща в родината, а Пенка Касабова да го посещава. Алтернативата за нея е да донася на "Държавна сигурност" за българите в Италия, но тя отказва. 

"Пенка Касабова има сватбена рокля, пръстен и тръгва с куфара за Италия, но й казват: "Нека брат ти дойде да вземе твоя паспорт, а ти отивай на летището" – пресъздава чутото от първо лице Райна Захариева. – И тя тръгва. Когато обаче нейният брат пристига, не носи паспорт. Тогава Пенка вижда млад мъж, качващ се на самолет, и му заявява, че в Рим ще срещне господин, на когото да предаде, че тя няма да пристигне." 

По-късно, когато позволяват на вече женения за Франка де Рензис оперен певец да се връща в родната си страна, приятели организират срещи между двамата. Те си разменят около 180 писма, в които обсъждат включително психологическите характеристики на оперните герои и с напътствията си Пенка Касабова допринася за неговото автентично присъствие на сцената. В последната им среща – на поклонението в храм "Св. Александър Невски", тя се уверява, че нейният любим ще напусне този свят с кръстчето, което някога му е подарила. 

През 1948 г. Пенка Касабова е уволнена от Министерството на просветата, където заема поста главен инспектор на предучилищното възпитание, тъй като отказва да изпълни разпоредената от Георги Димитров задача да въведе "съветския метод" в детските градини. Тя е категорична, че не желае милиционерки да възпитават децата, затова и остава без работа, обявена е за шпионин и е решено да бъде изселена от столицата. Тогава нейната майка отива при комунистическия вожд с един-единствен въпрос: "Вие убихте едното ми дете (Гео Милев – бел. ред.), защо посягате и на другото?". В крайна сметка дъщеря й е оставена в София, но без позволение да работи.  

Пенка Касабова ни напуска една година преди да достигне своето столетие. До последния си дъх запазва достолепната си осанка и макар да остава вярна на единствената си – трагично завършила любов, не се чувства самотна, защото я навестяват нейните възпитанички, приятели, племенници, разпръснати по белия свят. Нейната довереница Райна Захариева, посочена приживе от Пенка Касабова да произнесе надгробните слова, ще запази в сърцето си една вечна истина: 

"Тя казваше, че любовта свързва хората с невидима нишка и когато ти обичаш безусловно, помагаш, защото срещу себе си имаш човек и е човешко. Животинското е да ядеш, да грабиш, да нападаш, да оцеляваш. Нейният живот не беше да оцелява, тя вървеше нагоре по върховете. Развитие, себеуважение, достойнство – с това ще я запомня." 

Сто двайсет и пет години след рождението на Пенка Касабова в родния й град дори няма една улица на нейно име. В Община Стара Загора все още преценяват дали четири десетилетия, посветени на възпитанието на децата в цялата страна, заслужават този щедър жест.