Уникалните котленски килими

Може ли един килим да бъде "пропуск" до световното културно наследство и защо сръчните ръце на майсторките от град Котел не могат да бъдат заменени от изкуствения интелект? Отговорите се крият в света на уникалната котленска килимарска школа. Изследователят и автор Дора Куршумова си поставя амбициозна цел – емблематичният котленски килим да бъде вписан в престижната листа на ЮНЕСКО като защитен културен феномен.

Шарени, плътни, носещи духа на времето, домашния уют и подредба отпреди векове. Котленският килим отдавна е надхвърлил границите на битов предмет, превръщайки се в символ на самобитна българска култура, календарна обредност и социален престиж. Днес около тази уникална традиция се обединяват усилията за признание на световно ниво. Дора Куршумова, автор на мащабен наръчник за датиране на котленските килими, е категорична – време е за следващата голяма крачка:

"Котленската килимарска техника да бъде вписана и призната от ЮНЕСКО е тази част с доказването на брой модели, брой орнаменти, спецификата на Котленската килимарска школа, която я отличава от другите килимарски школи в България. И всъщност аз съм направила такова проучване, което съм го включила в книга "Наръчник за датиране на старокотленски килими", като там съм описала всички специфики на котленското тъкане. Това обаче не е съвсем достатъчно, но е достатъчна база да се стъпи, да се направи една едно аргументирано предложение пред Министерство на културата и да се минат по всички стъпки. А самата кандидатура трябва да бъде направена от Община Котел или от музея в Котел, който е общински. И тъй като от последните пет години видях, че няма специалисти, които да са запознати в дълбочина с всички подробности, които защитават котленската школа, опитах да направя и да обобщя всичките си доказателства в тази книга, която е над 300 страници."

Защо обаче котленската школа е толкова различна от останалите в страната ни, например от известната чипровска традиция? Тайните се крият както в самата техника на изпълнение, така и в философията на изработката. Котленки са тъкали по-бързо, с по-дебела вълна и основа, което прави килимите по-топли и релефни. Освен това – всеки килим е правен по мярка за конкретно помещение, без да се повтаря, разказва още Дора Куршумова:

"Котленката тъче много по-бързо от чипровката, защото тъче с по-дебела прежда, основата е по-дебела и нишките в 10 см са много по-малко, отколкото при чипровския килим. При чипровския килим вълната е много по-тънко изпредена и основата е тънка, което забавя работата на тъкачката. И въпреки това, че тя е успяла да постигне скорост при тъкане, успяла е в същото време да направи по-дебел килим, който повече топли. Благодарение на тази техника орнаментите изглеждат малко по-едри от чипровските и когато са багрени с основните цветове, които се използват в котленските килими – това е син, червен, зелен, черен и малко винен цвят, но с приглушени цветове, тъй като са багрени с растителни багрила, става много добър контраст, за който "вина" пак има котленката със своята прецизност и съобразителност да направи от геометрични орнаменти едни много добри мотиви, които правят школата популярна."

Котленските килими, за разлика от чипровските, не са тъкани за продаване – нито в 18-и, нито в 19-и век – затова и всеки от тях е с различен размер, съобразен с размерите на помещението, за което е бил предназначен. "Затова няма два еднакви килима – и заради цветовете, защото всяка жена си ги багри, и заради разположението на орнаментите, защото всяка от тях си има различно виждане, и заради размерите на килима, тъй като те са според размерите на стаите", пояснява изследователката.

За да се запази този уникален свят на котленския килим, е нужна приемственост. Въпреки предизвикателствата на времето надежда има. В Националната художествена гимназия в близкия областен град Сливен млади момичета и момчета продължават да учат занаята, доказвайки, че сръчните ръце нямат конкуренция дори пред изкуствения интелект.

"Това са тъчащите деца на България, които трябва да осъзнаят, че хем запазват един стар занаят, хем могат да го вкарат в съвременния интериор. А това наистина е възможно по много начини, включително и модерни начини – с вкарване в облеклото, с колани, с брошки, с бижута."

Пътят на котленския килим към световното културно наследство е разказ за памет, труд, багри и непоколебим български дух. Дали ЮНЕСКО ще припознае това съкровище, предстои да разберем. Но едно е сигурно – докато има кой да тъче, традицията ще живее.

Още за богатата традиция на килимарството в България:

• Фестивал разказва красивата история на чипровския килим
  
  
• "Иглика Килим Фест" разказва историята на България с килими
  
  
• Якоб ван Бейлен и неговата уникална колекция от стари български килими
  
  
• Колекцията на ван Бейлен – крачка към музей на ръчно тъкания български килим