Зверино – място, където българският дух се предава от поколение на поколение

Сред серпентините на Искърското дефиле е скътано Зверино – сравнително многолюдно българско село с необичайно активен културен живот. Тук децата танцуват и се учат да свирят на музикални инструменти, възрастните пазят традициите и пресъздават паметни исторически събития, превръщайки миналото в част от живота на общността днес.

"Факел 1926" – местното народно читалище, което тази година навършва цял век  – е в центъра на този богат културен живот. То е място за срещи, творчество и образование и събира хора от различни поколения.

"Работя вече 10 години в културната институция, която е основният духовен и културен център на селото. В селото живеят 1400 човека, като имаме училище до дванадесети клас и детска градина. Силният дух на хората и сплотената общност правят много въздействащи нашите инициативи. Тази година честваме и 100-годишния юбилей на нашето читалище, съхранило години наред култура, бит и традиции" , разказва ни секретарят на читалището Стилияна Стоянова.

Читалище "Факел" е "дом" на детски танцов състав с 60 деца, разделени в три възрастови групи, и музикална школа, в която младите се обучават на различни музикални инструменти. Има женска и мъжка фолклорни групи, клуб по ръкоделие, както и художествено-творчески клуб с 36 местни писатели, художници и фотографи. Техните произведения вече са събрани в пет алманаха.

"Гордост за нас е, че изключително млади хора участват в нашите самодейни групи. Най-важното е, че мероприятията, които организираме силно въздействат и мотивират все повече хора да се включват в тях. Това се дължи и на добрия диалог и съвместна работа между читалище, кметство, училище и детска градина, но най-вече идва от самото отношение на хората към българското, към традициите – да бъдат съхранени и предадени напред" – казва г-жа Стоянова и ни показва богатството на читалището – просторната зала, реновираната библиотека, гардеробните с носиите на танцовите състави и четнически униформи.  

Особено силна е връзката на Зверино с българската история. През 1876 г., по време борбата за освобождение от османска власт, през района преминават революционерите от четата Христо Ботев. Според местната историческа памет жителите на Зверино ги посрещат, нахранват ги и им помагат да преминат през реката.

Тази история оживява всяка година на 4 юни – Деня на Зверино. Местната група "Ботеви четници" пресъздава слизането на четниците от Балкана, а в близката къща-музей "Воденицата" е поставена и паметна плоча, посветена на събитието.

"Групата има характерна четническа униформа и пресъздаваме слизането от Балкана с факли. Преминават в буквалния смисъл река Искър, като предварително сме подготвили и обезопасили реката с въжета. По този начин се пресъздава минаването на четниците през реката", обяснява Стилияна Стоянова.

Празничният календар в Зверино започва на 6 януари – Богоявление, един от големите православни християнски празници. След празнична литургия в храма, местните жители се отправят с шествие към река Златица, където мъжете "спасяват" богоявленският кръст и играят мъжко хоро в ледените води. На Националния празник на България – 3 март, Зверино организира честване заедно със съседните села Оселна и Игнатица – всички се събират на площада, а празникът завършва с голямо българско хоро, разказва ни Стилияна Стоянова.

Едно от най-големите събития в селото е и Националният фолклорен фестивал "Змей Горянин", който събира над 500 самодейци – певци, танцьори и индивидуални изпълнители от цяла България. Името му е свързано с местната фолклорна традиция, а целта е да се съхранява и популяризира българското народно творчество. Живи са обичаите за коледуване и лазаруване, а надеждата на читалищния секретар е в най-скоро време да се възобнови и старият местен ритуал "Брашленкю", свързан с т.нар. мълчана вода и пожеланията за берекет.

В читалището има специално обособен етнографски кът, където са представени пособия от бита на жителите, както и автентични местни носии – всички те дарение от жители на Зверино.

Но какво кара хората да останат в Зверино? Отговорът не е лесен, особено когато работните места са малко. В самото село има оранжерийно производство на зеленчуци, но възможностите за местна заетост остават ограничени, затова много от жителите му работят в столицата и всекидневно изминават разстоянието до София, което е малко над 100 км в едната посока.

И въпреки това част от младите хора избират да останат – причините са по-скоро емоционални:

"Камъкът си тежи на мястото, както казват хората. Не може да се опише с думи. То просто самото място е с такава силна енергия и красива природа ", споделя Стилияна Стоянова.

Зверино има и още един богат ресурс – природата. То е част от Искърското дефиле – живописен район в Западна България, по поречието на река Искър, между София и Мездра. В близост са Черепишкият манастир, скалният феномен "Ритлите", паметникът "Дядо Йоцо" край Очиндол, вдъхновен от едноименния герой в разказа на българския писател Иван Вазов, както и къщата-музей на "Баба Илийца" – родното място на героинята от Вазовия разказ "Една българка".

През 2025 г. читалището и Дирекция "Природен парк Врачански Балкан" са започнали проект "Екодестинация Искърско дефиле", който обединява природните и културните забележителности в района. Облагородени са два пешеходни маршрута, а сред местата, които привличат туристи, е красивият водопад "Бигора" – до него води 7-километров пешеходен маршрут покрай река Златица.

Засега районът е по-скоро дестинация за еднодневни разходки, но хората в Зверино мечтаят за повече. Защото тук не просто искат да съхранят миналото си, а да превърнат наследеното от предците в причина младите да виждат бъдещето си именно тук.

А ако се чудите откъде произлиза името на това живо българско село Зверино – чуйте интервюто със Стилияна Стоянова: