Вратите се отварят: Софийското метро се разширява с три нови станции

От 14 август картата на метро в българската столица се разширява с три километра и три нови станции – "Стадион Георги Аспарухов", "Витиня" и "Ген. Владимир Вазов". Така гражданите от североизточните квартали на София ще стигат за 12-ина минути до сърцето на града – Националния дворец а културата. 45 000 пътници дневно се очаква да използват новото разширение на подземната железница, което освен транспортната свързаност трябва да подобри и пътната безопасност в столицата.

"Благодаря на жителите на "Хаджи Димитър", "Левски В" и "Левски Г" за проявеното търпение, разбиране и сътрудничество по време на изграждането на метролинията. С пускането на новия участък резултатът от дългогодишната работа вече е факт – хиляди жители на тези квартали ще разполагат с по-бърз, удобен и екологичен транспорт до различни части на София. За нас това е важна стъпка в развитието на столичното метро и в подобряването на транспортната свързаност на града", написа изпълнителният директор на "Метрополитен" ЕАД Николай Найденов във фейсбук профила на Метрополитена.

Разширението на метрото е стратегически приоритет за Столичната община, а новата активна отсечка е част от по-мащабен проект – през 2027 година се очаква да бъдат пуснати още шест станции в посока кварталите "Гео Милев" и "Младост", както и една станция в квартал "Обеля".

Първият метро влак в българската столица потегляпреди 28 години и се движи само между 8 спирки по трасе от 6,4 километра. От 1998 г. до днес подземната железница е разширила обхвата си до 52 км, като метрото е най-предпочитаният начин за придвижване в София. След завършването на новите станции мрежата му ще достигне 61 км, като през 57-те станции ще преминават около 650 хил. дневно.

"Вратите се отварят"

Първите проекти за метро в столичния град се правят още в края на 60-те години на XX век, но реалното строителство стартира чак в края на 70-те. Работата се бави и върви "на парче" – ту напредва, ту спира. Столичани са недоверчиви и се шегуват с проекта и неговото бъдеще. Първата метроотсечка обаче става факт – две години преди края на столетието подземният влак свързва площад "Св. Неделя" в централната градска част с една от "спалните на града" – квартал "Люлин". Прекосяването на града и свързването по диагонал на кварталите "Обеля" и "Младост 1" се осъществява през 2009 г. 

"Гражданите ще разберат смисъла на метрото, когато то заработи като система. Да не е само един метродиаметър"  – обяснява тогава архитект  Петър Диков, който през 2006 г. встъпва в длъжност "Главен архитект на София" и член на борда на Метрополитен ЕАД.  Днес той е Председател на Съюза на архитектите в България и ни припомня как картата на Софийското метро бързо се променя през последните 20 години, за да стигне до 4 метролинии.  

"След 2006 г. всъщност започна голямото развитие на Софийското метро. Септември 2009-а беше пусната отсечката от "Света Неделя" до метростанция "Младост" – първата отсечка  след наследената от края на миналия век. И тогава започна най-бурното развитие – първо в посока към летището през кв. Дружба. Междувременно започна работата по Втори метродиаметър."

Постепенно гражданите усещат удобството на придвижването под земята – бързина и предвидимост, независещи от климатичните условия. Въпреки това не липсва и съпротива при представяне на някои от проектите за развитие на метрото, което е повод за преразглеждане и промяна на трасето. Това нерядко се оказва по-рентабилно и полезно, разбираме от арх. Диков. Така се случва именно при изграждащият се в момента Трети метродиаметър.

"Първоначалния проект беше разработен от Метрополитен Прага. Искам да подчертая изричано, че първия проект на Трети метродиаметър беше по Общия устройствен план на София от 2006 г. – по бул.  "Цар Борис Трети"-  открито метро леко, наземно. След  което при  болница "Пирогов" се "потапяше" подземно и после по "Ботевградско шосе" отново минаваше като леко метро, наземно" – спомня си арх. Диков.

Този проект – за комбиниране на подземно и наземно трасе на метрото не се реализира поради протести на гражданската организация "Спаси метрото", които са дали друга посока за мислене на проектантите – да променят изцяло трасето. Това налага и промяна в устройствения план на града:

"И тогава решихме с двете крила на метрото – източно и западно – да свържем квартал "Овча купел", който беше най-ощетеният тогава квартал, а другото крило да е по бул. Владимир Вазов,  където има доста комплекси, които са наситени с хора и имат необходимост да бъдат обслужени с по- добър транспорт. И продължихме трасето по бул. "Вл. Вазов", направихме връзка със стадион "Герена" – всеки стадион има нужда от хубава транспортна връзка."

Благодарение на европейското финансиранетемпът на строителството е ускорен три пъти. По данни на Столична община и Портала за обществени поръчки Вторият метродиаметър е реализиран с европейски средства по ОП "Транспорт" с над 500 млн. евро. Третият метродиаметър получава финансиране на два етапа - 185 млн. евро само за централния участък и още 68 млн. евро безвъзмездна помощ за втори етап на строителството. Общият ресурс от ЕС за третата  метролиния достига над 350–400 млн. евро, с включените доставки на метровлакове и разширения.

Строителството на новите метростанции в София пък се финансира чрез  европейски средства и съфинансиране от общинския и държавния бюджет. За  участъка по бул. "Владимир Вазов" Европейският съюз осигурява 144 милиона евро помощ.  Наскоро стана ясно, че Столична община може да разчита на още 265 млн. евро европейско финансиране за превозни средства за градския транспорт, част от които ще са за купуването на 16 нови влака за метрото.

Докато пътуваме удобно и бързо и в тях ще чуваме приятният дамски глас, който обявява спирките на Софийското метро – той е на популярната телевизионна журналистка Надя Обретенова.

"Аз озвучавам спирките на Софийското метро още от самото начало – не помня годината, когато направих записа, но получих поканата от директора на Метрополитен – инж. Стоян Братоев" – разказва тя пред Радио България.

Професионалният ѝ интерес към развитието на подземната железница обаче надхвърля журналистическата професия. Като студент по  инженерство във Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков" Надя Обретенова стажува в дружеството, което проектира софийското метро. Политическите промени през 1989 и спирането на работата по този ключов за София инфраструктурен проект, принуждават Надя Обретенова да се преориентира се към журналистиката и не съжалява нито за момент за този свой избор. Години по-късно обаче тя се превръща в най-подходящият човек, който да анонсира трасето на влаковете.

"Най-интересното е, че приятели и познати като пътуват в Софийското метро и чуят моя глас, се сещат за мен, че нещо не са ми казали, не сме се чували. И е много любопитно, че често получавам обаждания от познати, а на втори план чувам гласа си в софийското метро докато пътуват. Беше странно в началото, но вече не ме изненадва."

Софийското метро е проект и постигната цел на десетки специалисти – инженери, архитекти, геолози и хидроинженери – хора, които създават новите връзки и посоки в града. Работата им е изключително рискована и от качеството ѝ всекидневно зависи животът на хиляди хора. Но за всички е ясно, че то е много повече от инженерно-транспортна структура, защото  формира начина на живот в големия град.