Фентанилът – нов риск в променящата се картина на опиатите в България

Употребата на наркотични вещества сред младите хора се променя паралелно с тяхната среда. Освен познатите вещества, на пазара се появяват нови психоактивни субстанции, продукти за пушене и различни форми на предлагане онлайн. Това изисква институциите не само да следят употребата, но и своевременно да идентифицират новите рискове.

Как се променя картината у нас и къде се намира България спрямо останалите европейски държави? По тези теми разговаряме гл. експерт Александър Панайотов, началник на отдел "Национален фокусен център" към Националния център по обществено здраве и анализи.

През последните 15–20 години канабисът е най-често употребяваното наркотично вещество в България и Европа. Често се използват и стимуланти като амфетамини, метамфетамини, екстази и кокаин. В последните години обаче се наблюдава тенденция традиционната употреба на канабис да се измества от продукти за пушене със синтетични и полусинтетични канабиноиди, посочва експертът:

"Но има нещо, което е по-различно през последните години – намаляване на употребата на канабис за сметка на повече употреба на друг тип продукти за пушене, като вейпове с различни синтетични и полусинтетични канабиноиди, устройства за нагряване, наргилета. В същото време имаме и по-висока употреба на райски газ през последните години."

Особено тревожна е тенденцията за ръст в употребата на фентанил – мощен опиоид, за който все по-често се говори и в България.

"Имаме проблем с фентанила през последните три години, като имаме засечени много смъртни случаи през последните две години – обяснява Александър Панайотов. – Правим проучване в Центъра за наркотици и наркомании, със Съдебна медицина и токсиколози, и се оказва, че има повече смъртни случаи, свързани с употребата на фентанил – 53 случая през 2024 г., през 2025 г. са 58 случая. Много по-малко, отколкото в Съединените щати, където смъртните случаи са хиляди, но все пак трябва да се обърне внимание, че има все по-голямо разпространение на фентанил в България и съответно свързаните с това смъртни случаи."

Според експерта България е около средните европейски нива по употреба на наркотични вещества сред младите. Променя се обаче профилът на употребяващите – разликата между момчета и момичета вече е значително по-малка, а при някои вещества момичетата дори са по-често представени. Достъпът до наркотични вещества се улеснява и от интернет и социалните мрежи, а част от новите продукти се предлагат от сайтове извън страната, което затруднява контрола.

В отговор на бързо променящия се пазар европейските държави поддържат система за ранно предупреждение за нови психоактивни вещества, в която България участва чрез Националния фокусен център за наркотици и наркомании.

"Има специална система за ранно предупреждение за нови психоактивни вещества както на европейско ниво, така и в България, като тя се поддържа в Националния фокусен център за наркотици и наркомании. Това е мрежа от страни, която включва 27-те държави от Европейския съюз, както и Турция и Норвегия, и там има обмен на информация. България дава информация регулярно, включително има годишен отчет към тази европейска система за ранно предупреждение. Когато засечем някакво ново вещество и то попадне под интензивен мониторинг, информацията се разпространява до другите държави. Има механизъм за включване на нови психоактивни вещества в забранителните списъци."

От Информационния бюлетин на Националната система за ранно оповестяване разбираме, че през първата половина на 2025 година в България са идентифицирани 34 нови психоактивни вещества, като за последните три години има постоянен ръст на новите субстанции. По думите на Александър Панайотов, механизмът позволява новите психоактивни вещества да бъдат включвани сравнително бързо в забранителните списъци. Предизвикателството обаче остава голямо, тъй като постоянно се появяват нови субстанции.

На този фон една от най-важните задачи остава превенцията. Тя не може да бъде отговорност само на една институция или само на семейството.

Превенцията трябва да бъде насочена не само към родителите, но и към учителите, към обществото като цяло, тъй като това е проблем за цялото общество – посочва Панайотов. –  Разбира се, трябва да се обърне внимание на родителите, да следят това, което се случва с детето, и да има комуникация, защото комуникацията е много важна, за да може да се прецени по какъв път върви тяхното дете. Институциите също трябва да следят това. Училището е много важно по отношение на превенцията."

Според Александър Панайотов в България вече съществуват различни национални и местни превантивни инициативи, но сред предизвикателствата остава по-добрата координация между тях, така че усилията да бъдат по-ефективни.

А едно от най-важните послания към младите хора е да не се подценява рискът, скрит зад определения като "модерни" или "по-безопасни" наркотици. Според Александър Панайотов представата за безопасна употреба е заблуда, а различните вещества носят различни рискове, включително риск от зависимост и тежки здравни последици.Затова в днешния свят, в който нови психоактивни вещества могат да се появят за кратко време, а информацията и предложенията достигат до младите хора през телефоните им, превенцията все повече зависи от навременната информация и открития разговор.