Дипломатическата битка за България след Съединението от 1885 г.

На Берлинския конгрес през 1878 г. е потвърдена договорката на великите европейски сили, сключена преди началото на Руско-турската война от 1877-78 г. За да защитят своите интереси на Балканите независимо от изхода на войната, та са приели, че няма да бъде създадена единна българска държава. Населените с българи земи са поделени. Северна Добруджа е предадена на Румъния. Сърбия получава Нишкия санджак. Земите между Дунав и Балкана, заедно със Софийско образуват васалното на Османската империя Княжество България. На юг, в Тракия и Родопите, е формирана автономната област Източна Румелия, която е пряко подвластна на султана.

На 6 септември 1885 г. българите частично отхвърлят този диктат като обявяват Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Така те поставят великите сили пред свършен факт. За да защитят своето дело, българите трябва да използват противоречията между великите сили, както и нежеланието им да воюват в този момент. Трябва да предотвратят също военната намеса на Турция, но и да неутрализират противодействието на Русия, която се обявява против Съединението.

За този звезден час на младата българска дипломация разказва доц. д-р Алека Стрезова, преподавател в "Нов български университет" и изследовател в Института за исторически изследвания на Българската академия на науките. Тя е автор на книгата "Съединението. Дипломатическата битка за България". Макар и парадоксално, но младата българска дипломация се ражда още преди да има българска държава, напомня тя в интервюто си за Радио България:

"Още по време на Априлското въстание (1876 г.) се появяват фигури, които представляват българската кауза в чужбина. Това са хора с отлично за времето си образование. Тъй като знаем, че България няма традиционна аристокрация останала от Средновековието, тоест основният капитал на новите строителите на съвременна България е тяхното образование. В този смисъл може да откроим, разбира се, възпитаници на Робърт колеж, американското училище в Цариград, което има голяма роля във формирането на българския следосвобожденски елит..... Новото поколение политически мъже са с едно модерно образование, със съвременен поглед върху света и върху международните отношения."

• Три погледа на български историци към Съединението на България от 1885 г.
  
  
• Съединението на България – места и личности

Изследователката разказва, че през всичките 7 години след Освобождението българските представители в Европа с координацията на българския княз Александър Първи поставят при всяка възможност и на всички нива въпроса за предстоящото съединение на двете автономни български държавни формации. 

"В Лондон идва отново правителство на Уилям Гладстон. Българите решават, че това е благоприятен момент да се направи нещо с "приятеля на българите". Стефан Панаретов (преподавател в Робърт колеж) отива там. Мисията му е неуспешна поради различни причини, но когато се връща в Цариград, където живее, пише доклад до външния министър Драган Цанков. Казва, че мисията е неуспешна, но подчертава, "според мен въпросът за Съединението не трябва да се оставя на страна. Той трябва непрестанно да бъде повдиган и великите сили да свикнат с тази мисъл, че ние ще се борим за това Съединение, ще го отстояваме и те да не забравят, че това на нас ни е на дневен ред и ни е първата цел"."

Веднага след обявяване на Съединението делегация, водена от Иван Евстратиев Гешов, е изпратена първо да разговаря с руския император, който по това време е в Дания. Александър III заявява, че и дума не може да става за разединение, но Съединението трябва да се закрепи по формула, която да защити руските интереси. След това Гешов посещава Лондон и Париж. Друг виден български представител, дипломатическия агент в Букурещ – Григор Начович – е изпратен във Виена. Той успява да убеди външния министър на Австро-Унгария Густав Калноки, че Съединението няма да засили руските позиции в България и не застрашава австрийската политика в Босна и Херцеговина. Най-трудна е мисията на Стоян Чомаков и Иванчо Хаджипетров в Цариград. В крайна сметка султан Абдул Хамид отказва да изпрати войска в Източна Румелия и иска великите сили да уредят помежду си въпроса. Забавянето на османската реакция е важен фактор, защото дава време на преден план да се разгорят противоречията между великите сили, разказва доц. Алека Стрезова.

"Великобритания, която в първите дни е също враждебна към Съединението, след като разбира и се уверява, че Русия не стои зад тази акция, всъщност вижда шанс за своите интереси ако подкрепи българската кауза. Великобритания е тази, която предлага една много елегантна дипломатическа формула за признаване на Съединението – генерал-губернаторът на Източна Румелия да бъде князът на България и по този начин, под формата на лична уния, да бъде признато това Съединение. Това наистина е брилянтна форма."

Съединението е пробният камък за българската дипломация, обяснява изследователката. Независимо от своя васален статут, тя действа на равна нога спрямо представителите на великите сили. Използва целия потенциал на своите възможности, за да отстои българската национална кауза. Ясно е, че великите сили в крайна сметка взимат решението и военните победи на българската армия в Сръбско-българската война допринасят за благоприятния край на цялата история. Но българските дипломати са изключително активна страна в защитата и утвърждаването на Съединението, подчертава доц. Алека Стрезова.