Все повече българи и чужденци избират живот на село

"Да се преместиш на село" не е просто заглавие на изложба в Националния етнографски музей – зад него се крият мрачни факти, но и частица надежда. И макар на демографската карта на България да присъстват близо 200 обезлюдени села, в същото време хора, преситени от шумотевицата и лудешкия ритъм на града, започват да отглеждат мечта за по-спокоен и чист живот, сънародници зад граница и чужденци да набелязват нови убежища в планината или край морския бряг, а дигитални номади да отсядат там, където ефирен повей, нежно чуруликане и здрав магарешки салют озвучават обгръщащата ги среда.

Седем учени от Института по етнология и фолкористика към Българската академия на науките си поставят за цел да изследват въпроса дали малките населени места имат шанс за възроден живот в рамките на проекта "Софийският съсед, комшията от Германия, контраурбанизация, социокултурно взаимодействие и местни трансформации". Те са категорични, че не трябва да мислим за града и селото като контрапункт, а в симбиоза, защото са свързани от древността до наши дни.

"Българи в трудоспособна възраст много често отиват да живеят в села, които са близо до града. Именно тази близост е причината да изберат даденото място. Това често е свързано с работата им, но и много от тях се трудят от вкъщи", казва гл. ас. Десислава Пилева.

"Това, че в момента животът позволява да работим от дистанция, катализира процесите на изнасяне извън града и прави селото привлекателно и актуално – добавя колегата ѝ гл. ас. Ивайло Марков. – Разбира се, инфраструктурата, свързана с интернет, е много важна, защото има места, където няма дори покритие на телефоните. Не трябва обаче да обобщаваме – някои от хората, след като направят опит за живот на село, могат в някакъв момент пак да се върнат към града и да поработят в корпоративния свят. Нещата са много динамични, както всичко, което ни заобикаля."

По време на Covid епидемията започват първите вълни на преселение към селата. Прибират се и много постоянно пребиваващи зад граница сънародници. В момента движението към страната ни – не само на българи, но и на чужденци, надвишава броя на изселващите се и това означава, че имигрантите са повече емигрантите. Какво обаче кара част от тези хора да изградят своя нов дом на село?

"Най-основното – независимо от финансовото състояние, професионалната реализация, възрастта, това са хора, които търсят да си осигурят даден начин на живот – отговарят учените. – Това може да бъде по-близо до морето, например в Североизточна България, където имотите са много по-евтини, отколкото на юг и има тази селска среда, която много трудно може да се намери в по-заселените места. Друг аргумент е по-здравословният климат."

В много села в момента се извършват строителни дейности, възстановяват се и стари наследствени имоти, които отново стават обитаеми. Но фактът, че заселващите се в тях често не сменят регистрацията си, дава статистическа грешка за процеса на контраурбанизация у нас. Грешна е също представата за по-евтиния живот на село като привлекателна сила за преселение. Истината е, че за да си го позволиш, трябва да си финансово осигурен. Къщата, градината – всичко изисква средства за поддръжка, необходими са и поне два автомобила, особено ако децата трябва да ходят на училище в близкия град. А ако селото е близо до по-голямото населено място, имотите винаги са по-скъпи.

Част от хората, привлечени към българските села, идват от чужбина. Голяма част от тях са пенсионери, които, макар и с по-ниски пенсии в своята страна, у нас могат да си позволят по-висок жизнен стандарт. Най-често това са британски и германски граждани, както и нови заселници, предимно по морето, от бивши социалистически страни като Полша и Чехия.

"Когато няма езикова бариера между новодошлите и местните, тогава адаптацията става по-лесна и естествена и чужденците биват приобщавани – казва Десислава Пилева. – Обикновено те са по-мобилни, развеждат възрастните българи до близките градове, купуват им лекарства, храни, а сънародниците ни се грижат за техните градини, когато преселниците се намират в родната си страна. Когато обаче езиковата бариера е налице, се създават силни предразсъдъци – особено на местните към новодошлите, определяйки ги като студени, необщителни, затворени в собствената си общност, ако тя е налице."

Пристигането на чужди граждани оказва положително влияние върху населените места. Това мотивира местната власт да работи за подобряване на инфраструктурата в села, които доскоро не са имали дори една асфалтирана улица. Читалищата пък се превръщат в притегателна сила и преселниците често се включват в множество артистични дейности.

"Случват се различни благотворителни каузи и културни събития – разказва Десислава Пилева. – Налице е активно взаимодействие между местни и новодошли, както и сезонно пребиваващи, които осъществяват културен и социален обмен. Това постоянно движение е в основата на всичко, защото и българите, и чужденците идват със своите ресурси, знания, контакти, а те са много важни, особено когато става дума за различни инициативи за развитие и облагородяване на селото."

Изложбата "Да се преместиш на село" може да се види до края на септември в столицата, след което ще отпътува по местата, където са правени проучванията по проекта. Учените искат да покажат фотографиите на хората, допринесли за научните изследвания. "Това е добър начин да продължим диалога с тях и да чуем оценката им за нашата гледна точка и работа", заявява Десислава Пилева, която вярва, че снимките ще говорят много повече именно на тях.

Текст: Диана Цанкова (по интервю на Мариана Ганчева отпрограма "Христо Ботев" на БНР)